Ревю: “I.D.Entity” на Riverside - експерименталното приключение от жанрове и стилове

Изминаха пет години от последния студиен албум на Riverside “Wasteland” (2018), но ето, че новият е вече факт – “I.D.Entity”. Със сигурност е повод за радост, тъй като осмият албум на бандата носи голяма част от душата на бандата, заради която фен базата е толкова вярна.

Годината отново е 1985-та и Riverside навлизат в ретро води. Албумът започва със закачливо парче, дълбок и по-басов синтезатор, докато останалата част на групата бавно се включва в пейзажа. Кийбордистът и саунд дизайнер Michal Lapaj променя басовата линия и чуваме познат, класически синтуейв бас. Mariusz Duda веднага се намесва с емблематичните си вокали, които галят ухото. Riverside наистина се успели да уловят същността на 80-тарските синтезатори и са се постарали да звучат отчетливо и ясно.

Едва ли парче като „Friend or Foe” може да се нарече типично за бандата, тъй като очевидно звучат сякаш изследват нови територии, като обаче запазват невероятно мелодичните си вокални линии. Пет минути по-късно се усеща промяна в настроението – преминаване от меки и танцувални звуци към твърд и грууви риф, който служи като завършек на ретро частта от албума.

„Landmine Blast”, която звучи сякаш Tool са направили музика за видео игра, е втората песен в “I.D.Entity”. Снаслояващите се китарни линии напомня за класическите Riverside от ранните албуми като „Rapid Eye Movement”.

Всяка песен в албума звучи като отделно приключение, с изследователски стил, звук и усещане. „Post-Truth” е по-тежка, със запомнящи се моменти, композирани от рифове, много синтезатор и уникални вокални мотиви. Разтуптяващо сърцето соло на Lapaj и страхотни барабани класират песента като една от най-добите в този албум.

Стигаме до най-дългата песен в албума с времетраене от над 13 минути, носеща името „The Place Where I Belong”. Песента започва с успокояващият глас на Mariusz, докато свири на акустична китара, придружен от синтезатори, които изпълват парчето с настроение, но в следващата част на композицията нещата придобиват по-мрачен облик. Тази част от песента определено ще се хареса на феновете на прогресив рока от 70-те години и включва блус соло, което със сигурност опиянява.