В навечерието на 2023 година немската готик метъл банда Lord Of The Lost изненадващо издаде нов албум. „Blood & Glitter” се появи буквално от нищото, обаче веднага оглави класациите.

По-късно едноименната песен от него стана изборът на Германия за „Евровизия”. Т.е. Lord Of The Lost ще участват на „Евровизия” с песента „Blood & Glitter”.

Интервюто с Pi Stoffers (Lord Of The Lost) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 24.04.2023 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Pi, хващам те след концерт. Как се промениха концертите след пандемията? Какви са твоите наблюдения?

Pi Stoffers – В някакъв смисъл те не са се променили, защото всеки, който по един или друг начин е свързан с тях, без да разделям бандите и техническите екипи, и публиката, се завърна на полето, на което най-много иска и харесва да е. Но това, което е различно, нещо, което открих по-специално миналата година, когато се проведоха първите концерти след пандемията, е че хората бяха много или малко нерешителни в първите моменти, което разбира се, се отнасяше и за публиката. Разбирам защо. Веднага, обаче, когато се осъзна, че всичко това е възможно отново и беше, че отново е безопасно, отново усетихме удоволствието от концертите. Хората разбраха, че все о усещанията от посещението на концерт са тук и все още съществуват в пълната си степен. Което е много, много хубаво. Някак си изглежда, че е ниво нагоре по отношение на удоволствието от концертите, парти усещането и страхотната атмосфера. Не е толкова бурно, колкото беше преди, но се вижда, че феновете са доволни, че отново могат да посещават събития. От друга страна последствията от пандемията се наблюдават при логистиката и в областта на техническите екипи. Защото много хора, които работеха в индустрията и осигуряваха концертите, без значение от позицията, били те шофьори или тур мениджъри, вече не са част от системата, защото не са могли да преживяват без работа. И това е логичен процес. В момента има недостиг на подобни професионалисти. Хората са малко, а позициите са много повече. При всяка от тях се чувства този недостиг, което не е никак добре.

От другата страна – Новият албум на Lord Of The Lost „Blood & Glitter” стана номер едно. Подобна позиция в класациите от значение ли е днес?

Pi Stoffers – И да, и не. Не е необходимо никъде да си достигнал първата позиция в класациите, за да си успешен. Успехът е доста разтегливо и относително понятие, защото е субективно определение. Няма как да си обективен при определянето на успеха. Така мисля. За мен успехът е твърде субективен. И за да съм честен, ние въобще не сме искали да ставаме номер едно. Дори направихме всичко на обратно. Издадохме албума „Blood & Glitter” с едва шест дни за предварителни продажби и единствено на диск и в дигитален формат. А днес начинът на функциониране на музикалната индустрия изисква повече време за предварителни поръчки, време за промоция между три и шест месеца, през които трябва да се издават и сингли, преди излизането на диска. Това от своя страна подготвя пазара за промоции и продажбата на много повече копия от албум, както и на различни формати като дискове, плочи, касети. А ние не се възползвахме от тези шаблони. Искахме да постъпим по съвсем различен начин. Все едно не сме разполагали с възможностите и времето, които Интернет предоставят за промоция. Смятахме, че най-доброто за феновете, както и за нас, защото запазваше свежестта на ситуацията, е да предоставим един вид изненада. Както в доброто старо време, когато се разхождаш по улиците и изведнъж виждаш, че любимата ти банда е издала нов албум, не си чувал нито една от песните, обаче, ще си го вземеш. Нашите усилия бяха насочени към изненадата, въпреки че в основата на класациите стоят печалбите от продажбите на даден албум. Т.е. трябва да продадеш възможно най-много, за да заемеш най-добрата позиция. Ние обаче разполагахме само с шест дни, което не е никак много време. И това е. Все още в този смисъл успехът не е точно наш, защото той се дължи на хората, които си купих албума. Те ни го предоставиха. Феновете си взеха толкова много бройки от „Blood & Glitter”. Бяха толкова подкрепящи, което ни позволи да се изкачим до номер едно. В началото не се интересувахме от позицията в класациите. Но когато постоянно ти казват, че има вероятност да си номер едно, защото „в нашите класации Вие сте номер едно”, изведнъж започнахме да се интересуваме от по-високите позиции. Все едно участваш на маратонско бягане. Първо се записваш заради самото участие, участваш заради самото участие и в един момент осъзнаваш, че си на първите позиция. Виждаш финиша и започваш да полагаш повече усилия, за да завършиш първи.

От другата страна – Поели сте голям риск с този подход.

Pi Stoffers – Така е, но го направихме напълно съзнателно. Което обаче идва да покаже, че наистина не ни пука за класациите. От своя страна да имаме номер едно албум ни помогна в бизнес аспект. Особено при преговорите с фестивалите. Те виждаха, че сме номер едно и осъзнаваха, че заслужаваме по-добра позиция. По-високата позиция в класациите помага, но не е толкова важна, защото съществуват толкова много банди, които никога не са имали албум на върха, но са много, много успешни.

