Интервю с Axel Rudi Pell (Axel Rudi Pell, екс-Steeler)

Докато чакаме нова музика от Axel Rudi Pell, неговата супергрупа запълни времето между двата диска с оригинална продукция, със сборен албум от балади.

В шестото подобно творение освен оригинален материал и инструментали, присъстват и няколко кавъра – на Paul Anka, Tony Carey, Screamin’ Jay Hawkins, Kansas и Joan Baez. А през лятото Axel Rudi Pell ще бъдат част от фестивла в Могилово – “Midalidare – Rock In The Wine Valley”.

Интервюто с Axel Rudi Pell (Axel Rudi Pell, екс-Steeler) е излъчено в „От другата страна” на 29.01.2024 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

• От другата страна – Привет, Axel, как си? Как се чувстваш от факта, че отново можете да правите турнета?

Axel Rudi Pell – Три години пауза. Направо подкачахме от радост, че отново можем да правим концертни обиколки. Спомням си чувството след последното ни шоу през 2019 година. Беше същото, когато се върнахме на сцената през 2022. Все едно това време го нямаше. Все едно преди две седмици сме били на сцена. Всичко е страхотно, обичаме турнетата.

• От другата страна – Не спряхте да работите през тази тригодишна пауза. И сега имате шести албум с балади. Първият излезе 1993 година. 30 години по-късно намираш ли нещо различно?

Axel Rudi Pell – Да, песните са по-добри. Когато издадохме първия албум с балади преди 30 години, просто експериментирахме. Това беше експеримент за нас. Нямахме идея дали щеше да се продава или не. Все пак в диска имаше само балади. Но албумът продаде толкова много, че ни кара да се гордеем с него. Бяхме много щастливи. За това и продължихме поредицата. На всеки 6 или 7 години издаваме по една нова баладична компилация, хората ги харесват, което е страхотно. А и аз също ги обичам.

• От другата страна – Интересувал ли си се кой харесва да слуша балади?

Axel Rudi Pell – Идея си нямам. Не знам. Знаеш платформата Spotify. Интересно е, че там има класация на артистите. Мога да проследя кои песни от целия ми каталог са най-пускани и слушани. Така разбрах, че в първата десетка има девет балади. За мен това беше учудващо откритие. Въобще не предполагах, че е така. Очаквах, че най-слушаните ни песни са „Rock The Nation” или „The Masquerade Ball”. В никакъв случай не беше така, а беше балада. Бях наистина изненадан и шокиран, когато открих това. И го установих преди няколко месеца. Какво по дяволите се случваше? Хората стриймват и свалят с предимство баладите ни. Не знам защо, може би защото съм добър.

• От другата страна – Баладичните албуми на Axel Rudi Pell са компилации от кавъри и оригинални песни. Кое е по-лесно – да създадеш оригинална песен или да направиш кавър?

Axel Rudi Pell – Много по-трудно е да направиш кавър версия, защото трябва да се различава от оригинала. Поне малко. Не искам да копирам едно към едно дадена композиция. За това и понякога да създадеш различен аранжимент, граничи с лудост. Ще ти дам пример с песента „Dust in the Wind“ на Kansas. В оригиналния вариант има барабани, бас, а и самата песен е по-бърза. Когато посегнахме към нея, решихме да я направим различна, като забавим темпото. Разбира се, със същия текст и същите мелодии, но без ударни и бас, а само китара, клавир и глас. Нищо повече. Процесът по създаването на новия аранжимент беше много интересен.

• От другата страна – Когато работите по баладичен албум, мислиш ли как оригиналните песни, ще стоят до кавърите?

Axel Rudi Pell – Не, не се замислям. За кавърите съм длъжен да запазя оригиналната идея като мелодиите и текста например. Не мога да си позволя да ги променям. Това напълно съм си го забранил, защото в тях се крие оригиналността. Не мога да променям нито текстовете, нито мелодиите. С едното око винаги следвам оригиналната версия, така да се изразя, но нашите версии трябва да са малко по-различни. Също така не съпоставям нашите песни с кавърите. Когато създавам балада, го правя изцяло в стила на Axel Rudi Pell. В такъв момент не мисля за кавърите.

• От другата страна – Какво мислят останалите от групата за тези издания?

