Николай Събев (N:Mode) е артист с международна кариера – диджей, писател, лектор и основател на винил-лейбъла Druzhba Records, с който издава музика изцяло на грамофонни плочи.
С близо две десетилетия активна дейност – започнала още през 2007 г. с участие като подгряващ DJ на Andy Fletcher от Depeche Mode – Николай има зад гърба си участия в Азия, Австралия, Европа и Северна Америка.
Като част от електронното дуо Fuzoku, той работи с водещи японски техно продуценти като Ken Ishii, Hideo Kobayashi, Satoshi Fumi и Hiroshi Watanabe, с поредица от участия в Япония. Съосновател е и на аудиовизуалния проект MODE2K, с който има изяви в САЩ, Мексико, Германия, Италия, Гърция, Румъния и други страни.з
В рамките на различни фестивали и събития, Николай е споделял сцени с имена като The Sisters of Mercy, Нова Генерация, Тангра и Ревю – срещи, които не са просто хронология, а следи от културна памет и емоционално влияние.
Извън сцената е бил част от редакционния екип на Resident Advisor в Берлин, участвал е в мениджмънта на британските фестивали Dimensions и Outlook, както и в промотирането на събития в емблематични лондонски техно клубове като Fabric и matter. Неговият лейбъл Druzhba се утвърждава като тих, но постоянен успех в ъндърграунд техно сцената – с изцяло разпродаден каталог, изграден без да разчита на агресивен маркетинг.
- Ако трябва да се определиш като артист днес с една дума — коя е тя и защо точно тази?
Бих се спрял на “безкомпромисен“, защото вече близо 20 години оставам верен на първоначалните си принципи и естетически нагласи, независимо от средата и контекста. Това е избор, който не винаги е лесен — особено в сцена, която често се влияе от тенденции и бързи промени. Но за мен е важно да запазя вътрешната си логика и усещане за звук, дори когато това означава да вървя срещу очакванията. В този смисъл “безкомпромисен“ не е просто позиция, а процес — постоянно напомняне защо съм започнал и какво искам да кажа чрез музиката.
- Още в ранния ти път си бил подгряващ DJ на Andy Fletcher от Depeche Mode. Това по-скоро трамплин ли беше или момент, който осъзнаваш истински по-късно?
Гигът с Fletch през 2007 г. остава един от най-емоционалните за мен. Бях само на 17 години и да споделя сцена с член на Depeche Mode беше почти нереално преживяване. Тогава го приех доста интуитивно — като нещо, което просто се случва, без да осъзнавам напълно мащаба му. Може би младостта има тази способност да нормализира дори най-необикновените моменти.
Истинското значение на това участие започнах да разбирам години по-късно — когато вече имах натрупан опит, пътувания и повече контекст. Тогава осъзнах, че това не е бил просто “ранен успех“, а точка на пречупване — момент, който е задал посока и вътрешен стандарт. Благодарен съм, че толкова рано ми се случи нещо толкова определящо, защото ми даде не само мотивация, но и усещане за отговорност към това, което правя.
- Ако се върнеш назад — какво влияние има този период върху начина, по който днес изграждаш DJ сетовете и проектите си?
Ако не беше това участие, вероятно щях да поема в съвсем различна посока. То ми даде първия реален импулс и увереност, че има смисъл да продължа. По-важното обаче беше, че ме накара да мисля за музиката не просто като селекция, а като разказ — като нещо, което има структура, динамика и емоционална логика.
Оттам нататък всичко беше последователност — да надграждам една първоначална посока и да я превърна в личен и безкомпромисен език. С времето започнах да обръщам повече внимание на детайла, на преходите, на това как се изгражда един DJ сет. Днес лайв участията ми са резултат именно на този дълъг процес — смес от интуиция, опит и ясно съзнание за това какво искам да комуникирам.
- През годините си свирил в Австралия, Азия, Северна Америка и Европа. Има ли участие, което остава особено лично за теб?
