“The Creation” – „Албум – мюзикъл“, в който песните рисуват образи и картини
Автор: Слави Пейков
Хубавите новини за меломаните продължават. Идеята на д-р Врабевски Intelligent Music Project се оказа световна сцена, на която всеки добър музикант може да се качи и чийто светлини никога няма да угаснат!
В новия, шести албум на групата, оставам с усещането, че мястото на Ronnie Romero е все повече тук, отколкото с Rainbow. Гласът му не загубва младежкия си тембър, а в същото време звучи като 30 годишен ветеран в рока. Прекрасна комбинация с бек-вокалистите Лина и Славин. Групата никога не е претендирала за присъствието на лидер, но публиката вече усеща това в лицето именно на Ronnie.
Смяната на останалите музиканти за всеки албум, особено в ритмичната секция донася това разнообразие, което при други рок групи сякаш липсва. Nathan East и Ивайло Звездомиров са страхотни музиканти и в същото време с различен стил на свирене. Същото важи и за Стунджи и Simon Phillips.
Мога да нарека „The Creation” – „Албум – мюзикъл“, защото песните рисуват образи и картини. И най-хубавото е, че всеки ще създаде различни за себе си, пречупвайки ги през свето въображение.
Подобно на филм, този албум не може да бъде паузиран, а се слуша от начало до край!
Изслушах този „мюзикъл“ няколко пъти без прекъсване и всеки път „писах сценарии“ за различни пиеси. Бих резюмирал албума с по едно изречения за всяка песен…
01 – A Sense of Progress – Визитна картичка на групата – обединява всичко създадено до момента.
02 – The Story – Разказът започва…интродукция
03 – A Shelter – С рока напред…
04 – Listen – Балада, която дава време за размисъл. Да помечтаем…Всеки меломан би казал „Писана е за мен“.
05 – Your Thoughts – Поява на симфонизъм – същинското послание за слушателя, ядрото на албума !
06 – Sometimes – Не се разсейвайте – все пак това е рок-албум.
07 – Back To The Truth – Но симфонията се завръща…продължаваме да мечтаем. Страхотна смесица с поп от 70-те.
08 – Let It Go – Може ли да има блус, джаз и суинг елементи в рок-албум. Може…
09 – A Sight – Отиваме към края на албума, но много позитивно и оптимистично.
10 – That Something – Балада в която си задавам въпроса „Хареса ли ми ? Липсва ли ми нещо ?
11 – I Know – Отговор – Това ти липсваше дотук, нали…..не, има го. „Бързи и яростни..“
12 – Serve – Епилог…Това е, което искахме да ви кажем, но оставяме книгата отворена. Може да я продължите с въображението си, а в 7-мия албум ще видим дали сме познали…
С всеки нов албум д-р Милен Врабевски разширява все повече идеите във всяка една песен. Бек-вокали не само на припевите, диалог соло-вокал/соло-китара на принципа въпрос-отговор, рязка смяна на темпо, ритъм и тоналности. Още по-голямо участие на пианото, което по традиция рядко се използва в рок-албуми. Добавяне на тембри от класически инструменти – обой и флейта. Причината за това сериозно развитие е все по-осезаемата сработеност на музикантите и натрупания опит в проекта. Обикновено в първия албум на която и да е група, сякаш смелостта за експерименти е недостатъчна, но с времето и всеки нов продукт артистите се чувстват все по-освободени да дават най-доброто от себе си. Китарните импровизации са динамични и оригинални, а в същото време сякаш звучат познато. Причината за това сериозно развитие е все по-осезаемата сработеност на музикантите и натрупаният опит в проекта.
Stevie Wonder беше казал, че музикантите трябва да правят каквото си поискат, но първо да слушат какво им казва сърцето. То винаги показва правилният път, като грабнеш инструмента в ръцете си.
