Интервю с Crispian Mills (Kula Shaker)

През 2026 се навършват 30 години от излизането на култовия дебют на легендите на британската рок психеделия Kula Shaker “K” и точно той е в основата на настоящото турне на групата.

Лидерът на Kula Shaker Crispian Mills даде специално интервю за “От другата страна”. Интервюто е излъчено в “От другата страна” на 2.11.2026 година.

От другата страна – Здрасти, Crispian, скоро с Kula Shaker идвате в България. Какво ще представите?

Crispian Mills – В България ли? Имаме песни, създавани в продължение на трийсет години, от които да избираме. Изборът е богат. Свирим “Govinda” от самото начало на съществуването ни като група и тя неизменно присъства в сетлиста. Стремим се да съчетаваме онова, което публиката очаква и иска да чуе, с музика, която продължава да ни поставя предизвикателства. Ще има композиции от различни периоди на кариерата ни. Напоследък обаче отделяме повече място на песните от албума “K” заради трийсетгодишнината му.

От другата страна – Спомена трийсетгодишнината на “K”. Кои песни публиката приема по-добре? Тези от началото на групата или по-новите?

Crispian Mills – Всички се приемат добре. Музиката ни винаги е била създавана с мисъл за изпълнение на живо. Понякога една група изгражда звученето си в студиото и на запис резултатът е фантастичен, но на концерт не е особено въздействащ. При нас повечето песни се раждат и развиват, докато свирим заедно, затова звучат много добре на сцена. Никога не сме имали особени затруднения с избора на сетлист, защото всичките ни композиции се справят добре на живо. Разбира се, хората искат да чуят класики като “Tattva“, ”Govinda“ и ”Hush“, а ние с удоволствие ги изпълняваме. Но ги съчетаваме с други идеи, които вълнуват нас като група. Например наскоро участвахме в юбилейно честване на Syd Barrett, един от основателите на Pink Floyd. Изпълнихме ”Shine On You Crazy Diamond“ в стила на групата и състава от 1967 година. Изсвирихме я така, сякаш е написана в епохата на Суингиращия Лондон, когато Syd Barrett още е в Pink Floyd. Направихме го и като хубав жест на почит, и защото така поддържаме собственото си вълнение и интерес. Именно това е нужно, за да продължаваш. Групата трябва да изпитва вдъхновение и страст. Иначе се превръщаш в трибют банда на самия себе си.

От другата страна – В такъв случай проклятие или благословия е да имате албум като “K” още в началото на кариерата на Kula Shaker?

Crispian Mills – Според мен винаги е благословия, когато хората искат да слушат музиката ти. В това да имаш публика няма никакво проклятие. Просто трябва да запазиш творческата си връзка със собствената си музика и тя да продължава да те вдъхновява. Това е всичко.

От другата страна – Ще задам същия въпрос по друг начин. Какви са предимствата и недостатъците да имаш такъв албум още в началото на кариерата си?

Crispian Mills – Мисля, че недостатъкът на големия успех в началото на кариерата е същият, с който всеки се сблъсква в живота си, независимо дали е музикант. “Младостта е пропиляна за младите”. Когато сме млади, пред нас се откриват толкова много възможности, а много рядко успяваме да се възползваме от тях и да ги оценим, защото нямаме опит. После поглеждаш назад и си казваш, че си могъл да направиш едно или друго. Или нещо по различен начин. Мислиш си, че може би си щял да се справиш с напрежението или дадена ситуация. Но това е животът. При всички е така. Няма общо с музиката.

От другата страна – А какво се обърка в Kula Shaker след успеха в началото? Бяхте на върха.

