На Разпети Петък, техния Разпети Петък, немската пауър метъл машина Powerwolf издаде „Interludium”. Албум с нови песни, със стари песни, с редки записи.
С годините Powerwolf освен, че успяха да изградят оригинален звук и имидж, се превърнаха и в една от най-големите фестивални групи. И за да скъси времето между два студийни албума, бандата издаде „Interludium”. А защо на Великден? Ами, погледнете обложката…
Интервюто с Falk Maria Schlegel (Powerwolf) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 10.04.2023 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.
От другата страна – Привет, Мистър Schlegel, новото Ви издание излиза в навечерието на Великден.
Falk Maria Schlegel – Нарекохме го „Interludium”. То е нещо средно между „Call of the Wild”, „The Monumental Mass: A Cinematic Metal Event” и някои други неща. Наистина осъзнахме, че след последния албум, който издадохме и след „The Monumental Mass”, разполагаме с време заради ситуацията с пандемията. Тогава не се виждахме и започнахме да си липсваме така да се каже. Дори написахме нови песни, цели шест. И това беше нещо ново за Powerwolf. Преди заради графиците програмата ни беше – турне, връщаме се, записваме нов материал. А сега действахме спонтанно. Така в края се озовахме с шест нови композиции и големият въпрос беше „Какво да правим с тях?” Колебаехме се дали да ги издадем или да ги запазим. И решихме да ги издадем. Това стана през април, а като период преди следващия албум. Добавихме и други композиции като „Stronger than the Sacrament”, „Living on a Nightmare” и „Bête du Gévaudan”, които бяха издавани преди единствено като сингли. Това е „Interludium” и сме щастливи, че го направихме.
От другата страна – А кога ще се появи следващият албум на Powerwolf?
Falk Maria Schlegel – Точно в момента сме в процес отново на създаване на нов материал. Може би следващият ни албум ще излезе през лятото на 2024. В момента имаме „Interludium”, турне в Америка, така че ни предстоят доста неща преди това.
От другата страна – Как изглеждат турнетата след двете нулеви години?
Falk Maria Schlegel – Впечатленията ми са, че хората са наистина полудели за концерти и са много щастливи, че отново ги има, и че турнетата са отново възможни. На мен феновете ми липсваха, както и на феновете им липсваше групата и възможността да гледат Powerwolf на живо. Всяка вечер празнуваме Великата меса. На последното турне имахме 19 концерта и те ни се сториха като един ден. Започнахме в Берлин и след това всичко мина като миг. Много наситено откъм впечатления. Бих отбелязал, че това май беше най-голямото европейско турне, което някога сме правили. Всеки от концертите беше разпродаден. Сценичната продукция беше огромна с големи декори, лед стени и пиротехника. Преди това направихме онлайн видеото „The Monumental Mass: A Cinematic Metal Event” и искахме елементите от него да ги представим и на живо. Така на сцената имаше монаси, ние танцувахме, поведението ни беше нещо ново. Наистина си изкарахме добре и бяхме много щастливи, че отново го преживяваме.
От другата страна – Т.е. музиката става все по-визуално възприемана?
Falk Maria Schlegel – Всъщност първото нещо, от което се нуждаеш, е наистина много добра песен или добър албум. След което можеш да помислиш за възможностите, чрез които би могъл по най-добрия начин да пресъздадеш посланието на песента. Ние например започваме да мислим какви специални елементи можем да използваме, споменах за лед стените, започваме да говорим за онова, което би могло да се пресъздаде чрез песента. И тя заживява собствен живот, става жива, така да се изразя. Въпросът беше как да представим албума „Call of the Wild”. Направихме стрийма „The Monumental Mass”, но никога не бяхме изпълнявали песните от диска на живо. Самият албум беше преоткрит по време на турнето което направихме и това ни донесе наистина пълно удовлетворение. Осъзнахме, че песните наистина са страхотни за изпълнение на концерт. Оказа се, че „Faster than the Flame” работи много добре на живо. На „Blood for Blood (Faoladh)” феновете не спряха да подскачат, което беше невероятно да се види. Направихме страхотно турне и всяка вечер се чувствахме добре.
От другата страна – В миналото обаче музиката беше достатъчна, а сега е необходим едва ли не театър.
Falk Maria Schlegel – Не всяка банда постъпва по този начин. Нашето поведение обаче е винаги насочено към забавлението на хората. За нас винаги е било важно да имаме визуална концепция или визуален аспект. Имаме сценични облекла, имаме сценични декори. И всяка година се опитваме сценичното ни шоу да става все по-голямо и да изграждаме нова атмосфера, да изградим своя църква на сцената, така да се изразя. Това е наше творение и ни харесва да го правим. Нямам наблюдения дали всяка група постъпва по същия начин, но ако вземем като примери Kiss или Iron Maiden, тяхната сценична продукция е винаги впечатляваща. И това също е важен фактор за шоуто.
