Jaya The Cat са добре познати на българската публика – идват тук почти всяка година и увеличават феновете си с всяко идване. И няма как – купонджийската им музика, смес от ска, пънк, реге, рок няма да остави никого безразличен. Разговаряме с основния двигател в бандата Geoff Lagadec, само няколко дни преди да ни счупят от танци в Маймунарника (Ако живеете на самотен остров и сте пропуснали новината – Jaya ще свирят там на 30 август 2017).

Jaya The Cat @ Kavatsi Beach Fest, 2016

Здравейте, аз съм Orleff от RockTheNight.eu. Благодаря, че отделихте няколко минути за нас.
Няма проблеми!

Свирите тук почти всяка година, защо според вас сте толкова популярни в България?
Хаха, бих искал да мисля, че е защото сме адски добра група. За нас е нещо като дом далеч от дома ни. Когато идваме си оставяме по няколко дни преди или след концерта, за да се забавляваме, имаме много приятели.

Вече сте почти 20 години заедно като група, имате 6 албума. Когато стартирахте, мислехте ли, че ще стигнете толкова далеч?
Не, това просто се случи. Никога не е било моя мечта.

Кое е по-важно, да се развивате като група, или да се придържате към това, което феновете очакват от вас?
Очевидно и двете. Трябва да се развиваш, да растеш, иначе става скучно. Но трябва донякъде да се придържаш към своя звук – аз съвсем съзнателно поставям границата във всеки албум.

Знам, че сте доста заети в последно време – страничният проект “Complicated Men Of Leisure”, турнета, записи… Обаче 5 години без нов албум не е ли вече прекалено?
Да, ужасно мързеливи сме. Но добрата новина е, че албумът е готов и можете да престанете да ни тормозите поне за малко :D

“A good day for the damned” е заглавието на новата тава! Какво ще представлява?
Мисля, че се получи много интересен албум – опитваме много нови неща, но си има от класическия Jaya звук. Писах го в продължение на почти три години – песен тук, песен там… Нещата, които ме вдъхновяват се променят и има много различни влияния. Дано се е получило добре и за слушателите.

Кои са групите, които са имали най-голямо влияние върху вас като тийнеджъри и продължавате ли да харесвате същите групи? Разочаровахте ли се от някои от вашите любимци и защо?
За мен това бяха The Clash, The Pogues и подобни. И разбира се, все още ги слушам от време на време.

Има ли нещо в музикалната индустрия, което бихте искали да не се е случвало или да не е било изобретено?
Хората от A&R. (Б.ред: Артисти и репертоар (A&R) е подразделението в звукозаписната компания, която отговаря за намиране на нови таланти и за развитието на артисти и композитори).
Опишете един ваш ден по време на турне.
Седиш в буса. Отиваш в клуб. Отваряш си бира. Разтоварваш. Саундчек. Надяваш се на нормална вечеря. Свириш. Купонясваш. Опитваш се да си намериш пътя до хотела. Спиш. И повтаряш отново всичко.

А един нормален ден вкъщи??
Вкъщи вършим голяма част от същинската работа за групата. Да седиш пред лаптопа не е особено романтично. Гледам гадна телевизия, такива неща. Ако имаме много време имам склонност да мисля твърде много, което никога не е добра идея. Пътувам много, прекрасно е да откриваш нови места, не само да виждаш клубовете, в които свириш.

Geoff, защо се премести да живееш в Амстердам? Липсва ли ти Америка?
Не знам, това е скучна история – не беше някакъв план, просто се случи, животът има навик да прави така. И виждал ли си моята страна в последно време? По дяволите, не ми липсва.

Като гледаш сегашния президент на САЩ, можеш ли с гордост да заявиш “Аз съм Американец”?
Погледни по-горе. Но въпреки, че е ужасен човек и пълен идиот, трябва да признаем, че развлекателната му стойност е доста висока. Ужасно е, че сме стигнали до такова ниво – някой толкова ужасен, подъл и егоцентричен да ръководи страната. Когато стане прекалено депресиращо, си мисля за цялата ситуация като за някакво телевизионно шоу – тогава си е доста забавно.