Axel Rudi Pell – Останалите трябва да си затварят устата и нямат право на никакъв коментар. Защото им се плаща и трябва да си държат устата затворена. Шегувам се, разбира се. На тях винаги им харесва онова, което им предлагам. Ако не им харесваше, нямаше да го направят. Ако им кажа, че искам да запишем кавър на дадена песен, но Johnny не я харесва, веднага ще ми каже, директно в очите, без да се притеснява – „Axel сигурен ли си, на мен не ми харесва. Моля те, да не я записваме.” Добре, изтривам я от списъка. Това се случва много, много рядко. Един или два пъти, когато съм му предлагал някоя композиция за кавър. В повечето случаи харесва всички песни, на които до момента сме направили наши версии.

• От другата страна – Каква е тайната на непроменения състав на Axel Rudi Pell през годините?

Axel Rudi Pell – Тайната на дълголетието на състава на Axel Rudi Pell, защото Bobby Rondinelli е вече десет години с нас, е че не се виждаме толкова често. Други групи, които са от моя град, репетират по три пъти в седмицата, постоянно са заедно и при тях скандалите са неизбежни. Обидите се трупат. При нас няма такова нещо, защото всеки живее в различни части на света. С басистът ни живеем в един и същ град, но се виждаме веднъж на шест-осем седмици. Пием по някое узо в някой ресторант. С останалите не се събираме толкова често. Дори, когато записваме, не всички сме заедно в студиото. Аз съм постоянното присъствие, но останалите идват един по един. Примерно първи е Bobby, после идва клавиристът ни Ferdy, след което си тръгва и идва басистът ни Volker. Johnny Gioeli праща своите партии по Интернет. Заедно сме, когато репетираме. Това е и първият път, когато се виждаме заедно след последното турне, което сме направили. В този случай всички сме по едно и също време, на едно и също място. И постоянно си разказваме шеги, всеки споделя какво е правил и кого е срещнал. Цялата репетиция преминава в смях. И най-странното е, че в такива моменти можеш да усетиш, че в групата цари правилната химия.

• От другата страна – Има ли нещо, което направи за първи път точно в албума „The Ballads VI“?

Axel Rudi Pell – Амииии, не. Винаги сме записвали баладите по един и същ начин. Този албум, като предишния, а той като по-предишния. Няма разлики. Всъщност сега имаше една. Този път Bobby Rondinelli не беше с мен в студиото. Не се появи, а записа ударните в Ню Йорк. Чакай да си помисля дали съм прав. За албума преди сборния с балади „Lost XXIII“, летя и беше тук при мен. За баладите си остна в Ню Йорк, където записа неговите партии. Всъщност това не беше никакъв проблем. Всичко се получи както трябва, защото той следваше моите идеи и моите аранжименти и не сме срещали проблеми.

• От другата страна – Как избираш песните, на които да направите кавъри?

Axel Rudi Pell – Винаги правя списък с песни. И споделям с останалите, коя от тях е добре да бъде претворена. Така в някакъв момент остават между пет и десет песни. Изпращам ги на останалите, за да се допитам и до тяхното мнение. Някои от тях веднага са отхвърлени. Други се приемат с голям ентусиазъм. Всеки ми казва какво му харесва от списъка и избираме примерно две песни, на които да направим кавър, една нова песен с вокали и два инструментала. Това отношение винаги се харесва от останалите. Не бих записал песен, която никой друг от групата не харесва освен мен. Няма да го направя.

• От другата страна – Не се ли притесняваш, че кавърите няма да проработят?

Axel Rudi Pell – Никога не се притеснявам, че положението с кавърите няма да проработи. Когато се появи идеята за създаване на някоя специална версия на някоя специална песен, знам точно какво да направя. Всичко е в главата ми. Мога да усетя как ще я изпее Johnny, как останалите ще я изсвирят. И нещата винаги работят. Никога в студиото не сме се изправяли пред някакви проблеми по време на записите на която и да е песен.

• От другата страна – А по отношение на реакциите на феновете? Ето, например в последната компилация имате кавър на „Diamonds and Rust” на Joan Baez. През 70-те години Judas Priest правят своя версия, обявена за най-металния кавър на не метъл песен?

