The Viking (Warkings): “Истината се възприема трудно”

ИнтервюThe Viking (Warkings): "Истината се възприема трудно"

Интервю с The Viking (Warkings)

Warkings са група, която крие самоличността на музикантите си зад древни и величествени войни. През миналата година бандата издаде петия си албум “Armageddon“, в който към тях се присъедини петия немъртъв – Morgana le Fay. През тази година Warkings ще стъпят за първи път на българска сцена на фестивала “Midalidare – Rock In The Wine Valley“ (10 – 12 юли) в средногорското селце Могилово. От графика, разпространен от организаторите “Bulgarian Live Music“, те ще бъдат на сцената във втория ден. Басистът на Warkings The Viking даде специално интервю за “От другата страна“.  

Интервюто с The Viking (Warkings) е излъчено в “От другата страна“ по Радио Варна на 6.07.2026 година.

От другата страна – Здрасти, The Viking, миналата година издадохте албума “Armageddon“. Човек като гледа имената на албумите, доста бързо стигнахте до края.

The Viking – Темите, които третираме, са винаги свързани с древните времена, с миналото и онова, което се е случило тогава. Ровим се в историята. В този албум решихме да се концентрираме върху важните исторически събития в древността. Става въпрос за събития, които са променили курса на историята. Имаме песен за викингското нападение над манастира в Линдисфарн, с което започва ерата на викингите. Друга песен е за масовия арест на рицарите тамплиери през 1307 година, което води до унищожаването на ордена им. Тези събития не са добър края за участващите в тях. Т.е. това е бил техният личен Армагедон, индивидуалният край на техния свят. Това е една от причините да кръстим албума така. И ако се огледаш за състоянието на света днес, заглавието е доста актуално. Избрахме го, защото ни се струва, че сме на крачка от Армагедон.

От другата страна – Проучвате ли историите преди да ги възпеете?

The Viking – Да, малко, но го правим. Както знаеш, ние сме Кралете на войната и идваме точно от тези времена. Но определено се задълбочаваме в историческите събития и четем много за тях. За да ги опишем подходящо, но с нашите думи. За да ги направим по Warkings -звучащи. Със сигурност правим проучвания.

От другата страна – Научавате ли нещо интересно, докато правите тези проучвания?

The Viking – Както казват, историята се пише от победителите. Винаги. Години по-късно, когато се намеси науката, вече става ясно кои събития са били добри и кои не. Това, което научаваме е толкова просто. При една война няма победители, а само губещи. Този извод винаги ни се набива на очи. Вземи нахлуването на викингите в манастира Линдисфарн. Много от монасите и селяните са избити. Т.е. от дистанцията на времето няма нищо славно в това събитие, а тогава всъщност се е случило нещо много лошо.

От другата страна – При всички тези примери, защо човечеството не се учи от тях?

The Viking – Това наистина е добър въпрос. Когато учиш история, виждаш, че резултатите никога не са били добри. Нямам отговор на този въпрос. Ако си широкоскроен и разбираш историята, ясно ще видиш какво е ставало. Хората с власт са винаги алчни и винаги искат все повече. Обикновените животи не ги интересуват. Те търсят начини да получат повече власт, пари и територия. Може би човешкият ум работи по този начин. Властта корумпира. Ако имаш твърде много власт, искаш повече. Така стоят нещата.

От другата страна – Мислиш ли, че подобни албуми биха могли да променят съзнанието? Да отворят очите, че просто днес повтаряме миналото?

The Viking – Би било хубаво, но за да съм честен, като група едва ли бихме могли да променим гледната точка на хората. Може би можем да ги накараме да се позамислят малко повече. Ако темите завладеят съзнанията им, може да прочетат текстовете, което да ги провокира да потърсят повече информация за събитията. Иначе, едва ли. Все още сме метъл група и не мисля, че притежаваме силата, за да променим света. Би било страхотно, ако успеем да накараме някои хора да се замислят. Ако им дадем нещо, над което да помислят.

От другата страна – Защо днес личното мнение е по-важно от истината?

The Viking – Още един добър въпрос. Понякога истината се възприема трудно. Може би хората предпочитат да създадат своя собствена нейна версия. За да им е удобна на тях самите. Просто понякога истината се възприема трудно. По-лесно е да прегърнеш лъжата, вместо да се изправиш пред суровите факти и истината. Това е обяснението.

От другата страна – Много хора гледат на музиката като на забавление. Правилна ли е тяхната представа или музиката трябва да се използва по друг начин?

The Viking – На първо място смятам, че музиката е за забавление. Ние пишем за събития от миналото. С тях можем да накараме хората да се позамислят. Би било хубаво. Но в нашия случай издаваме албуми, правим концерти, хората слушат музиката, идват да гледат шоуто ни и ако успеем да ги извадим от ежедневието им за час или два, да ги накараме, да се чувстват добре и да забравят за всичко лошо, което се случва, целта ни е изпълнена. Дори и да не се замислят за текстовете, пак е добре. Но има музика и артисти, които наистина променят света. Има създатели, които правят музика, натоварена с много смисъл или успяват да я издигнат като протест в правилното време. Т.е. музиката е и двете. Музиката забавлява, но има артисти, които с дълбоките си текстове променят представите. Така че, музиката е и двете. Тя трябва да те забавлява и в същото време е глас, който променя.

От другата страна – Какви са предимствата и недостатъците за една група, когато музикантите в нея са от различни националности?

The Viking – От една страна може да видиш различия, от друга – че всички сме еднакви. Това е хубаво. Музиката сближава хората. Така е и в една група. Може да идваш от различна култура, произходът ти може да е различен, да си отгледан по друг начин, но в края на краищата в нашия случай виждаш, че музиката ни обединява и тя е общото между нас. Което е много хубаво. Връщам се на предишния отговор. Музиката забавлява и сближава хората. Вземи големите фестивали като “Wacken Open Air“ или “Sweden Rock“. Те са посещавани от хора от целия свят – различни по цвят и религия, говорещи различни езици. И това въобще не ги интересува. Те се събират там, за да се забавляват. Нещо, което е много важно. Музиката е свързващото звено. Както е и в една група. Не казвам, че не се караме помежду си, но в случая става въпрос за музика и всичко това е за добро. С нашата даваме на хората приятно преживяване за час или два. Също така леко ги вкарваме в историята и ги провокираме да се поинтересуват повече по темите, за които пишем. Това е крайната ни цел. И точно към нея се стремим. Искаме да дадем на хората едно приятно изживяване и да ги накараме да се замислят за две или три неща. Както и да ги съберем заедно, както казах по-рано.

От другата страна – Има ли теми, с които изкуството не трябва да се забърква?

The Viking – Дълбоки и добри въпроси. Не знам. Музиката и изкуството са навсякъде. Мисля че в живота няма нещо, което не би могъл да изразиш чрез изкуството по всевъзможни начини и което не би трябвало по никакъв начин да се свързва с него. Природата е изкуство, архитектурата също. Не мисля, че има нещо, от което изкуството трябва да страни. Животът сам по себе си е изкуство. Ние като артисти и не само ние, а и останалите, музикантите, художниците, актьорите би трябвало да напомнят на хората, че животът е изкуство.

От другата страна – В албума “Morgana“ бяхте четирима, а в “Armageddon“ сте вече петима.

The Viking – Още в албума “Morgana“ представихме Morgana Le Fay, новата ни певица. Той беше за крал Артур и неговата полу сестра Моргана Льо Фей. Но си прав, че тогава тя беше по-скоро гост. Направихме няколко песни с нейните ревове. През последните години бяхме заедно на много турнета. Направихме и много концерти. Някак си израснахме заедно и осъзнахме, че се вписва много добре в групата. В последния ни албум й дадохме пространство и я провъзгласихме за петия в Warkings. Така тя стана част от “Armageddon“. Като този път имаше по-малко ревове и повече участие на нейния изключителен певчески глас. Тя е добро попълнение. Прави всичко по-интересно. И творческото ни вдъхновение е по-голямо. Израснахме заедно като едно семейство, тя се вписа много добре в групата и за това е част от Warkings.

От другата страна – Още една личност, което отдавна не съществува, е част от Warkings.

The Viking – Нашият начин да се изразим. Пишем за историята, пишем за исторически събития, както и за легенди и саги. Всичко, свързано с миналото. Така дадохме на всеки музикант от групата тази форма на творческа визуализация, за да улесним феновете, за да могат да се свържат с това, което правим. И мисля, че е много по-интересно от личностите, които сме в реалния живот. В същото време разделяме творческото ни амплоа от личния живот. Днес всички са в социалните медии и споделят всичко. Ние споделяме единствено музиката ни и творческите ни образи. Личният ни живот е личен живот, той си остава за нас и не искаме да става публично достояние. Споделяме истории за The Viking, за The Tribune, което е по-добрият вариант. Въпреки че е трудно да опазим в тайна кои сме. Изисква много усилия, но се справяме и много сме много добри в това. Понякога е трудно да се отделим от образите, но засега ни се получава.

От другата страна – Как постигате баланса при пренасянето на студийната атмосфера в жива среда?

