"Even In Arcadia" или как тази банда никога не е това, което очакваш
Началото бе… "Sundowning" – тежък, но ефирен старт на трилогията, която Sleep Token постепенно предстоеше да разгърнат пред стотици, после хиляди, а сега вече стотици хиляди меломани.
Със своята деликатност, дебютът не губи време и мигом те праща… отвъд. После дойде "This Place Will Become Your Tomb" – разгръщащ се и епичен, толкова необятен, като океана и същевременно толкова смазващ - като водовъртеж. Истинско “давене” в емоциите, които Vessel разкрива с всяка следваща нота. Последва "Take Me Back To Eden": кулминацията на една от най-креативните, объркващи и на моменти направо зловещи саги в съвременната музика.
"Even In Arcadia" е четвъртият дългосвирещ албумна британците Sleep Token и за пореден път потвърждават, че при тях е грешно да си създаваш очаквания, защото те просто винаги успяват да изненадат. Това определено ще бъде, може би, най-противоречивият им албум досега and we’re in for a ride.
Вероятно много от вас ще си помислят, че ST са поредния феномен еднодневка, но банда от такава величина няма как да бъде игнорирана. От първия сингъл към албума, "Emergence", до днес, когато албумът вече е факт, Sleep Token успяват да стигнат 8 милиона месечни слушатели, буквално удвоявайки интереса към музиката им, само в рамките на 2 месеца. С такава сериозна заявка, несъмнено очакванията към албума са точно толкова чудовищни, колкото и интересът към маскираните британци.
"Look To Windward" ни посреща с интересно, но не нетипично за тях, обръщение към слушателя, сякаш подавайки ръка, подготвяйки те за дълбините, които представлява албума. “Will you halt this eclipse in me?” пита Vessel, лицето и “умът” зад бандата и цялата тяхна митология. Бавно, но настъпателно музиката сякаш идва по-близо и по-близо… пълзи, напредва като вода, която заплашва да те удави, докато не ни посреща един от най-добрите брейкдауни в очароващите им композиции. Не е изненада, когато го чуем малко по-късно да влиза в любимото си от “Take Me Back To Eden” рап амплоа и да разкрие с кои демони ще се изправим очи в очи този път. Изглежда е време да се сблъскаме с боговете (или пък демоните), от които този път няма да се крием - новопридобитата смелост на протагониста ще ни води от тук, та чак до края на "Even In Arcadia".
С "Past Self" и "Provider" поемаме по доста по-поп посока, която бандата загатна с втория и третия сингъл, които пусна през април - “Caramel” и “Damocles”. Ако обаче махнем директната осъдителност на “това не е метъл” и чуем какво имат да ни кажат Sleep Token в тези композиции, ще видим, че както и в предишните три албума - магията на бандата е в това, че нещата никога не са просто такива, каквото изглеждат. Използвайки цялата палитра от звучене, групата умело лавира между поп и R’n’B, "Past Self" безспорно е най поп звучащото радиофонично парче на групата до момента. И въпреки че композициите се разширяват към нови, неизследвани територии, текстовете на Vessel се насочват навътре, разкривайки повече от душата му отвсякога. Пласт по пласт, ако си достатъчно търпелив, нещата стават по-ясни и не знаеш кога си бил завлечен в бездната, която е умът и талантът на Vessel.
Заглавното парче вече ще звучи познато за отдадените фенове – едноименната песен, която преди 3 месеца си появи като загадка, после като инструментал, а сега като почти петминутно парче от пъзела, който е Arcadia. Първоначално плаха, но набираща инерция с всяка секунда, изглежда нашият главен герой се среща с боговете, които и мислил за вече умиращи, но се оказва, че те просто го чакат в сенките, дебнат. “Turns out the gods we thought were dying were just sharpening their blades” пее Vessel, изваждайки митичните създания на Eden на преден план, сякаш в предизвикателство, което Vessel е напълно готов да приеме.
"Dangerous" черешката на тортата, не защото е умопомрачаващо метъл парче, а защото много добре илюстрира двойнствеността на албума, връщайки ни като теми в “The Apparition” и “Rain”. Може би в "Getsemane" е най-силно изразено противоречието House Veridian или Feathered Host - да пуснеш всичко или да вземеш оръжието и да си готов да нападнеш. След по-мекото начало, в крайна сметка преминава в по-тежка секция, която след това е погълната от трап бийтове - групата използва всички инструменти, с които разполага, като без усилие съчетава множество стилове, без дори за момент да звучи несвързано.
„Infinite Baths“ също се стреми към епичен статус. “I’ve fought so long to be here, I am never going back” пее Vessel, сякаш под вода, изграждаш пластове след пластове композиция преди да се срине в най-тежкия, най-брутален финал, който бандата някога е записвала.
Без значение дали ги обичате или мразите, банди като Sleep Token пишат “новия метъл”, който изобщо не желае да се съобразява с жанрови етикети или масови очаквани. "Even In Arcadia" не е албум за всеки и със сигурност не е за слушатели, които “просто искат да чуят нещо”. Това е несъвършен, смел и амбициозен албум, който показва бандата в най-суровия им и уязвим нюанс досега.
Няма как да не се замислим дали това не е Бандата, която тотално ще обърне жанра и след нея никога нищо няма да остане същото. Както казват те, “Nothing lasts forever”, но… с тях никога не знаеш ;).
Цялостна оценка: 8/10
Sleep Token - "Even In Arcadia"
1. Look to Windward
2. Emergence
3. Past Self
4. Dangerous
5. Caramel
6. Even In Arcadia
7. Provider
8. Damocles
9. Gethsemane
10. Infinite Baths