Axel Rudi Pell – Знам две техни версии на тази песен, които са направили – една електрическа и една акустични. Харесвам и двете. Но нашата е много по-различна. Нашият подход е различен от този на Judas Priest. Нашата версия е много по-различна от тяхната.

• От другата страна – А по отношение на реакциите?

Axel Rudi Pell – Не се интересувам от тях. До момента са страхотни, така че какво бих могъл да добавя.

• От другата страна – Според теб модерните технологии снижават ли качеството на музиката?

Axel Rudi Pell – Не, в никакъв случай, особено при смесването и мастеринга. Днес, когато записваме, смесването става много по-бързо. Модерните техвологии са дигитални. В миналото, когато работехме на аналогови ленти, сядахме и се започваше. Свиря соло, получава се не както трябва, ми се казва, че трябва да изсвиря само средната част отново. Как да стане? Започваш отначало. Винаги ставаше по трудния начин. И отнемаше много време. Днес всичко е много по-бързо. Ако в солото има една сгрешена нота, а останалото е както трябва, можеш да промениш само нея. Можеш да я добавиш перфектно в цялото изсвирване. Т.е. можеш да направиш само това мъничко нещо. Така че всичко е страхотно и работи страхотно.

• От другата страна – А каква е причината модерната музика да не звучи толкова автентично, както в миналото?

Axel Rudi Pell – Не знам. Нямам никаква идея. Трябва да попиташ другите. Ние от Axel Rudi Pell винаги звучим автентично. Страхотни сме. Не знам.

• От другата страна – Тогава как дигиталната ера промени начина, по който се създава музиката?

Axel Rudi Pell – Не мисля, че промяната е чак толкова голяма. Дори и записите да са по-лесни. Когато правя демо версиите, изпълнявам цялата песен на китара. Не спирам, не правя копи-пейст на повтарящите се части. Не постъпвам така. Изсвирвам цялата песен. Ако има някакви грешки, просто изпълнявам съответната част отново. Но не копирам нищо. Изглежда като начина, по който съм работил преди 30 години, когато дигитализацията липсваше. Така че не мога да ти отговора на този въпрос. Както и да е.

• От другата страна – Предимство или недостатък е един музикант да се стреми към перфекционизъм?

Axel Rudi Pell – Не съм най-техничният и брилянтен изпълнител. Аз съм по-скоро емоционален изпълнител. Ако има нещо, което е леко погрешно, ако съм изсвирил някоя нота не както трябва, я подминавам, когато усещането е правилното. Не ми пука щом звучи страхотно. Знам, че не е съвършено, но не му обръщам повече внимание. Щом чувството е правилно, подминавам. Когато не си твърде перфектен и техничен изпълнител, можеш да си изсвириш партиите много правилно и с помощта на дигиталните технологии. Защото можеш да изтриваш и да подменяш нотите много, ама много лесно. В миналото да постигнеш подобно ниво беше много трудно. Говоря за аналоговия начин. Така че дигитализацията на музиката е много яко нещо.

• От другата страна – Беше ли лесен преходът от аналоговата към дигиталната среда?

Axel Rudi Pell – За първи път, когато преминахме от аналогова към дигитална работа, май беше преди 15 или 20 години. Когато записахме първия си дигитален албум, бяхме изумени колко бързо стана. Разбрахме, че не ни се налага да сме в студио шест или осем седмици. Трябваше да влезем там за три или четири. В същото време ни излизаше много по-евтино. Не ни струваше толкова много. Преди това бяха тези големите ролки. И всеки път се повтаряше едно и също – трябваше да направим еди кое си отново и другото и така още един месец за каквото се сетиш. А днес – с едно щракване на пръсти и готово. Много по-лесно е.

• От другата страна – Кое е нещото, което най-бързо разрушава атмосферата в една група?

