Интервю с Mats Levén (Vandenberg, екс-Candlemass, екс-Therion)
Вокалистът Mats Levén е пял с кого ли не и с кого ли да. Във визитката му стоят записи с Yngwie Malmsteen, Candlemass, Therion, Krux, Vandenberg. В същото време Mats Levén записва и с Tsena Koev. Двамата направиха два съвместни концерта в България – на 12 септември в Бургас, в клуб “Модерен театър” и на 13 септември като хедлайнъри на 18-тия “Green Rock Fest”. Със съдействието на Tsena Koev, Mats Levén даде специално интервю за “От другата страна”.
Интервюто с Mats Levén (Vandenberg, екс- Candlemass, екс- Therion) е излъчено в “От другата страна” по Радио Варна на 7.09.2026 година.
От другата страна – Привет, Mats. Поводът за това интервю са двата предстоящи концерта в България заедно с Tsena Koev. Какво е усещането да правиш подобни концерти извън участията ти с групи като с Yngwie Malmsteen, Vandenberg?
Mats Levén – Чудесно е. Имам възможност да свиря с музиканти извън обичайната ми банда. Това винаги е предизвикателство, защото изпълнявам различни песни. Някои не съм свирил от много години. Вземи песните на Therion. Ясно е, че е минало доста време, откакто бях в групата. Хубаво е да се върнеш към тези композиции и отново да ги изсвириш. Този път познавам и музикантите в състава. Те са наистина много добри, а и преди съм свирил с тях. Усещането е като среща със стари приятели. Минаха няколко години от последния път, когато бяхме заедно на сцената. Наистина очаквам с нетърпение да се върна в Бургас, защото градът е много красив. Това е една от хубавите страни на музикантския живот. Качваш се на самолета и няколко часа по-късно си в България. Свириш пред хора, които харесваш и с хора, които харесваш. Това е най-хубавото. Работата е страхотна, забавна и приятна.
От другата страна – Имаш ли време да разглеждаш градовете, където участваш?
Mats Levén – Не и този път. Пристигам в Бургас в деня на концерта, а на следващия продължаваме към Русе. После летя обратно към дома от Букурещ, Румъния. Затова ще имам съвсем малко свободно време. Понякога обаче успявам. Последния път, когато бях в Бургас, разполагах с няколко часа и се разходих до плажа. Така усетих мястото. Още помня тази разходка и как изглеждаше всичко наоколо. Тъкмо такива моменти остават в паметта. Когато се обърнеш назад, помниш разходките в различни части на света – този град, онова място, където си бил. По този начин виждаш света и трупаш преживявания, дори да имаш само час за разходка. Хубаво е. Трябва да използваш възможността, особено когато отиваш в нова страна или нов град. За мен е важно да изляза и да усетя атмосферата. Не искам просто да седя в гримьорната и да чакам началото на концерта. Предпочитам да се разходя и да видя хората. Този път няма да стане, защото времето ми е малко. Но бих дошъл в Бургас за уикенд или кратка почивка. Би било чудесно. Сега обаче ще мина без разглеждане на забележителности.
От другата страна – Само да знаеш, че Русе е по-красив от Бургас.
Mats Levén – О, чудесно.
От другата страна – И е на брега на Дунав, на реката. Казвам го, защото това е моят роден град, както и родният град на Tsena. Спомена, че когато имаш един свободен час, излизаш да се поразходиш. Случвало ли ти се е да се изгубиш някъде по света?
Mats Levén – Не, поне не си спомням. Днес се ориентирам доста добре. Имам iPhone и GPS. Но и в миналото винаги съм бил внимателен. Преди да тръгна на разходка, се оглеждах и търсех знаци, по които да намеря обратния път. В повечето случаи съм се справял. Не си спомням сериозен проблем в това отношение. Имало е обаче отделни случаи. Последния път, когато бях в Щатите, свирихме в Мейкън, Джорджия. Това е родният град на Little Richard. Направих дълга разходка до къщата, в която е роден. Когато стигнах, осъзнах колко далеч съм отишъл. Нямаше как да се върна пеша, защото щях да закъснея за саундчека. Опитах да си хвана такси, но бях на доста пусто място. Мисля, че все пак закъснях малко. Такива случки се появяват, но обикновено всичко е наред. Обичам да се разхождам. Това е добър начин да загрея за концерта. Оставам сам, тананикам си, пробвам гласа си и усещам как е. Харесва ми. Готино е. Обичам да бъда сам.