От другата страна – Някога да сте имали проблеми с църквата? Въпросът ми е провокиран от обложката на „Interludium” и разпятието, което сте използвали.
Falk Maria Schlegel – За щастие никога не сме имали проблеми с църквата. И винаги, и във всяко интервю казвам, че не искаме да нараним ничии религиозни чувства. Нашето кредо е – „Метълът е нашата религия”. Тази музика означава страст, любов, вяра, означава всичко. Църковните елементи присъстват в нашата, но ние не им се подиграваме, не ги вземаме на подбив. Просто ги пренасяме и ги използваме в различа ситуация, в нашата единствена и неповторима Powerwolf литургия. Албумът „Interludium” се връзва много добре с периода на Великден и за това решихме да вземем елементи от Разпети петък и да ги преобразуваме за нуждите на Powerwolf. Имаш кръста, имаш вълка. Получава се доста мрачна обложка, но никога досега не сме имали някакви проблеми, защото хората знаят, че не сме фанатици. Просто ние сме фанатично настроени към нашата музика и това е хеви метълът.
От другата страна – В такъв случай Вие сте повече музиканти или повече артисти?
Falk Maria Schlegel – И двете. Според мен музикантът трябва да е и артист. Така и ние имаме елементи и от двете крайности в Powerwolf. Обложката на диска отново е дело на Zsofia Dankova. Работила е по кориците на последните ни албуми като „The Sacrament of Sin”, „Call of the Wild” и „Best of the Blessed”. Тя има страхотен усет и талант да ни предлага картини с ясни послания, от каквито се нуждаем. Определено обложката на „Interludium” е леко провокативна, но самото изкуство трябва да носи провокация в себе си, за да могат хората да си задават въпроси за елементите, за църквата или за каквото друго се сетиш. И ние сега решихме да постъпим по този начин.
От другата страна – Провокацията важна ли е?
Falk Maria Schlegel – Нашата цел не е да сме провокативни. Не се опитваме да правим дисекция на обществото или нещо подобно. Пазим тези тайни за себе си и всеки от нас има лично мнение по въпроса. И все пак ние сме публични личности. Когато издаваш албуми, правиш музика, създаваш изкуство, ти вече си публична личност. И е нещо нормално хората да питат и да любопитстват за мнението ни по определени въпроси. В нашия случай – използваме чувството си за хумор, за да споделяме посланията ни. Отнасяме се към музиката ни много сериозно, тя е много важна за нас. В същото време искаме за покажем на хората, че могат просто да се забавляват на концертите ни. Което е напълно достатъчно. Днес едно от най-важните неща е да имаш пространство, да имаш свободно време само за себе си, за да можеш да заредиш батериите. Това е нашият начин.
От другата страна – А лесно ли се разграничават личното мнение и групата?
Falk Maria Schlegel – Според мен моето лично мнение не е важно да присъства в образите или креативния процес при групата. Защото нашето изкуство говори само за себе си. И това е напълно достатъчно. Нормално е личното отношение и някои лични показатели да оказват влияние на изкуството или музиката, която създаваш, но един артист е комбинация от личност и изкуство. Хората обаче могат да те проследят на сцената и сами да открият личността зад образ.
От другата страна – Липсва ли ти личното пространство днес, което става все по-малко, както и мистицизма около бандите?
Falk Maria Schlegel – За мен нещата са напълно в реда си. Аз съм много щастлив с приятелите си и с феновете на групата и се радвам, че ги имам. В родния ми град, когато ме разпознаят, реакцията е винаги приятелска и добронамерена. Много съм щастлив от това положение. Привилегия е да можеш да създаваш музика. Привилегия е да можеш да правиш турнета, както и да участваш на големи фестивали. Така че в края на краищата аз се чувствам щастлив и нямам никакъв проблем с този факт.
От другата страна – Каква е ролята на артиста в обществото тогава?
Falk Maria Schlegel – Най-големият пример е пандемията от последните две години и половина – три. Живата музика и концертите бяха недостъпни за никого. Хората имаха навика да посещават концерти, да ходят на театрални постановки и в един момент всичко това им беше отнето. Сценичните изкуства са много важни за развитието на умствения капацитет, за обогатяването на мисълта. Изкуството предоставя свобода. Осигурява свободния полет на мисълта. Обогатява деня ти и те кара да се чувстваш добре. А това е от изключителна важност за всяко общество. И всяко общество трябва да може, да си отглежда артисти. Иначе хората ще живеят в нищета. Навсякъде изкуството трябва да се развива. През последните няколко години го видяхме. Никак не е добре, когато няма никакви концерти или други подобни изяви.
От другата страна – Обществото, обаче, трябва да осъзнае, че изкуството не е даденост.
Falk Maria Schlegel – Точно така. И точно това беше основното през последните няколко години. Стана ясно, че изкуството не е даденост. Защото то беше лесно достъпно преди това. Стана ясно, обаче, че хората трябва да изоставят подобно мислене и да си плащат, ако искат изкуство. Щастлив съм и съм благодарен, че много фенове подкрепяха Powerwolf през тези няколко нулеви години.
От другата страна – Връщаме се на новото издание на Powerwolf „Interludium”. Каква е основната цел пред него?
Falk Maria Schlegel – Времената се променят. Пуснахме няколко сингъла и можехме да спрем до там. Но в нашия случай ние обичаме да издаваме пълнокръвни албуми. За да можем да предоставим колекция от песни, обхващаща определен период от време. Което от своя страна показва състоянието на групата към съответния момент, какво представлява бандата, нейния поглед. Ние харесваме албумите, както и нашите фенове ги харесват. И искаме да ги имаме. Така предпочитаме да издаваме бокс сетове, специални издания с богати на илюстрации книжки към тях. Днес този подход не е от най-модерните, но все още има фенове, на които им харесва. Разбира се, в същото време всеки има възможност на избор да слуша само една песен или определена композиция и може да го направи с помощта на дигиталните платформи.
От другата страна – Макар и да е сборен албум, направихте ли нещо за първи път в „Interludium”?
Falk Maria Schlegel – Добър въпрос. Няколко неща направихме за първи път. Използвахме за първи път хърди гърди, което преди това никога не сме правили. Това е новото при Powerwolf. Харесва ни да използваме нови инструменти и с тяхна помощ да привнасяме нови елементи в музиката на групата. И така в песента„Wolves of War” за първи път при нас се появява хърди гърди. По този начин разнообразяваме музиката на Powerwolf. Това е един вид посвещение към традиционния звук. Имаме идентичност и собствен стил, имаме църковните декори, гласът на Attila Dorn, хоровете, но развитието винаги присъства и можеш да го чуеш в детайлите. За нас винаги е било от изключителна важност в музиката ни да присъстват нови елементи. Но основната ни цел винаги е била да имаме добра песен. Това винаги е най-важното. В „Interludium” има добра комбинация от стари и нови песни, както и много добри лайв парчета като „No Prayer at Midnight” или „Sainted by the Storm”, която изпълнявахме на последното турне. Така че усилията ни са насочени към създаването на добри песни, изпълнени с енергия.
От другата страна – Спомена малко по-рано Attila. Смяната на вокалиста ли е най-трудно за една група?
Falk Maria Schlegel – В Powerwolf всеки е трудно д абъде заменен, не само вокалиста. Отнася се за всеки един. Ако трябва да съм честен, ще е много трудно да заменим когото и да било от бандата. Никога, с едно изключение, не сме променяли състава на групата. Ние сме петима добри приятели. Не мисля за промени. Разбира се, ако някой е болен, става доста трудно. Късметлии сме, че не ни се е случвало засега. Всеки един от групата е важен. Всеки е важен, всеки е необходим на групата, така че ще липсва много, ако се наложи нещо подобно.
От другата страна – Най-важното за една група, за да остане заедно?
Falk Maria Schlegel – На първо място – приятелството. Другото много важно нещо е, че когато създаваме песни, всеки от нас знае какво да прави. Имаме много здрава и ясна представа по този въпрос и се опитваме точно нея да осъществяваме. Което за нас е много важно. Когато имаш петима души, от които всеки се опитва да наклони везните в своя полза и настоява за своето, а то не отговаря на здравия разум, нещата няма да се получат. А ние и петимата сме изцяло в Powerwolf. Това е и причината никой от нас да няма солов проект. Проектът е Powerwolf, групата е Powerwolf и ние сме й изцяло отдадени.
От другата страна – Коя е супер силата на Powerwolf?
Falk Maria Schlegel – Създаваме песни, които дават на хората енергия, те могат да ги пеят заедно с нас, лесно се запомнят и ти се забиват в главата. Не е толкова лесно да се напишат подобни композиции. Не знам. Може би е стилът ни създаване на музика и това, че обичаме да го правим. Много сме щастливи, че притежаваме подобна креативност и собствен автентичен стил, защото днес е много трудно да го постигнеш. И сме много щастливи, че имаме певец като Attila Dorn, защото гласът му е наистина уникален. Това създава идентичността на Powerwolf и се надявам, че следващите 30 години ще продължаваме в същата посока.
От другата страна – Защо е трудно да изградиш собствен звук днес?
Falk Maria Schlegel – Винаги е трудно да излезеш с нещо ново. Днес има толкова много банди и толкова много вече измислена музика. Може да си мислиш, че си измислил нещо интересно, а то да се окаже интепретация на Iron Maiden. Ако погледнем хеви метъл сцената – на нея постоянно се появяват нови групи, които се опитват да предложат по нещо ново и предлагат съвсем различен подход. На мен това ми харесв, защото е хубаво, че има постоянно обновяване. Което запазва хеви метъл сцената жива.