От другата страна – Важно ли е да се поемат рискове днес, когато всичко е рисковано?

Pi Stoffers – Смятам, че трябва. Може би и преди си го чувал, че ако не излезеш от комфортната си зона, което изключва рисковете, ти не се развиваш. Ние в групата сме за развитието и прогреса. Предпочитаме да рискуваме, защото някои от рисковете ще се отплатят. Понякога не става, но ние сме приели, че идеята е била добра. Процедираме по този начин. Понякога идеите се провалят, друг път – си струват риска. Ако не опиташ, най-бързо ще разбереш, че няма как да постигнеш нещо и да се придвижиш напред. Това със сигурност е така. Ако не опиташ, няма да успееш в нищо. А ако опиташ и поемеш риск, най-вероятно ще се озовеш някъде.

От другата страна – Трябва ли музикантите да се страхуват от провала тогава?

Pi Stoffers – Провалът винаги дебне от някъде. Със сигурност може да го отчетеш, той е постоянна величина. Страхът от провала е нещо нормално. Всеки го притежава. Той е като малка пулсация в задната част на главата, която те държи нащрек, че всеки един момент можеш да пропаднеш. Много е важно да вземеш решение как ще процедираш, ако се провалиш, как ще преминеш през провала, какво ще извлечеш от него, как ще го използваш за себе си. Това е много по-важно, отколкото само да се страхуваш. Как бих се справил с него, въпреки че е възможно никога да не се сблъскам с провала? Дали ще извлека поука или просто ще си стоя вкъщи и ще плача, което също е добре? Най-добрият вариант е да се поучиш и следващия път да си по-добър.

От другата страна – Връщаме се към „Blood & Glitter”. Коя беше мотивационната сила, която Ви движеше при неговото създаване?

Pi Stoffers – От една страна това беше ретроспекцията, но от друга – основната ни мотивация беше да създадем суров и пълен с енергия албум. Да бъде такъв, какъвто е. Албум в средно и над него темпо, много политически и критичен, но с положително отношение, удоволствие и атмосфера. Когато стана въпрос за ретроспекцията, много разговарях с Chris по тази тема. Всъщност ставаше въпрос за завръщането ни към живите изпълнения, за да можем да получим енергията, която ни зарежда, когато сме на турне сред хората, когато пътуваме с приятели и правим концерти. В ретроспективен план това беше най-големият ни мотиватор. Без да имаме предвид каквато и да било концепция по отношение на начина, по който искахме да създадем още един албум. С „Judas” казахме много неща. Направихме голям концептуален албум с 24 песни. По някакъв начин с него достигнахме максимума. Така с „Blood & Glitter” решихме да поемем по различен път и резултатът е този.

От другата страна – Важно ли е за Lord Of The Lost да има гост участия в албумите на групата?

Pi Stoffers – Не винаги е важно. Имаме албуми, в които няма никакви гости. Но при някои песни… Когато създаваш дадена композиция, още при този процес разбираш дали е подходящо гост участие или не. С „Blood & Glitter” бяхме по-освободени откъм концепцията, по-отворени, отколкото в албума „Judas”, който беше много затворен и не си представяхме, че външни гости биха могли да се впишат в него. С „Blood & Glitter” искахме гост участия. Също така при създаването на определени композиции, вече имахме предварителна представа, кой ще участва в тях. Това е свързано с факта, че от доста време искахме да работим заедно като Andy LaPlegua от Combichrist. Други идеи се появиха в процеса на създаване на албума. Кавърът на Roxette “The Look” изискваше женски вокали. Все пак Roxette бяха Per Gessle и Marie Fredriksson. Нуждаехме се от певица и намерихме. В същото време песента с Marcus Bischoff от Heaven Shall Burn – „The Future Of A Past Life” в по-голямата си част беше създадена от китариста на Heaven Shall Burn Alexander Dietz и Eike Freese, който е студийният съратник на Chris. Логично беше да попитаме дали певецът на Heaven Shall Burn Marcus е отворен за подобно съвместно участие. И той беше. Гост участията не винаги са важни, но след дълъг период без в този албум искахме отново да поканим външни изпълнители.

От другата страна – Концепцията за един албум как се избистря при вас – предварително или в процеса на създаването на песните?

Pi Stoffers – При нас винаги съществува посока, в която бихме искали да се разгърнем или неизбистрена визия. Не става въпрос да създаваме композиции, които ще носят тъга, след което да се опитаме да ги комбинираме в едно издание. Винаги присъства някаква представа, усещане или тема как трябва да изглежда следващия ни албум. Тук имам предвид концептуални албуми като „Judas”. При нас винаги съществува една червена линия, която е много важна и има нещо, което не е задължително да е уточнено в детайли, защото би ни отнело от свободата по някакъв начин, докато композираме, но е там. Винаги има основа, върху която стъпваме.

