Terri Walker е сред изгряващите звезди на британската соул сцена, която по някакъв начин съчетава дълбокия глас на  Арета Франклин и типичната свежест на Ерика Баду.

Първата поява на Chanelle Gstettenbauer (истинското ѝ име) в България едва ли може да се определи като главозамайващ успех, тя не успя да разчупи ледовете между нея и софийската публика. Но познавайки нашенския манталитет, не мога да виня певицата за това – напротив, тя даде всичко от себе си – огромната, подканяща усмивка, танците сред публиката и не на последно място приятните мелодии и характерен глас на певицата. Може би липсата на подгряващ артист изигра лоша шега? Едва ли, май у нас липсва публика, която да я оцени – за едни ще бъде не-достатъчно-underground, за други не е достатъчно голяма звезда; А нима целта на всичко това не е да прекараш една приятна петъчна вечер?

И едва ли е странно, публиката се осмели да се разкърши едва на последното парче, кавър на “Crazy” на Gnarls Barkley