Crispian Mills – Да, но причините бяха много. Първо, не гледай пълно слънчево затъмнение. Защото носи голямо нещастие. Аз гледах едно през 1999 година и то направо довърши групата. Последваха цели седем години лош късмет. Можеш, разбира се, да кажеш, че това е суеверие. Мисля, че ни отне много, много години да се научим да правим музика, без деловата страна да се превръща в огромно бреме. Ние започнахме с много чисти подбуди, дори наивни. А когато попаднеш в търбуха на звяра, трябва да знаеш как да се справиш. Около нас обаче нямаше нито един зрял човек. Всички бяха идиоти. С възрастта разбираш, че истински зрелите хора са много, много малко. Повечето продължават да се лутат със същите глупави представи, които са имали като деца. Затова ни отне толкова време да намерим подходящите хора и да създадем условия музиката да е на първо място. Без натискът на бизнеса да ни отклонява. Всъщност, единственото, което не работеше, беше, че се давехме в безсмислици, а разни хора ни изпиваха кръвта. Боя се, че това е познатата история. Не мога да предложа напълно оригинален сюжет. Клишето е едно и също за всички. И пак, за мен това не е музикален проблем. Всичко, през което минаваме, всички предизвикателства са просто част от живота. Но в онзи първи етап от професионалния ни път работихме с толкова много страхотни хора и научихме толкова много. Направихме албуми, с които истински се гордеем. Затова не гледаме назад с негативни чувства. Онова беше първата ни кампания. Имаше много жертви и една от тях беше психичното ни здраве.

От другата страна – Спомена думата “клише”. Кое клише те дразни най-много в тази дигитална епоха?

Crispian Mills – Не съм сигурен. Клишетата са толкова много. Предполагам, че “Spinal Tap” е библията на всички тези клишета. Преди години гледах интервю със Steve Albini. Той казваше, че за музикантите е много трудно музиката да бъде професия, защото щом разчитат на нея, за да се издържат и да си плащат сметките, още от самото начало са принудени да правят компромиси. Има я и надеждата, че докато си в група, ще се появи мениджър като Brian Epstein, който ще те изведе до върха. Мисля, че това клише вече отмира. Хората разбират, че този модел вече не работи. А новата култура, при която прекарваш по-голямата част от времето си в публикации в Instagram и в изграждане на присъствието си в социалните мрежи, е истинският кошмар, в който сме попаднали. Виждам го дори при младите групи. Някои просто не искат да се занимават с това, не искат да се превръщат в посмешище. Искат да свирят и се питат, защо трябва да правят всичко това? Чувал съм и млади банди да говорят по същия начин. Новото клише е Instagram, подхранването на алгоритъма и чакането съдържанието ти да се разпространи мълниеносно. Мисля, че и този модел вече започва да се разпада. Единственото доказателство, че музиката ти въздейства, е хората да я слушат и да изградиш публика, която идва на концертите ти. Това е неоспоримо. Ако можеш да увлечеш цяла зала и хората започнат да разказват един на друг за теб, няма скрити формули. Резултатът говори сам за себе си.

От другата страна – Спомена опазването на психичното здраве. Как да го съхраним в свят, в който вече не е ясно кое е автентично?

Crispian Mills – Задаваш хубави въпроси. Иска ми се да бях пил повече кафе преди разговора. Това е много добър въпрос, който занимава много хора. Психичното здраве е тясно свързано с това да се чувстваш добре в собствената си кожа, да имаш здрава опора, да знаеш кой си, да не се страхуваш да бъдеш сам и да не се боиш да изпитваш болка, емоционална болка. Защото, макар да боли, тя не те убива. Детето в нас се страхува да остане само и се бои от душевната, от емоционалната болка. Когато бягаме от нея, не можем да изграждаме истински отношения с хората, не можем да вземаме добри решения и постоянно реагираме, водени от страх. Затова мисля, че при психичното здраве няма бързи решения. Според мен наркотиците не помагат, алкохолът също. Единственото решение е духовният живот. Можеш да го намериш в религията, а може и да не успееш да го намериш там. Но става дума за връзка. Духовният живот или истинската религия, е връзка с Бога, която в крайна сметка е и връзка със самия теб, за да знаеш кой си. Да умееш да се грижиш за себе си и да проявяваш доброта. А когато си добър към себе си, можеш истински да бъдеш добър и към другите. Тогава животът започва да се подрежда. В Индия наричат това пътя на дхарма, когато действията ти създават хармония. Постъпваш в съзвучие със средата, с природата, с другите хора и със самия себе си. Това носи късмет, добри резултати, благополучие и усещане, че си добре. Разбира се, нашите приятели, приятелите ни от Индия, индийската музика и индийските идеи са ни повлияли много силно. Но всъщност тези идеи са универсални. Срещат се във всички култури.

От другата страна – Коя е най-голямата заблуда за Kula Shaker като група?

