Посещението на музикалния фестивал INmusic в Загреб за мен винаги е било зареждащо, меломанско приключение. Близостта до България, прекрасната локация и постоянното развитие от 2006 г. насам, правят фестивала предпочитан за много български музикални фенове.
INmusic Special 15th Reunion Editon бе силно емоционално изживяване. Както се разбира от самото име, това бе първото издание след 2019 г. За юбилейното 15-о издание, организаторите бяха подготвили голяма изненада – 4-и фестивален ден! В следващите редове ще се опитам да разкажа на читателите на RockTheNight.eu за преживяванията ми там – ден по ден.
Ден 1 – 20.06, понеделник
Фестът започна с изпълнение на главната сцена на българите Nocktern. Групата бе спечелила правото да бъде част от феста чрез конкурса Europavox и последвало гласуване на феновете. За съжаление не успях да ги гледам пред сцената заради ранния час и забавянето ми на входа, но успях да стигна в самия край на сета им и видях, че се бяха събрали доста хора. Поздравление за бандата и нека да имат още много успехи!
Следващата група на Main Stage бе Paul The Walrus с доста кратък сет, в който хората още се ориентирахме в ситуацията.
Първата банда, която изцяло гледах бяха Hinds. Hinds са група съставена от 4 дами, които са от Мадрид. Стилът на групата е indie-rock, dream pop, а самите те споделиха, че свирят заедно от 18 години. Тази група внесе много колорит и настроение на феста. Изпълнено с много веселие и позитивизъм, участието на Hinds бе като динамо за вечерта. Приятно впечатление прави, че четирите дами имат вокални включвания, но вокалите бяха основно разпределени между две от китаристките – Carlotta Cosials и Ana García Perrote. Тук мога да отбележа и друго интересно нещо, което забелязах – ирландците Fontaines D.C. наблюдаваха целия концерт в един от краищата на сцената, в ъгъла, но за тях специално ще разкажа по-късно.
На World Stage почнаха сърбите KOIKOI, а през това време Main Stage се подготвяваше за един от основните артисти първия ден – IDLES. IDLES с близо час и половина сет, с много енергия и накъсани речетативни вокали, накараха публиката да танцува и да се забавлява. Определено бяха много добре приети от хората в Загреб и тази група има още много потенциал занапред.
На World Stage почнаха Fontaines D.C. – лично за мен една от топ групите на тазгодишния фест. И тук идва приятната изненада от колегите им от Hinds. В началото на сета, четирите испанки се появиха пред огражденията, за да подкрепят колегите си. И бяха точно до мен. Поговорих си с Carlotta и я помолих и за снимка. Гледам Fontaines D.C. за втори път на INmusic. И докато през 2019 г. бяха доста плахи, сега си личи, че групата е натрупала самочувствие. За един час ирландците ни оставиха без дъх, а публиката най-много се зарадва на две песни от новия им албум – “Jackie Down The Line” и тоталния хит “I Love You”. Останах до края на сета им и по най-бързия начин се запътих към Main Stage. А там точно в 23:15 почваха The Killers – хедлайнърът на Ден 1. Близо двучасов сет, в който момчетата от Лас Вегас заложиха на добре познати парчета като “When You Were Young”, “All These Things That I’ve Done”, “Runaways”, “Human”, “Somebody Told Me”. Освен прекрасната музика, която ни поднесоха, сетът на бандата бе с чудесната мултимедия на огромен екран на сцената и голямо количество конфети, които се изсипаха върху нас публиката. Очаквано, The Killers завършиха с най-разпознаваемата и обичана песен – “Mr. Brightside”. Ден 1 бе прекрасен и много обещаващ, за това което следва до края на феста.
Ден 2 – 21.06, вторник
Вторият фестивален ден предложи разнообразна музика и доста местни групи. Докато на главната сцена привършваше сетът на Amadou & Miriam се насочих към Hidden Stage, където имаше обявено едночасово участие на Tús Nua – група от Загреб, която определя себе си като микс от много жанрове. Бях гледал Tús Nua на INmusic и през 2019-а и още тогава ми направиха добро впечатление. Останах супер приятно изненадан от всичко, което чух, а то бе предимно пост-рок. За съжаление нямаше как да остана до края на концерта им, защото се застъпваше с една от групите, които държах да чуя в същия ден – White Lies.
White Lies на Main Stage бяха лично за мен една от най-приятните изненади на феста. Неслучайно бяха поставени в програмата на Main Stage като последни изпълнители преди хедлайнера за деня. Направи ми впечатление, че свириха изключително концентрирано, отдадени на музиката и на изпълненията си, без каквито и да е експерименти или неща, които могат да разсеят тях или нас публиката. Изпълниха няколко песни от новия албум, който издадоха в началото на годината, включително и любимото “I Don’t Want To Go To Mars”. Завършиха с “ Unfinished Business” – първия им сингъл от 2008, за която споделиха, че е много специална за тях и “Bigger Than Us”. След това на World Stage бяха хърватите от Porto Morto, за които това не е първо участие на феста, за да дойде време и за голямото име на втория ден на Main Stage.
Nick Cave and the Bad Seeds по мое мнение бяха с най-емоционалното изпълнение през целия фест. Сетът им продължи над два часа. Ник Кейв посвети няколко песни на децата си и се усети в тях много тъга, меланхолия. Енергията, която има Ник Кейв трудно може да бъде описана. Имаше постоянен контакт с публиката, няколко шеги и накрая завърши със солово изпълнение на “Into Your Arms”. Ден 2 бе силно емоционален и трогателен.