The Viking – Когато сме в студиото, записваме много неща. Ние сме хеви метъл банда. Записваме много китари и какво ли още не. В края на краищата обаче на живо сме само петима души. Толкова. Когато свирим на живо изчистваме музиката до необходимия минимум, като внасяме много повече сурова енергия. Не се опитваме да пресъздадем записите едно към едно. Точно обратното. Правим ги по-сурови, по-натрапчиви. В някои песни от албумите има записани по десет китари. А на живо китаристът е само един. Което прави музиката ни по-директна.

От другата страна – Какво се опитвате да кажете с музиката си днес и какво в миналото?

The Viking – Когато започвахме, имахме тази налудничава идея за точно този тип група. Искахме да създадем няколко истории от миналото за героите, в които се превъплъщаваме.  Без да сме наясно дали някой ще ни хареса или просто ще ни се смее, мислейки ни за група идиоти. Но се оказа, че много хора харесват идеята ни. И други – които ни смятат за глупави идиоти. Нещата са такива, каквито са. Щастливи сме да правим това, което правим. Щастливи сме, че толкова много хора харесват онова, което правим. За това и продължаваме. Опитваме се да създаваме добри композиции, песни, които феновете могат да запеят заедно с нас по време на концерт, както и да върнем към живот някои истории от миналото. Това е целта ни. Обаче, понякога мъничко се ядосваме на определението, че сме глупави идиоти. Да, разбира се, че се представяме за герои и някак си изглеждаме по-големи от живота с това, което казваме. Обаче, все пак сме петима музиканти, които правят най-доброто, на което са способни. Но понякога е трудно, понякога се ядосваме на някои коментари в Интернет. Нали, в Интернет всеки е герой. Всеки пише, изказва мнение. Мнозина пишат лоши неща, които никога няма да ти кажат директно в лицето, ако те срещнат. За щастие има много повече, които ни харесват. Има много повече хора, които ни споделят, че ни харесват и идват на нашие концерти. Но понякога е трудно.

От другата страна – Негативните коментари помагат ли ви по някакъв начин?

The Viking – Да, дават ни сила. Прочитам ги, ядосват ме, повтарям си, че съдържанието им не е вярно, но в крайна сметка ни стимулират да се отдадем повече на онова, което правим. Не трябва да позволяваш на тези хора да определят живота ти. И аз не харесвам определена музика, но никога няма да си позволя да напиша в Интернет на съответния артист, че не струва. Никога няма да го допусна. Ако музиката не ми харесва, не я слушам. Ако един филм не ми харесва, не го гледам. Негативните коментари носят определена енергия, която ти помага да правиш онова, което правиш.

От другата страна – Прави впечатление, че в албумите на Warkings винаги има солидно гост участие. В последния – Orden Ogan, Dominum, Subway To Sally

The Viking – След пандемията от 2020 година, отново започнахме с турнетата. Правим много концерти. Срещаме много банди и музиканти, с които ставаме приятели. С Orden Ogan например сме се срещали на много фестивали. С вокалиста им Sebastian “Seeb” Levermann станахме големи приятели. И когато започнахме работа по новия албум на Warkings, го попитахме дали не би искал да попее с нас. Дали не иска да изпее една песен с приятелите си. Вокалистът на Dominum Dr. Dead всъщност е и продуцент на албума ни. Т.е. той беше въвлечен в процеса от самото начало. Просто го попитахме като наш приятел дали не иска да изпее една песен с нас. А и харесваме гласа му. При Subway To Sally нещата са малко по-различни. Една година бяхме заедно на турне. Поканиха ни да участваме на една от техните обиколки. И говорихме предварително да направим нещо заедно. Записахме съвместна песен за общото ни турне. И в крайна сметка всички много я харесваме. За това ние я включихме в нашия албум, а те – един от техните. Всичко се свежда до това, че завързваме приятелства, след което привличаме приятелите ни, за да направим по някоя песен заедно.

От другата страна – Феновете не се ли объркват така? Толкова много банди, които работят заедно?

The Viking – Честно казано, понякога е доста объркващо. Не знам дали е негативно, защото разполагаш с голям избор от музика. От друга страна може да е малко объркващо, точно защото има толкова много музика. Понякога е много трудно да отделиш добрия материал от шума. Но не мисля, че повече музика е нещо лошо. Може би за нас като музиканти този факт прави бизнеса по-труден, но не и за феновете, защото те имат повече възможности за избор.

От другата страна – Има ли нещо, което не много хора знаят за Warkings, но би искал то да достигне до повече?

The Viking – Нека да помисля за нещо, без да си навличам проблеми… Може би има хора, които знаят, но вокалистът ни всъщност е учител по история и има докторска степен по история. Т.е. много е запален по историята. Имаме си учен в групата. За това той е певецът, той е The Tribune – най-умният в Warkings.

Може да гледате Warkings на фестивала Midalidare – Rock In The Wine Valley:

Midalidare – Rock In The Wine Valley