Има концерти, на които отиваш да слушаш музика. Има и такива, на които отиваш, за да бъдеш пометен от нея. Концертът на The Prodigy в неделя вечер във Vidas Art Arena беше от втория тип.
Британските пионери на електронната музика се завърнаха в София за шоу, което от първите секунди даде да се разбере, че за тях времето очевидно не е фактор. Десетилетия след като промениха представите за това какво може да бъде електронната музика на живо, Liam Howlett и Maxim Reality продължават да правят същото – да превръщат концертната сцена в неконтролируемо поле от бийтове, светлини, бас и човешка енергия.
А тази вечер София беше готова за това.
The Prodigy никога не са били просто електронна група. Още от началото на 90-те те започнаха да рушат границите между рейв културата, пънка, рок музиката и агресивната клубна електроника. Албуми като “Music for the Jilted Generation“ и “The Fat of the Land“ превърнаха тази формула в световен феномен.
Но истинската сила на The Prodigy винаги е била на сцената. И в София това отново беше повече от очевидно.
Още с началото на шоуто публиката беше въвлечена в непрекъснато движение. Тук нямаше дълги паузи, разговори между песните или опити за създаване на дистанция между групата и хората пред сцената. Имаше само един огромен поток от звук и енергия.
Maxim беше човекът, който превърна този поток в физическо преживяване. Движенията му, жестовете и начинът, по който постоянно комуникираше с публиката, носеха онзи неповторим дух на The Prodigy – агресивен, провокативен и едновременно с това заразително забавен. А зад него Liam Howlett правеше това, което умее най-добре – превръщаше електронните машини в оръжие.
Разбира се, имаше песни, които публиката очакваше повече от всичко. “Omen“, “Voodoo People“, “Poison“, “Invaders Must Die“, “No Good (Start the Dance)“, “Breathe“, “Smack My Bitch Up“ и “Out of Space“ са не просто песни. Те са саундтракът на няколко поколения.
А когато прозвучаха първите секунди на “Breathe“, границата между концерт и колективна лудост окончателно изчезна. Песента има специално значение за The Prodigy и заради Keith Flint – човекът, който превърна “Firestarter“ в една от най-разпознаваемите фигури в историята на електронната музика. Флинт ни напусна през 2019 г., но присъствието му продължава да бъде част от ДНК-то на групата.
Едно от най-силните впечатления от вечерта беше реакцията на публиката. Във Vidas Art Arena се срещнаха няколко поколения фенове – хора, които са открили The Prodigy още през 90-те, и по-млади почитатели, за които “Firestarter“ и “Breathe“ са нещо повече от носталгични хитове.
И именно това е един от най-големите успехи на The Prodigy. Тяхната музика не звучи като музейна експозиция от 90-те. Напротив. Тя продължава да звучи опасно. Продължава да звучи мръсно, шумно, агресивно и достатъчно непредсказуемо, за да накара хиляди хора да скачат едновременно.
Визуалната продукция беше естествено продължение на музиката – мощни светлини, стробоскопи и визуални ефекти, които не просто украсяваха сцената, а работеха заедно със звука. При The Prodigy няма “фон“. Всичко е част от атаката. Всеки бийт има визуален отговор, всяко избухване на баса се превръща в светлинна експлозия, а когато публиката вече изглежда готова да спре за момент, следващият трак идва, за да я върне обратно в хаоса.
И точно това е ключът към концертите на The Prodigy – те не ти дават време да се замислиш дали се забавляваш. Просто те карат да го правиш.
“Out of Space” е един от онези финали, които изглеждат неизбежни. Когато прозвучат познатите вокали, публиката вече е изцяло в ръцете на групата. Телефоните се вдигат във въздуха, хората скачат, пеят и танцуват, а усещането е по-скоро за огромен рейв, отколкото за концерт на традиционна сцена. И може би точно това е най-точното описание на вечерта.
The Prodigy не дойдоха в София просто да изсвирят песните си. Те дойдоха да припомнят защо навремето промениха правилата. След повече от три десетилетия история, след загубата на Keith Flint и след безброй концерти и фестивали по целия свят, групата продължава да притежава нещо, което много други изгубиха по пътя – усещането за опасност.
А когато хиляди хора напуснаха Vidas Art Arena след края на шоуто, едно нещо беше ясно: The Prodigy все още са дяволски добри в това да превръщат музиката в хаос. И София определено имаше нужда от малко такъв хаос.
The Prodigy Setlist:
1. Omen
2. Voodoo People
3. Poison
4. Warrior’s Dance
5. Light Up the Sky
6. Claustrophobic Sting / Firestarter
7. Invaders Must Die
8. No Good (Start the Dance) / Break & Enter
9. Roadblox
10. Get Your Fight On
11. Their Law
12. Smack My Bitch Up
Encore:
13. Breathe
14. Take Me to the Hospital
15. We Live Forever
16. Out of Space
Encore 2:
17. The Big Gundown