Ден 3 – 22.06, сряда
За мен в този ден бяха т.нар. “гвоздеи в програмата” – Royal Blood и Deftones. Но за тях малко по-късно.
Първите музиканти, които гледах за вечерта бяха Gogol Bordelo. Американците, които са определяни като едни от пионерите на стила Gypsy punk, направиха голямо шоу в Загреб. Супер интензивен сет, в който показаха солидарност към случващото се в Украйна като на видеостената зад тях беше прожектиран украинският флаг. Интересно е да се отбележи, че една от беквокалистките им свиреше и на тъпан. Публиката ги прие много топлосърдечно и ентусиазирано.
Докато на другите сцени се изявяваха Them Moose Rush и Clone Age, главната сцена бе подготвяна за инди-рок сензацията Royal Blood. Момчетата от Брайтън излязоха на сцената точно в 20:45 и веднага загатнаха, че ни очаква един незабравим концерт. Откриващото парче бе “Typhoons” от новия албум, носещ същото име. Направи ми впечатление, че за парчетата от новия албум, дуото излизаше с гост-музиканти на синтезаторите. По този начин бяха изпълнени парчетата “Boilermaker”, “Limbo” и “Trouble Coming”. Сред парчетата, които чухме бяха и “Light Out” и “How Did We Get So Dark?” от втория албум и всички любими хитове от дебютния им албум – “Figure It Out”, “Little Monster”, “Come On Over”. Майк и Бен постоянно имаха контакт с публиката и обещаха, че пак ще дойдат в Хърватия. Краят на сета бе повече от впечатляващ – близо 10 минутна версия на “Out Of Black”, а по време на тази песен барабанистът Бен Тачър влезе в сиркълпита в публиката. Участието на Royal Blood бе определено едно от най-силните изпълнения през тези 4 дни в Загреб.
И дойде и времето за Deftones. Честно казано, малко със свито сърце ги чаках, защото вече ги бях гледал веднъж преди 11 години на Spirit Of Burgas и очаквах да са дръпнали назад. Но нямаше нищо такова! Чино Морено и компания направиха неописуемо шоу, с постоянен контакт с публиката, много закачки (като например пиене на бира от шише на екс на сцената) и супер енергичен концертен сет. “My Own Summer (Shove It)”, “Digital Bath“, “Diamond Eyes”, “Change (In the House of Flies)” бяха част от песните, които буквално ни оставиха без дъх и с широко отворени очи. Краят на сета бе парче от ранните години на бандата, а именно “7 Words”. Ден 3 на INmusic #15 2022 беше невероятен като изживяване.
Ден 4 – 23.06.2022
Стигам моя разказ и до последния ден, в който умората си казва думата и без каквито и да е очаквания или бързане за сцени и артисти, се наслаждаваме на последните часове на тазгодишното издание на фестивала.
За малко минавам през World Stage да чуя Tamikrest, който наскоро имаха концерт в България, както и по-късно Rival Sons, събрали солидна публика пред себе си.
Ирландската половинка от Moloko Róisín Murphy мина през главната сцената като вихрушка и създаде супер весела атмофера с час и половина сет, в който смени над 10 тоалета. Откриващото парче бе хитът на Moloko “Fun For Me”, който ирландката започна да изпълнява от бекстейджа и с камера бе снимана появата ѝ на сцената. За мен това беше изключително интересно и новаторско. Изключително атрактивна като визия и сценично поведение, тя изпълни част от самостоятелните ѝ песни и много от обичаните ни парчета на Moloko сред които “ The Time Is Now”, “Forever More”, “Sing It Back”. Изпълненията ѝ бяха съпроводени с чудесна мултимедия на екрана зад нея и на няколко пъти тя слезе в публиката. Последното парче бе отново на Moloko – “Familiar Feeling”, на което тя излезе от сцената с бандата си и закри концерта от бекстейджа пак с помощта на камера. Доста интересен подход!
В 23:15 откъм Main Stage се бяха събрали огромно количество хора, за да гледат хедлайнърите на последния ден – Kasabian. За трети път ги гледам на живо и за първи път без бившия вокал Tom Meighan. Напълно оправдаха очакванията ми за енергично шоу с много скачане, танци и усмивки. Откриващото парче бе “Club Foot”, а впоследствие гледахме песни от всички периоди на бандата. “Underdog”, “ You’re in Love With a Psycho”, “Shoot the Runner”, “Switchblade Smiles”, “Empire” бяха част от сетлистата. Sergio Pizzorno се справи отлично в ролята си на нов главен вокал и фронтмен на бандата, а позитивното отношение, което показаха Kasabian, ще се помни дълго. Един от най-ярките моменти бе, когато Sergio влезе в тълпата докато изпълняваше песента “Treat” и си поръча бира от бара с фестивалната карта за плащане на произволен фен. И цялата случка бе на метри от мен – още една причина човек да ходи по фестивали – цялата непринуденост, импровизация и забава, които те зареждат с усмивки месеци напред. Финалът бе с песента “Fire”, на която всички подскачахме възможно най-високо.
INmusic Special 15th Reunion Editon остава като един от най-добре организираните, вълнуващи и разкошни фестивали, които някога съм посетил. Заслужава си да се замислите и догодина да бъдете и вие там. Дотогава чакаме интересните новини за следващите артисти, които ще радват хилядите хора около езерото Ярун в Загреб.
За RockTheNight от Загреб: Петър Кесов.
