Ревю: VV (Ville Valo) – "Neon Noir"

Ето как стоят нещата при самостоятелния албум на Ville Valo – винаги ще има прилика с HIM. Но това по никакъв начин не е критика – HIM остават една от най-отличаващите се банди, които метълът създаде през последните няколко десетилетия.

Без да се страхуват да се гмурнат в готик-попа с пищност, която мнозина биха отхвърлили, тъй като не са поредната имитация в метъл средите, HIM продължават да са неразривна част от готик културата – с логото си, етикета “love-metal”, който те и само те успяват да въплътят, и разбира се, Ville Valo, вокалистът, който е може би един от основните фактори за манията по HIM. С опушения си тембър и сексапил, които превърнаха бандата в истинско съкровище, Ville успя да остави един от най-разпознаваемите отпечатъци в готик-рока.

Именно поради причините изброени по-горе е напълно логично празнината, която HIM оставиха, когато се разпаднаха преди шест години, да бъде запълнена от самия Valo. „Neon Noir“ запълва точно тази празнина, без да е просто бледо копие или римейк на албумите на HIM. Соловата работа на Valo се усеща като нещо напълно различно, процъфтяващо и създаващо наистина великолепни песни, връщайки присъствието на Valo на сцената по неоспорим начин. Кадифеният глас, който прави песните толкова мелодраматични, без да преувеличава, и елегантните мелодии превръщат „Neon Noir” в истинска наслада за ухото. В композициите Ville е властен, но и уязвим, извайващ идеалната личност, която да улови перфектния кадър от иначе поставеното извън фокус описание „готически любовни песни“.

Ако някой друг напише текст като: „Remind me how to decrypt the cipher written in the blood of my heart” със сигурност би прозвучало като най-клишираното нещо на света, но Valo успява да облече фразата в точната чувственост. „Neon Noir” е изграден върху точно такава, непоклатима чувственост. Рок ориентираните елементи в „Echolocate Your Love“ и „Salute The Sanguine“ по никакъв начин не показват силните страни на албума. По-важните парчета са “Loveletting”  или “Baby Lacrimarium”, където акустичните линии се смесват със синтезатор в нещо по-сдържано и невероятно примамливо. Тези вихрещи се, но в същото време нежно поднесени песни са диамантите, с които „Neon Noir” блести. Има и малко по-слаби страни, като например твърде дуум звучащата “Heartful Of Ghosts” или аутро, което е една идея по-дълго от необходимото, но в по-голямата част от албума Ville уцелва майсторки десетката.