Crispian Mills – Не знам, не мога да бъда особено обективен за Kula Shaker. Знам, че постоянно ни определят като най-подценяваната група. Alonza Bevan все се шегуваше, че искаме да сме най-надценяваната. Да си най-подценяваната група не носи никакво удоволствие. Предполагам, че това е отговорът. Но ние сме концертна група и няма как да добиеш пълна представа за нас, докато не видиш какво правим на сцената.

От другата страна – След като казваш, че Kula Shaker са концертна група, кой е най-хаотичният или сюрреалистичен спомен, който пазиш от британската музикална сцена в средата и края на деветдесетте?

Crispian Mills – Ние се появихме точно, когато бритпопът беше в своя апогей. Обичам да мисля, че бяхме началото на края. Подобно на Серджо Леоне, който до известна степен разруши уестърна, като го превърна в съвсем различно кино. Мисля, че когато навлязохме в бритпопа, разбихме представата, че всичко се свежда до бира и хедонизъм. На преден план излязоха идеите. А в бритпопа всъщност нямаше идеи. Наистина нямаше. Така че с появата си ядосахме доста хора. Осъзнахме, че всички вземат кокаин. А ние бяхме поели на психеделично, мистично пътешествие. То ни въодушевяваше. Не бяхме част от компанията на кокаина и бирата. Затова стояхме съвсем встрани от цялата сцена. Живеехме в собствена малка вселена. Все пак се срещахме с някои от музикантите от нашето поколение и от време на време се случваха невероятни истории. Например веднъж Stewart Copeland от The Police дойде на наш концерт в Лос Анджелис и трябваше да скрия това от Paul Winterhart, барабаниста ни. Не му казах, че Stewart Copeland е сред публиката, защото вероятно нямаше да може да свири. Щеше да се скове. Подобни случки бяха много забавни. А имаше и сесия, на която записвахме с Rick Rubin и George Drakoulias в едно и също студио, по едно и също време със Sylvia Massy в същото помещение. Трима блестящи продуценти на една сесия! Не знам как се случи. Това е една от причините да похарчим всичките си пари за втория албум. Нашето разточителство се изразяваше най-вече в това да влагаме парите обратно в музиката ни. И, разбира се, бяхме хедлайнери на “Glastonbury Festival” два пъти в един уикенд. Още един странен обрат на съдбата. Свирихме като хедлайнери в събота вечер. На следващия ден Neil Young си нарани пръста и нямаше кой да го замести. Ние още бяхме на фестивала и ни попитаха, дали ще излезем на мястото на Neil Young? Така свирихме отново в неделя следобед, в часовия пояс, отпределен за легендарните имена. Излязохме, изпълнихме и няколко песни на Neil Young. И някак успяхме да се справим.

От другата страна – Последен въпрос. George Harrison има огромна пионерска роля в представянето на индийската музика на Запад. Имаше ли възможност да общуваш с него и как неговото наследство повлия на твоя път?

Crispian Mills – George Harrison много ми повлия, защото успя да направи индийската култура и духовност популярни без да ги принизи. Това беше наистина майсторско постижение. Водих кореспонденция с него, но така и не се срещнахме лично. Мисля, че вероятно беше за добро. Нали не бива да се срещаш с героите си. Разговаряхме с взаимно уважение и той ни разреши да използваме част от музиката му. Всъщност имаме и съвместна песен. Казва се “Gokula”. Написана е с George на практика чрез размяна на писма. Взех негов риф от филма “Wonderwall” от 1967 година и го развих в песен. Той каза, че няма нищо против, защото рифът всъщност и без това бил на Eric Clapton. Така песента се оказа с автори Mills/Harrison или Harrison/Mills, както и да е подредено. Прекрасно е да имаш такава песен. Поддържам връзка със сина му Dhani Harrison, който сега има нова група с Nigel Godrich. Според мен George Harrison беше изключителен, защото разбираше същността на индийската музика. Разбираше, че тя е духовна. За него не беше само естетика, само звуци и аромати. Познаваше и философията и се отнасяше към нея много сериозно. Успя да я направи увлекателна и популярна сред публиката без да я принизи. Именно затова е изключителен.

Тази вечер, 14 ноември, групата ще свири на фестивала Rolling Stone Beach в Германия, заедно с друг титани като The Jesus and Mary Chain, The Wallflowers, Ash и т.н. Очаквайте нашите снимки съвсем скоро!