Ревю: Katatonia се завръщат с неземна творба – дванадесетия им студиен албум „Sky Void of Stars”.

Основани през 1991г., Katatonia се определят от своята радикална индивидуалност и постоянна еволюция. “Sky Void of Stars“ доказва, че тази репутация е напълно заслужена.

Албумът ни отвежда на незабравимо пътешествие до дълбините на меланхолията и отвъд. Това е, разбира се, доста мрачен албум, но на моменти блести със светлината на супернова. Всяка песен е самостоятелна и напълно уникална,  а същевременно всички единадесет композиции са в хармония.

Както винаги, поетичните текстове на Katatonia са на високо ниво. Бандата така се заиграва с въображението, че нищо в албума не е предвидимо или клиширано. В сравнение с предишните им творби, “Sky Void of Stars” се усеща едновременно носталгичен и футуристичен. В рамките на малко повече от петдесет минути, албумът примамва слушателите с младежка енергия, но сивата меланхолия се спуска и я обгръща като мъгла, опиянявайки всички сетива.

„Sky Void of Stars” със сигурност извежда от зоната на комфорт. Песните са не просто грабващи, а показват и невероятните музикални умения на членовете на Katatonia.  Все пак албумът е композиран от Jonas Renkse, чиито чисти вокали пасват идеално на мрачната музика. Невъзможно е да се избере коя песен е по-добра от другата, но „Opaline” и “Atrium” са особено грабващи, а „Birds” звучи сякаш писана, за да удовлетвори всеки каприз на феновете. „Impermanence” носи сладко-горчива нотка, която със сигурност ще си проправи път към по-недостъпните кътчета в сърцата на публиката.