Само след няколко дни Amon Amarth, подкрепени от Grand Magus ще посрещнат българските фенове в Зала 5 на „Интер Експо Център” по покана на „Firestorm Productions”. Лидерите на мелодичния дет метъл ще представят пълното шоу, с което пътуват из цяла Европа на турнето в подкрепа на последния им албум „Jomsviking”.  Интервю на Мартин Николов от предаването „От другата страна“ по Радио Варна

Amon AmarthОт другата страна – Привет, Johan, скоро Amon Amarth отново ще са в България…

Johan Söderberg – Не знам, колко е голяма залата, в която ще свирим, но за първи път идваме при Вас с наистина голяма продукция. Ако сцената го позволи, българските фенове ще видят шоуто, което правим в останалата част от турнето. Без пиротехниката обаче…

Сцената е доста голяма…

JS – Значи ще представим пълното шоу, но без пиротехниката…

Важно ли е това за Вас?

JS – Важно е и е яко, защото вкарва театралност в изпълнението ни. По този начин можем да си позволим да покажем много неща. А и за публиката преживяването е по-вълнуващо, отколкото просто да гледа как групата свири.

Всъщност, как се получава турнето до тук?

JS – Доста добре. На някои места в Европа свирим пред двойно повече публика отколкото преди. Дори и пред три пъти повече фенове, ако сравняваме посещаемостта с предишното турне, което направихме.

Публиката как посреща новите песни?

JS – Много топло. Новият ни албум „Jomsviking” се приема много добре в Германия. Дори стигна върха на класациите там. Това обяснява и по-голямата публика на концертите ни особено в Германия.

Германия ли е най-доброто място за концерти на Amon Amarth?

JS – Със сигурност. В Германия свирим във все по-големи зали, идват много повече фенове от преди. Сега том излизаме пред повече от пет хиляди души.

Заради все по-големите и продължителни турнета спазвате ли някакви правила, когато всички сте заедно в тур-бусовете?

JS – Не бих казал, че поведението ни е подчинено на някакви правила. Все пак всички или почти всички сме от доста време в групата и се познаваме добре. Знаем как да се държим един с друг, без да си досаждаме. Всичко е наред. Между нас няма нито напрежение, нито проблеми.

Amon AmarthА с това, че ставате все по-големи като група, намалява ли личното Ви пространство?

JS – На мен вниманието, с което феновете ни удостояват, ми харесва. Всъщност и за това съм в група и правя турнета. Бандата трябва да получава внимание от феновете. Това обаче не нарушава личното ми пространство. Когато се прибера вкъщи при семейството ми, отвън пред дома ми няма тълпи от фенове. Срещам ги единствено, когато съм на турне с Amon Amarth.

Когато сте в тур-буса и пътувате стотици километри от един концерт до друг, как се развличате?

JS – Играем видео игри, гледаме филми, спим…

Това звучи много отегчително – всеки ден едно и също…

JS – Понякога е така. Но когато се качим на сцената пред феновете, нищо друго няма значение. Това е основната причина да съм в Amon Amarth. Заради това си струва да изминеш стотици километри. Също така имаме възможност след концертите да излезем през нощта и да разгледаме населеното място, където свирим, да посетим хубав ресторант – още един начин да преодолеем скуката от продължителното пътуване. Обаче ако концертът е в някоя индустриална зона, досадата преди и след шоуто е пълна.

Вярно ли е, че концертите са 95 процента чакане някъде и едва 5 процента рокендрол?

JS – Пълната истина. Точно това и правя сега, стоя и чакам да започне концерта.

Така и така говорим за концерти, кой е най-запомнящият се подарък, който фен ти е подарил, докато си бил на турне?

JS – Трудно ми е да посоча и да отделя един от друг. Обикновено това са дребни неща като бутилка вино или сувенири с нашите имена, или нарисувани потрети на всички от групата.

Когато си дълго време по пътя, какво винаги вземаш със себе си при всяко турне?

JS – Ако трябва да посоча само едно нещо – това е фотоапарата ми. Винаги е с мен. Обичам да се разхождам и да снимам наоколо.

Amon Amarth
А коя песен най-добре описва начина Ви на работа и защо?

JS – Ако трябва да избера само една, то ще се спра на „Twilight of the Thunder God”. Защото това е най-големият ни хит.

Тогава трудно ли е да надскачате този хит във всеки следващ албум?

JS – Винаги е трудно. Обаче никога не знаем, защо една песен става толкова популярна. Понякога си мислиш, че някоя композиция няма как да се превърне в хит, а в един момент тя избухва. Понякога отделяме страшно много време, за да работим по дадена идея и в крайна сметка след това на никого не му пука за нея. А в други случаи отделяме много малко време на някоя песен, към която нямаме големи очаквания, а тя се превръща в огромен хит. За това и не съществува рецепта за хитове.

Коя е най-голямата саможертва, която си готов да направиш в името на музиката?

JS – Не бих го определил като саможертва. Музиката е нашата работа. Работа като всички останали. Същите саможертви можеш да правиш и за тях. За нас недостатъците са, че не сме често със семействата си. Обаче можеш и да нямаш работа, и пак да не се виждаш с близките си. Така че едва ли участието в група, е голяма саможертва.

Съжаляваш ли за някоя голяма пропусната възможност в миналото?

JS – Да, има нещо такова – веднъж трябваше да бъдем съпорт на Iron Maiden, обаче така и не го направихме по някакви причини. Няколко години по-късно отново ни споходи шансът да отваряме за Девиците и тогава не го изпуснахме. Което ме кара да си мисля, че ако пропуснеш една възможност, но си достатъчно търпелив, по-късно ще те сполети втора. Явно първият път не му е било времето…

Има ли нещо, което Ви струва повече усилия с напредването на възрастта?

JS – Не, не бих казал. Днес например ни е по-лесно да свирим, защото с годините уменията ни са по-добри и по-добре владеем инструментите.

Има ли нещо, което все още не сте постигнали?

JS – Едва ли. Групата постоянно се движи нагоре. Гледаме само напред. Не смятам, че има нещо, което трябва да постигнем на всяка цена. Винаги има цели, които стоят пред нас и стават все по-големи – искаме да правим по-големи концерти, да свирим на повече места, да отваряме за големи групи.

Кои например?

JS – Например Metallica! Турне с тях ще е много яко преживяване. Ето нещо, което ми се иска да постигнем един ден. Или с Iron Maiden…

Последен въпрос – най-забавното нещо, което си преживял?

JS – Не е само едно, но бих посочил решението ми да свиря в група. Това направи живота ми много по-забавен!

 

https://rockthenight.eu/event/amon-amarth-w-grand-magus-live-at-inter-expo-center-03-12-2016/