От другата страна – Tsena ми каза, че ще изпълняваш песни от различни периоди от кариерата ти. Ще бъдеш сам с групата на сцената, без нея. Пял си с Yngwie Malmsteen, Therion, Candlemass, Trans-Siberian Orchestra и много други. Коя група те промени най-много като музикант, дори тогава да не си го осъзнавал?
Mats Levén – Бил съм в доста различни хардрок и метъл групи. Опитът с Yngwie беше много полезен, защото трябваше да покрия репертоара на толкова различни певци. Трябваше да отдам дължимото на Jeff Scott Soto, Mark Boals, Joe Lynn Turner, Jørn Lande, Michael Vescera и други вокалисти като тях. Ситуацията беше нова за мен. Трябваше донякъде да бъда хамелеон. Да изпълнявам песните по техния начин, но все пак да запазя и своя. Беше добър урок и за първи път поемах подобна задача. Друга много важна за мен група беше KRUX, проектът ни с Leif от Candlemass. Там намерих пътя си към по-дуум звученето. По-късно го развих и с Candlemass. С Therion преживяването отново беше различно – оперно и симфонично. По време на турнето “Gothic Kabbalah” не бях точно фронтмен, а един от четиримата певци. Това също беше нова роля. В някои песни свирех и на китара. Всички тези преживявания ми помогнаха. Затова обичам да бъда певец на свободна практика. Попадам в различни ситуации и свиря с различни хора. Слушам много разнообразна музика и истински се наслаждавам да изпълнявам различни стилове. Бих казал, че Therion беше особено важна група. Тя ме представи пред много хора, които никога дотогава не ме бяха чували. Светът на оперния и симфоничния метъл не знаеше кой съм. След това започнаха да ме разпознават и от други мои участия в жанра. Беше едновременно важно и забавно. Останах много доволен от албума “Gothic Kabbalah”. Имах възможност да участвам и в написването на няколко песни. Затова избирам Therion. Наистина беше страхотно с тях.
От другата страна – Гледах те като фронтмен на Candlemass преди много години в Каварна. За мен това беше един от най-вълнуващите концерти. Слушам Candlemass от 80-те, но тогава ги видях на живо за първи път. Това беше и първото гостуване на Candlemass в България. Беше специално.
Mats Levén – Спомням си, че свирихме преди UFO.
От другата страна – Точно така. И UFO бяха на сцената. Но за мен фестивалът започна и завърши с участието на Candlemass. Това беше моят концерт на този фестивал. На какво те научи работата с големи музикални личности като Yngwie Malmsteen, Christofer Johnsson и Leif Edling? Как успява да запазиш собствената си идентичност?
Mats Levén – При Yngwie беше напълно ясно, че това е неговата група и той е звездата. Когато свириш с него, идваш и се стараеш да си свършиш добре работата. Много внимавах да не му преча. Исках да съм сигурен, че е доволен от всичко. Получи се много добре, защото и двамата сме от Швеция. Мисля, че той се радваше отново да има шведски певец. Всичко мина добре, но усещането беше по-скоро като работа. Това не е група в класическия смисъл. Той е звездата, което е прекрасно и напълно нормално. Therion също не беше точно група. Поканиха ме да се присъединя, но не исках да бъда постоянен член. Предпочитах да остана на свободна практика. През Therion са минали много певци и различни състави. Но за албума “Gothic Kabbalah” и турнето към него участвах и в създаването на композициите. Усещах, че наистина мога да покажа творческата си страна. Това личи особено в “Son of the Staves of Time”, която написах. Тя носеше моя стил. Беше моя песен в духа на “Stargazer” на Rainbow. Точно това исках да направя. Бях вдъхновен от Ronnie Dio. Влияние ми оказа и средата, в която съм израснал. Покрай родителите ми слушах класическа музика и опера. Беше забавно да смеся всички тези влияния, но крайният резултат носеше собствената ми идентичност. За Leif и Candlemass е ясно, че Leif е шефът и създава всичко. Ние обаче сме приятели от много години, още от 90-те, когато направихме Abstrakt Algebra. Той ми даваше идеи за мелодията и за начина, по който трябва да звучи. После аз я изпълнявах по свой начин. В 95 процента от случаите беше доволен и оставахме на моя вариант. Оставяше ме да бъда себе си и да пея както искам. Затова много харесвах Krux. Групата беше като празно платно. Преди мен не беше имала друг певец. Наистина харесвам трите ни албума и пея във всеки от тях. С Candlemass беше малко по-различно. Както при Yngwie, идваш и пееш песни на Messiah, Johan, Robert Lowe и Thomas Vikström. Но и с Candlemass беше страхотно преживяване. Имахме изключително добри концерти. Наслаждавах се на всеки от тях. Винаги беше страхотно.
От другата страна – Когато говорим за музикална кариера и бизнес, това, че си професионален музикант, някога пречило ли ти е да останеш просто фен на музиката?
Mats Levén – Не мисля, защото винаги съм бил музикален фен. В началото на 80-те бях почитател на метъла и на New Wave of British Heavy Metal. Все още пазя всички броеве на “Kerrang!” у дома. Съхранил съм ги, защото за мен са почти като библия. Те са свята част от детството ми. И все още съм същият. Нямам проблем да бъда фен на различни групи и да им кажа, че са страхотни. Единственият проблем е, че като музикант нямам толкова време да слушам музика. Слухът и главата ми се уморяват. По цял ден съм в студиото. Работя по песни, записвам вокали или ги доизпипвам. Накрая ушите ми имат нужда от почивка, а имам и семейство. Ако разполагам с два свободни часа, предпочитам да гледам футболен мач или филм, вместо да слушам музика. Това май е единственият недостатък. Когато работиш постоянно с музика, ушите ти се пренасищат. Трябва да си починеш, за да изпиташ отново глад да създаваш, пишеш или обработваш музика. Иначе нямам проблем да бъда фен на изпълнителите, които истински харесвам. Разбира се, беше различно, когато бях на 15–16 години и буквално издирвах плочи и албуми. Вече не го правя. Но днес синът ми го прави и това е хубаво. Той харесва винила.
От другата страна – В хода на кариерата ти кога музикалният талант е имал по-малко значение от търпението, точния момент или личните взаимоотношения?
Mats Levén – Мисля, че това се случва с повечето хора, които се занимават с музика. Свириш на инструмент, пееш или се занимаваш с друга част от нея. В един момент имаш късмета да започнеш, да работиш с някого. Важен е точният момент. Срещаш човек, който те кара да се развиваш и да продължиш напред. После се появяват нови хора. Когато погледна назад към кариерата си, един от най-важните хора за мен е Leif от Candlemass. А защо срещнах Leif? Защото се преместих в Стокхолм. Живеех в Гьотеборг, но през 1990 отидох в Стокхолм. Срещнах Leif през 1992–1993. Направихме Abstrakt Algebra през 1994–1995 година. Yngwie Malmsteen чу албума и го хареса. Така влязох в контакт с Yngwie. Тук има точен момент и малко късмет, но и много работа през 1993, 1994 и 1995. Правех акустични концерти само, за да изкарам пари за наема. Имах няколко трудни години. В един момент обаче получих шанс. Трябва да си решителен, да имаш малко късмет и да срещнеш правилните хора. За мен това означаваше да отида в Стокхолм. Повечето групи свиреха там. Там бяха звукозаписните компании, списанията и всичко останало. Тогава светът беше различен. Днес можеш да живееш навсякъде, но по онова време Стокхолм беше важен. За мен преместването от Гьотеборг в Стокхолм беше голяма крачка. Повечето хора от Гьотеборг никога не биха го направили. Тогава това почти беше забранено. Никой не разбираше как мога да се преместя в Стокхолм. Все едно да играеш за Barcelona и да отидеш в Real Madrid като Фиго или Луис Енрике. Но аз го направих. Бях сигурен, че искам да продължа напред. Исках да опитам нови посоки и да срещна нови хора. Така че имаше и точен момент, и късмет.
От другата страна – Чувстваш ли, че все още имаш какво да доказваш като певец? Или доказването вече е престанало да бъде важно?
Mats Levén – Мисля, че винаги има известна нужда да се доказваш. Вероятно я усещам по-силно покрай соловия си албум. Когато направих “Skyblood” през 2019 година, исках да покажа на хората, че аз съм го създал и продуцирал. Не ме интересуваше как точно се очаква да пея. Исках във всяка песен да пея така, както аз усещам. Предполагам, че това беше начин да се докажа. И до днес, когато изляза на сцената с Adrian Vandenberg или с друг музикант, винаги искам да се представя добре. Искам да си свърша работата както трябва. Искам хората и всички около мен да почувстват, че съм се справил. Аз също трябва да го знам. Мисля, че повечето музиканти и певци искат постоянно да се доказват. Затова заставаме на сцената.