Axel Rudi Pell – Определено това е, когато сме били заедно за по-продължителен период от време. Това със сигурност може да отрови атмосферата в бандата. В началото всичко е наред. Както ти казах, като се съберем, се забавляваме и всичко е наред. Когато пътуваш, обаче, три или четири седмици, понякога се случва някой да те подразни и да те изкара от кожата ти. Стига да не си на пътя по 12 месеца, всичко е наред. В противен случай положението може да стане много сложно. Искам си личното пространство, искам да не са около мен. Искам да съм си в стаята. Всякакви неща. Постоянните разговори и шума в тур буса понякога много дразнят. Така че, когато турнетата са кратки, всичко е страхотно. Когато са по-продължителни и с групата сте заедно по-дълго, може да е проблем. Както, когато живеете в един и същ град. В миналото, когато свирех в Steeler, всички живеехме в един и същ град и репетирахме всеки ден. Понякога ми се е искало просто да си отворя бира, вместо да свиря на китара. Така в някакъв момент всички искат да пият, вместо да свирят. Говорим си простотии и след турне, всеки си обираше крушите. Всеки напускаше, което не е никак добре.

• От другата страна – Трудната част да си лидер на група?

Axel Rudi Pell – Трудната част идва, когато албумът излезе. На него стои моето име. Разбира се, че сме група, но на обложката е моето име. Ако нещо в албума не е както трябва, винаги излиза така, че Axel е виновен. Дори певецът да не звучи добре, дори ударните да са кофти, грешката ще бъде нарочена за моя. Винаги аз съм виновен. Когато концертът тръгне зле, виновен е Axel Rudi Pell. Дори и клавиристът ни да не си върши работата, аз съм на топа. Както и да е. На кого му пука всъщност.

• От другата страна – Негативните коментари помагат ли ти по някакъв начин?

Axel Rudi Pell – Не. Не ги чета. Категорично. Времето ми е твърде ограничено, но понякога попадам на негативни коментари. Примерно, че някое шоу е било лошо. Обвиняват ни, примерно, че свирим едни и същи песни. За какво всъщност става въпрос? Винаги порменяме сетлиста. Всяка година го правим. Разбира се, писнало ни е от „Rock The Nation” и „The Masquerade Ball”, но трябва да ги свирим, защото феновете ги очакват. Същото е и с Deep Purple. Ако не изсвирят „Highway Star” или „Smoke On The Water”, хората ще се ядосат. Същото е и при нас, но с други песни. Не можеш да постъпваш винаги правилно с всички. Всеки се оплаква защо не сме изпълнили тази или онази комподзиция. Я си гледайте работата. Така че не обръщам внимание на подобни коментари.

• От другата страна – Най-странният повод, по който са използвали ваша песен?

Axel Rudi Pell – Всеки може да използва всичко, докато си плаща. Знаеш ли, нещо странно се случи по време на пандемията. Получих запитване от една шведска телевизия. Всъщност това беше шоу, в което разглеждаха криминални случаи. В конкретния случай ставаше въпрос за петима или шестима мъже в една кола, които отвличат и убиват една жена някъде в гората. Любимата им песен е била „Forever Angel” и те са я слушали, докато са отвличали и убили жената. Реакцията ми беше, че това е доста плашещо. Та, получих запитване от този телевизионен канал от Швеция дали могат да пуснат песента, докато правят възстановка на случилото се в гората. Разбира се, че им разреших, защото точно така е станало. Заплащането беше твърде добро, като се замисля. В песента не става въпрос за убийство. Бих предпочел на моите песни да правят бебета, а не да убиват хора. Дадох им разрешение.

• От другата страна – Това определено поставя своя отпечатък върху музиката на Axel Rudi Pell.

Axel Rudi Pell – Точно така. Беше много странно, още повече, когато гледах предаването. Изпратиха ми частта с песента. Беше с дължина някъде около 45 секунди или минута. Видях как актьорите играеха тези мъже. Те стояха в колата, слушайки „Forever Angel”, а жената беше овързана. Очите й бяха покрити, имаше белезници. Беше доста странно. Но когато от телевизията ме попитаха дали могат да използват песента, се съгласих, защото в действителност е станало точно така.

• От другата страна – Странни фенове имаш. Какво не си позволяваш да пресолиш в студиото?

Axel Rudi Pell – Нищо. Не знам. Може би е свързано с вокалите, когато в тях има много корекции. Понякога го установявам в други групи, че са прекалили с ефектите, защото певецът им нещо фалшивее. При Johnny, обаче, никога не използваме такива неща, защото той звучи перфектно.

Гледайте Axel Rudi Pell на живо през юли на фестивала Midalidare Rock In The Wine Valley: