Интервю: Niklas „Dango” Källgren (Truckfighters)

Truckfighters трябваше да се завърнат в България по покана на Rawk’n’Roll за концерт на 14 март, а шведските пионери на стоунър рока бяха обещали да изпълнят целия си първи албум „Gravity X”. Събитието не се проведе, причините са ясни.

Това интервю на нашия колега Мартин Николов е малка компенсация за непроведения концерт.

Интервюто с Niklas „Dango” Källgren (Truckfighters) е излъчено в „От другата страна” в Радио Варна на 9.03.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Niklas, скоро сте в България, няколко думи за сетлиста?

Dango – Това е лесно. Ще изпълним целия ни първи албум „Gravity X”. За първи път знаем кои песни ще свирим, преди началото на концерта. Така че ще чуете – целия албум от началото до края.

От другата страна – Защо този първи албум на групата е толкова важен за вас?

Dango – Смятам, че е по-важен за феновете, отколкото за мен. Той се превърна и е определян за класически в стила, в който свирим. Решихме, че щом тази година навъртя 15 години, ще го изпълняваме целия.

От другата страна – Имаш ли любими песни от този албум?

Dango – Не знам, не мога да посоча една. Доста време мина, откакто съм създал композициите. Сега целият концертен сетлист ще съдържа за определено време целия диск. Трудно е да посоча само една или две песни. По-скоро усещам албума като едно цяло. Смятам, че в момента съм се примирил с всички песни в него.

От другата страна – Какво си спомняш от записите на този албум?

Dango – Спомня си как измислих името на песента “Gweedo-Weedo“. Историята е забавна. Мисля, че беше на един от първите концерти, които направихме извън Скандинавието. Пътувахме към Антверп, Белгия от Швеция. Тогава с нас беше и организаторът на концерта там. Той пък ни изненада с това, че е осигурил торба с трева за нас. Ние я отказахме, защото не пушим. Той беше много учуден. Въобще не повярва, че не употребяваме. Вика ни, че е ходил специално заради нас до Нидерландия, за да я набави. И го направил с колелото си. Все пак взехме торбата и я дадохме на групата, която ни беше съпорт. Това беше една италианска банда. В нея се оказа, че само барабанистът пуши трева. Така той се оказа с голямо количество материал. Казваше се Гуидо. Турнето с италианската банда продължи кратко, три дни, а той пушеше непрекъснато. Всеки път, когато бусът, с който пътувахме, спираше някъде, за да отиде някой от нас до тоалетната, той веднага свиваше цигара и започваше да пуши. Всеки път, когато го виждахме, той пушеше. В края на краищата написахме песен за него – “Gweedo-Weedo“.

От другата страна – Кой албум на Truckfighters се оказа най-трудния за създаване?

Dango – Мисля, че най-трудно ни се получи „Universe”. По това време очакванията ни към нас самите бяха много високи. Смятахме, че трябва да създадем нещо наистина много добро. Обаче музиката не работи по този начин. Отне ни доста време, за да го осъзнаем. Трябваше да минат месеци в безплодни действия, за да разберем, че няма да се справим със задачата, ако стоим и се напрягаме да създадем нещо велико. Всичко, което измисляхме, не звучеше достатъчно добре. Целият материал се оказа неизползваем. Наистина беше труден период. Също така, когато стигнахме до миксирането на албума, изпаднахме в същата ситуация. Искахме всяка композиция да звучи по-добре откогато и да било. Песните да са мощни и невероятно добри, да има повече динамика в звука, да звучат силно. И тогава осъзнахме, че това е почти невъзможно за постигане. Отне ни страшно много време, за да миксираме композициите. Правихме го два или три пъти. Албумът „Universe” наистина ни коства много усилия.

От другата страна – Когато се върнахте към албума „Gravity X”, искаше ли ти се да промениш нещо в него?

Dango – Когато записваш нещо, го правиш по най-добрия начин, който е възможен към съответния момент. Няма как да смяташ и да мислиш, че след време ще имаш възможност да се върнеш назад и да поправиш стореното. Когато записваш музика, тя съответства на дадения момент от съзнанието ти и живота ти. Но наистина има неща, които бих променил в „Gravity X”, ако имах възможност. И това е да премахна песен или две. Защото се получи много дълъг – 67 минути. Така че май точно това бих поправил.

От другата страна – С какво един концерт на Truckfighters се различава от останалите банди?

Dango – Нашите концерти са по-силни. Ние сме много ентусиазирани, когато сме на сцената. Енергията е много силна. Има определена атмосфера, която създаваме и която ни отличава от другите банди. Отличаваме се и със специфичното отношение група-публика. Шоуто ни е много по интензивно, в сравнение с концертите на останалите банди.

От другата страна – През 2018 групата се оттегля, а година по-късно се завърна. Какво промени плановете Ви?

Dango – Открихме, че ни е скучно. Решихме да се оттеглим, за да си починем, да поживеем нормален живот, но не ни се получи. Не стана така, както очаквахме.

От другата страна – Открихте, че музиката е по-важна за Вас, отколкото да водите нормален живот?

Dango – Наистина ни беше скучно. А и може би имахме нужда от почивка, за да разберем какво всъщност харесваме и какво не. През последните няколко години направихме твърде много концерти и в един момент удоволствието от това изчезна.