От другата страна – Спомена Adrian Vandenberg. На този етап от кариерата ти какво ти дава Vandenberg, което ти е липсвало в други групи?
Mats Levén – При Vandenberg и музикантите в групата донякъде е като при Yngwie. Adrian Vandenberg е соловият артист. И все пак усещането е повече като в истинска група. Когато свирим и прекарваме време заедно, наистина приличаме на група. До голяма степен това се дължи на Adrian. Той е много приветлив и широкоскроен. Вероятно това е голямата разлика при Vandenberg. Около Adrian никога няма драма. Всичко е много спокойно. Останалите музиканти са от Нидерландия, а аз съм единственият швед. Преживяването е страхотно, защото свиря с Adrian от около пет години и половина. Интересно е да опознаеш добре хора от друга страна. Нидерландците са различни от българите, а също и от нас, шведите. Това е процес на учене и винаги ми е интересно. Когато свирих с Gus G. и се включих във Firewind, всички бяха от Гърция. Свирих и с Adagio, където всички бяха от Франция. Интересно е, защото всяка нация има особен начин да се шегува и свое чувство за хумор. Момчетата от Нидерландия са наистина готини и много добри музиканти. Атмосферата е приятна. Отпускаме се и си прекарваме добре. В много други групи има лека конкуренция, вид съревнование. При Vandenberg изобщо не е така.
От другата страна – Коя е най-вредната заблуда на младите музиканти за това да изкарват прехраната си с музика?
Mats Levén – Трудно ми е да отговоря. Ако днес си на 20 години, светът е съвсем различен от времето, когато аз бях на тази възраст. Наистина е много трудно да изкарваш пари от музика, защото вече не продаваш плочи. Основният начин да печелиш е чрез мърчандайз. Ако сте добра група, трябва бавно да изградите името си. Трябва и постоянно да излизате и да свирите. Според мен едно правило е останало същото от времето, когато бях дете. То трябва да важи и за младите днес: наистина да обичаш това, което правиш. Основната причина да излезеш на сцената и да свириш трябва да бъде любовта към музиката. Трябва истински да искаш да свириш. Ако имаш късмет да изкарваш и пари от това – чудесно. Знаеш как е. Повечето музиканти започват, защото обичат да свирят. Не става дума за парите, поне не в хард рока и метъла. Започваш, защото имаш потребност да свириш. Искаш да създаваш музика заедно с други хора. Важно е също да опитваш да пишеш песни и да участваш в композирането. Понякога това има значение и от финансова гледна точка, защото авторът получава отчисления. Затова се научи да композираш или да бъдеш част от създаването на песните. Понякога казвам на младите просто да действат. Вярвайте в това, което правите и бъдете постоянни. Ще бъде трудно и тежко. Трябва да решите дали искате да имате семейство сега или да почакате и да си дадете шанс да следвате този път. Донякъде и аз постъпих така. Имах връзки, но беше много трудно. Опитваш се едновременно да бъдеш нормален човек и да водиш живот, който не е нормален. Трудно е тези две страни да работят заедно. Затова създадох семейство и имах деца доста късно. Тогава вече бях приключил с голяма част от турнетата. Казвах си, че ако никога повече не тръгна на турне, всичко ще бъде наред, защото вече съм направил толкова много. След това обаче отново направих доста турнета, макар вече да имах деца. Ако си млад и искаш да се занимаваш с този бизнес, важно е да си дадеш шанс да видиш света. Част от това е да нямаш семейство и прекалено много ангажименти у дома. Така, ако някой се обади и попита дали още утре можеш да тръгнеш за Южна Америка, да отговориш: “Няма проблем.” Разбира се, за младите днес е особено трудно. От друга страна, виждаш групи, които непрекъснато растат, защото постоянно свирят. Свирят отново и отново. Работят със социалните мрежи. Правят всичко необходимо. Създават хубав мърчандайз. Така системата бавно може да започне да работи. Но трябва да притежаваш и отличителна черта. Трябва да имаш специално качество, което да накара хората да те слушат. Така че да – трудно е. Днес има абсурдно много групи.
От другата страна – Имам два финални въпроса. Първият е – след хиляди часове на сцена какво все още може истински да те изненада по време на концерт?
Mats Levén – Зависи с кого свириш. На сцената си заедно с други хора. За мен най-хубави са концертите без подложки и клик, когато всичко е сто процента на живо. Всеки концерт е малко по-различен. Тогава изненадите са повече, защото никой не се води от предварително зададено темпо. Взаимодействате и в определен миг се случва магия. Поглеждаш китариста или барабаниста в очите. Те отвръщат на погледа ти и заедно се наслаждавате на момента. Може да продължи само две секунди, но разбираш, че обичаш точно това. Наслаждавате се и го създавате заедно. Най-големите изненади вероятно идват от публиката. Понякога сред феновете има забавен човек. Друг път някой знае текста на песен, за която никога не си предполагал, че някой е научил истинските думи. Това е особено изненадващо при някоя странна композиция. Особеното на живото свирене е, че всеки концерт е различен, защото пред теб всеки път стои нова публика. Ние на сцената може да сме същите, но средата и сцената са нови. Звукът също е различен. Затова харесвам концертите без клик и подложки. Когато ги използваш, както се налага, когато си с оркестър, всяка вечер всичко звучи еднакво. Като във филма “Омагьосан ден” – една и съща вечер, едно и също шоу. Не съм голям почитател на това. Искам музиката наистина да бъде жива. Тъкмо това беше страхотното при Candlemass. Групата е като огромно чудовище, което се събужда в пещера. Излиза на сцената и засвирва тази бавна музика. Винаги беше страхотно и тежко. Просто петима души. Броиш до четири и започвате да свирите. Точно заради това започнах. Исках кръв и пот на сцената. Исках звукът да е силен. Исках сценични монитори, от които да се чувам мощно. Исках музиката да разтърсва цялото ми тяло. Исках да я преживея. Няма значение дали в публиката има десет души или десет хиляди. Става дума за атмосферата. Тя е най-важна. Понякога се изненадвам и след концерта – от силата на чувствата и от значението на цялото преживяване. То е толкова различно от живота ми у дома. Толкова е необичайно и странно. Вкъщи съм баща, съпруг и нормален човек. После се качвам на сцената и – уау! Понякога е като във филм. Това е готино. Хубаво е, че мога да изживявам такива моменти. Затова все още пея и ходя на турнета. Световните обиколки са наистина трудни, а пътуването е ужасно много. Но остават преживяванията. Онази едночасова разходка в Бургас или където и да е. Това е животът. Хубавото е, че отнасяш целия натрупан опит у дома. Този житейски опит е наистина важен. Дори да имаш само час в непозната страна, можеш да го използваш за различно преживяване. Предполагам, че затова още го правя. Има толкова места, които да посетиш, и толкова хора, пред които да свириш. Този елемент на изненада искаш да преживяваш, докато все още можеш. Затова за мен е важно и да се представям добре. Щом влагам толкова време в пътувания и турнета, искам да си свърша работата както трябва. В деня, в който почувствам, че вече не мога, веднага ще се откажа. Затова работя усилено и се подготвям за турнетата. Трябва да съм сигурен, че съм в добра физическа форма. По време на турне не пия.
От другата страна – И накрая – вярно ли е, че всеки музикант от Швеция е повлиян от ABBA?
Mats Levén – Бих казал, че това важи, ако си на моята възраст. Аз израснах през 70-те, а тогава ABBA бяха наистина специални. Победата им на Евровизия в Брайтън е един от най-ярките ми детски спомени. Голям спомен е и участието им пред краля, когато той се ожени през 1976 или 1975 година. Всичко около тях беше завладяващо тук, в Швеция. Все пак страната ни е сравнително малка, а ABBA и до днес са огромно име. Странно е, нали – петдесет години по-късно. Предполагам, че за много от нас преживяването е като това на децата, израснали през 70-те в САЩ. Те са слушали KISS, които сякаш идваха от друга планета. Беше необикновено. За нас такава група бяха ABBA. Музиката им е страшно интелигентна. Можеш да научиш много, ако изучаваш песните, акордите и начина, по който са продуцирани. Помня, че когато бях дете, можеше да си фен на хард рока и едновременно да харесваш ABBA. Нямаше никакъв проблем. Всеки можеше да ги харесва. Разбира се, помня и че пресата понякога ги смяташе за лековати и прекалено сладникави. Винаги се намира кой да се оплаче. Но повечето хора истински слушаха групата и танцуваха на музиката ѝ. Без съмнение ABBA е най-голямата група, излизала някога от Швеция. И най-влиятелната. Може би те и Led Zeppelin са единствените две банди в света, които никога не се събраха отново. Никога не направиха реюниън. Обърнаха гръб на тази идея и това ги направи по-големи от всякога. Постъпиха умно.