Трудно е да се избере само едно, защото всяко място носи различна енергия и оставя различен отпечатък. По-скоро съм благодарен за целия път — от клубове в Ню Йорк, Берлин, Лондон, Дрезден, Атина, Белград, Букурещ и Генуа, до мини турнето в моята любима Япония през 2025 г. със страничния ми проект Fuzoku.
Ако трябва да съм честен, най-лични са онези участия, в които усещаш истинска връзка с публиката — независимо дали са пред 50 или 500 души. Япония, например, има много специфична култура на слушане и уважение към детайла, което силно резонира с моя подход. Но също така има и моменти в по-малки клубове в Европа, които остават също толкова силни, именно заради близостта и непосредствеността. В крайна сметка не става дума толкова за география, колкото за това какво се случва между теб и хората в конкретния момент.
- Бил си на една сцена с The Sisters of Mercy, Нова Генерация, Тангра, Ревю, Остава и Hayes & Y. Къде свършва концертният ритуал и започва реалността на клубната сцена?
За мен тези колаборации винаги са били привилегия и въпрос на взаимно доверие и уважение. В такива ситуации ролята ми е различна — не съм центърът, а част от по-голяма драматургия. Това изисква друг тип мислене и чувствителност към контекста, в който се намираш.
Концертният ритуал има ясна структура — сцена, публика, очакване, кулминация. В клубната среда границите са по-размити. Там взаимодействието е по-непосредствено, по-интимно и често по-непредсказуемо. Отговорността обаче е също толкова сериозна, защото работиш с енергията на хората в реално време. Може би разликата е в това, че концертът е преживяване, което наблюдаваш, докато клубът е преживяване, в което участваш.
- Като музикален куратор на изложби в СГХГ и имерсивното пространство Videnie влизаш в една по-различна роля — как визуалният контекст променя начина, по който мислиш за звук?
Тези проекти ме интересуват именно защото изместват фокуса. При изложбите звукът остава във времето — като следа, която продължава да съществува и след самото преживяване. Той не е водещ, а по-скоро съпътстващ елемент, който подсилва възприятието и създава допълнителни пластове.
Визуалният контекст ме кара да мисля по-пространствено — не само как звучи нещо, а как “седи” в дадена среда. Работя повече с тишина, с паузи, с текстури, които не натоварват, а по-скоро насочват вниманието. В клубната среда е различно: там всичко е момент, интензивно преживяване, което се случва в затворено пространство и често размива границата между сън и реалност. Остава само споменът за една нощ, която е съществувала точно там и тогава. В изложбите този спомен е по-бавен, по-разтеглен във времето.
- И за финал — предстои ти участие с MODE2K на Depeche-Mode.org Convention 2026 на 9 май в Sofia Live Club. Как би представил проекта пред публиката и какво да очакват като преживяване?
MODE2K (www.mode2k.com) е проект, който създадохме с Миро Георгиев (DJ Shunt) преди няколко години и който вече има свой собствен живот. Започна като идея, но постепенно се превърна в платформа, чрез която изследваме и интерпретираме влиянието на Depeche Mode по наш собствен начин.
Имахме уникални преживявания в различни клубове из Европа и САЩ. Mode са група, която събира много ценни хора, така че всеки един гиг е не просто участие, а среща със сходна чувствителност. Често ни питат как участията на MODE2K се отличават от традиционните събития, посветени на творчеството на бандата, и неусетно правим паралел с ‘A Strange Hour’ гиговете на Алън Уайлдър — като подход и отношение към материала.
На 9 май в Sofia Live Club ще представим ново аудио-визуално шоу, което подготвяме от месеци. Идеята е не просто DJ сет, а цялостно аудио-визуално преживяване — комбинация между звук, картина и емоция, с ясна драматургия и развитие. Работим много детайлно върху това как отделните елементи взаимодействат помежду си, така че публиката да бъде въвлечена, а не просто да наблюдава. Нямаме търпение да го споделим с феновете на Depeche и ню уейв културата — вярвам, че ще бъде нещо различно и запомнящо се.