От другата страна – Когато създавате изкуство, има ли момент, в който то взема връх над Вас?

Pi Stoffers – Да, определено. Поне така си мисля, че става. Когато създаваш песен и имаш някакво сурово демо, влизайки в студиото с идея как да се развие композицията, започваш да опитваш определени неща. Примерно си представяш, че преди припева преходът трябва да изглежда по определен начин. Понякога обаче вече готовите части не песента буквално сами предлагат нейното развитие и какво би трябвало да се добави към тях. Така че наистина има случаи, в които изкуството, което вече е създадено без значение от вида и формата, просто поемат водещата роля. При изкуството нещата просто следват логическото развитие и следват едно от друго. Връщам се на гост участията. „Reset the Preset” е песен, която написахме заедно с Chris. По време на създаването й и двамата стигнахме да извода, че ще се получи страхотна композиция, ако в нея участва още някой. Просто го почувствахме. Самата песен ни подсказа, че тя не е само за един певец.

От другата страна – Миналата година бяхте в България като специални гости на шоуто на Iron Maiden. Как турнето с тях Ви се отрази на креативността?

Pi Stoffers – Все още предстои да видим, защото креативният процес за „Blood & Glitter” вече беше приключил, когато правихме турнето с Iron Maiden. Целият албум беше завършен, когато започнахме обиколката с тях. Концертите започнаха веднага след това. Смятам обаче, че енергията, която Maiden излъчват от сцената и начинът, по който се представят и комуникират с публиката, по някакъв начин ни повлия в композиционно отношение. Защото създадохме още една песен след като вече бяхме завършили „Blood & Glitter”. Тя е вече изцяло завършена и ще бъде всъщност отварящата композиция от следващото турне, което ще предприемем с Iron Maiden. В нея по някакъв начин и като последствие от първото турне с тях, има някои елементи, които са доста мейдънски така да се изразя. Така че те наистина по един или друг начин са ни оказали влияние.

От другата страна – Коя група, според теб, може да се определи като „златен стандарт” за концерти?

Pi Stoffers – Този въпрос има и бели, и черни нюанси, защото не мисля, че не съществува само една група, която да се окичи с определението „златен стандарт”. Най-малкото защото има толкова много и различни прояви на живо. Ако обичаш джаз концерти, не мисля, че ще видиш на сцената група, която има поведение като на бандите от метъл концертите. Някак си ще изглежда нелепо. Обаче виж, идеята да присъствам на джаз концерт, на който публиката прави мош пит и крауд сърфинг, изглежда забавна. Иначе в смисъла на сценично представяне и комуникация с публиката, на обмена на енергия, не бих казал, че има „златен стандарт”. Има обаче няколко банди, за разлика от други, които се справят наистина страхотно. Примерът са Iron Maiden. Те все още се справят невероятно. Гледаш тези вече възрастни „момчета” и когато се качват на сцената, виждаш как се преобразяват в отново в тийнейджъри. Невероятно е как свирят два часа с непрекъсната енергия, което за нас е доста трудно постижимо. Не мога да си представя как всъщност го правят. Но те се страхотни в това. Наскоро посетих един концерт на Architects. Той беше наистина страхотен във всеки един аспект. По отношение на суровата енергия Combichrist са страхотния пример в това отношение. От друга страна, винаги, когато се опитвам да погледна сценичното си представяне, се стремя да го направя по-добро от тях. Гледам банда като While She Sleeps. Те притежават толкова много сурова енергия на сцената. Направо е невероятно. Това ме вдъхновява непрекъснато да снова по време на концерта, без да спирам, да се движа и да комуникирам с феновете, да скачам постоянно докато свиря. Няма как да не спомена While She Sleeps при отговора на този въпрос.

От другата страна – Има ли групи, които биха запълнили нишата, когато банди като Iron Maiden я освободят?

Pi Stoffers – Не знам дали въобще е възможно по същия начин. Банди като Iron Maiden отстояват себе си и никой не може да застане на тяхното място. Не е възможно. Същото се отнася и за Metallica, и ако излезем от метъла, и за големите поп звезди. Сигурно не е пример, който феновете ще харесат, но това е Justin Bieber. Мястото му е невъзможно да бъде заето. Отговорът ми е, че не познавам никого, който дори би се доближил до тяхното ниво отново, когато говорим за Iron Maiden. Но предполагам, че ще видим. Все още съществуват огромни рок и метъл изпълнители. Те са големи и продължават да растат. Така че нека да почакаме какво ще направят.