От другата страна – Има ли концерти, които винаги ще помниш?

Dango – Повечето от тях са добри. Не мога да отлича един или два. Не обичам да правя подобен избор. От друга страна обаче много добре си спомням първото голямо турне, на което бяхме съпорт на Fu Manchu през 2007. За нас беше нещо грандиозно, защото преди това концертите ни бяха по-малки. На това турне всичко беше някак си по-голямо отколкото преди. Беше страхотно преживяване. За първи път свирихме на фестивала „Stoned from the Underground” през 2006 година, което също беше голямо и яко шоу пред много фенове, които купонясваха. Все още мога да си спомня тези концерти. Обаче имаме много добри изяви, за това не е честно да избирам само някои от тях. Спомням си последния ни концерт в България, когато електричеството на сцената спря два или три пъти. Това стана и на последната песен от сета ни и отказахме да се върнем на сцената.

От другата страна – Какви са предимствата и недостатъците да свириш дезърт рок днес?

Dango – Смятам, че предимствата и недостатъците са едни и същи. А те са, че сцената е много малка и специфична. Трудно е да привлечеш много фенове. А и феновете, които слушат тази специфична музика, не са чак толкова много. От друга страна, точно защото сцената е толкова ограничена, е много лесно да направиш име в нея и да изпъкнеш. Можеш да правиш турнета в много страни и да не отстъпваш от позициите си. Така че всичко от една страна е предимство, а от друга – недостатък.

От другата страна – Ако сравняваш турнетата – днес или в миналото е по-лесно да правиш обиколки?

Dango – Определено в началото на групата беше по-трудно. Тогава тази музикална сцена почти не съществуваше. Беше трудно не само да правим турнета, а да постигнем каквото и да било. Дори самите промоутъри не знаеха как точно да ни рекламират – уж свирим метъл, но той не е толкова тежък за някои хора, от друга страна сме по-тежки за нормалните рок клубове и рок публика. През цялото време бяхме някъде по средата. Днес е много по-лесно с турнетата. Но и днес профилът на групата е по-голям, което също прави разликата голяма.

От другата страна – Как всъщност виждаш развитието на Truckfighters през годините?

Dango – Ако си пуснеш албумите ни един след друг, ще видиш, че при всеки един от тях прибавяме повече прогресив и дори модерни елементи по отношение на композирането и аранжиментите. Може би, защото остаряваме и ни става скучно да изпълняваме едно и също всеки път. Но не смятам, че с годините се променяме чак толкова много. Живите ни изпълнения са едни и същи или подобни. От самото начало се опитахме да намерим нашето място и да го съхраним.

От другата страна – Работите ли по нов материал? Последният албум на групата „V” излезе през 2016.

Dango – Не, скоро няма да има нов материал от Truckfighters.

От другата страна – Защо?

Dango – Нямаме желание да пишем нови песни. Взехме си почивка. По-късно през тази година ще издам мой албум. Басистът Oskar и аз сме много отегчени от създаването на музика за Truckfighters. Нямаме нито време, нито мотивация за това.

От другата страна – Т.е. ти ще издадеш албум и той солов ли ще бъде или с друга банда?

Dango – Предполагаше се да бъде солов албум. От началото така смятах. После реших да направя група и така да го запиша. Ще видим какво ще се получи. Все още нищо не е анонсирано. Но е време да излезе информация за него. Най-вероятно ще го издадем прес септември, октомври или ноември.

От другата страна – Какво е тогава бъдещето на Truckfighters?

Dango – Не знам, ще видим какво ще стане.

От другата страна – Защо днес музиката е по-бизнес ориентирана?

Dango – С всичко се получава така. С всяко нещо, което в един момент вече не е хоби. Това не се отнася само за стила стоунър рок или който и да е музикален жанр. Това се отнася за всичко, с което се занимаваш. Рано или късно, колкото повече павиш нещо, толкова повече бизнес перспективи ще се откриват пред теб.

От другата страна – Кога осъзна, че групата е повече от хоби?

Dango – Когато напуснах работа. Всъщност никога не съм има постоянна работа с постоянно работно време. Бях фрийлансър и се занимавах с различни неща. Така да започна, да се занимавам само с групата, беше естествен процес, защото в един момент не ми остана време за друго. Също така започнахме да изкарваме пари от бандата и от лейбъла, който създадохме. Това стана по едно и също време. Така че не ми беше трудно да изоставя работата си. Няма нищо особено в това решение. В един момент си казахме, че е време да предприемем последната стъпка. Преценихме, че ако отделяме повече време на групата, ще печелим повече от нея и от лейбъла. Направихме финалната крачка, отказахме се от другите си задължения, за да видим какво ще стане. Всичко се получи по естествен път.

От другата страна – Коя е най-голямата заблуда, която се носи за музикалния бизнес?

Dango – Обикновените хора смятат, че от него се правят много пари. А всъщност отнема много, много време, преди да започнеш да правиш малко пари. Също така хората смятат, че да си на турне е все едно си на почивка, през която вечерите посвирваш по малко. Това също е напълно погрешно впечатление. Това са двете основни заблуди за музикалния бизнес.