19 March 2024
10.3 C
Sofia
More

    Интервю с Tor Oddmund Suhrke (Leprous)

    Норвежката прогресив метъл банда Leprous направи грандиозно шоу на 3-ти март в столичния клуб Joy Station.

    Няколко часа преди шоуто имахме възможността да седнем и да поговорим с китариста и съосновател на бандата, Tor Oddmund Suhrke, за това какъв е процесът на писане на музика на бандата, нуждата му от уединение по време на турне и кой е последният концерт, който му е направил впечатление като фен.

    Rock The Night: Какво в по-важно за вас като музиканти – да пишете музиката, която вие искате или да угодите на желанията на феновете?

    Tor: Предполагам при всяка банда е различно, но ние определено се доверяваме на инстинктите си. Без значение каква музика пишем, винаги ще има фенове, които са недоволни – искат песента композирана по различен начин или казват, че звучи твърде поп. Хората започват да ни слушат заради определено нещо и после казват „О, не!“ ако сме решили да промени звученето си. В такъв случай мога да кажа просто да продължат да слушат албумите, които им харесат, невъзможно е да угодим на всички. Затова винаги тръгваме към това, което чувстваме най-близко до нас. Може би от 2009-та насам издаваме албум на всеки две години и когато приключим с един такъв цикъл, започваме друг. Мисля, че след всеки албум научаваме по нещо и после го свирим толкова много, че когато дойде време за следващ, започваме да се чудим как да направим нещо по-различимо. В противен случай ни става скучно да свирим едно и също.  Започнахме бандата доста млади и с течението на годините се променихме, пораснахме и според мен, променяйки се като човек, няма как да не промениш и подхода си към музиката.

    Rock The Night: Имате ли някакъв ритуал преди да се качите на сцената?

    Tor: Имаше момент, когато много се стресирах преди всяко шоу и се опитвах да репетирам преди да излезем на сцена. След време осъзнах, че ми е по-спокойно ако не го правя и не мисля за това. Вече дори не „загрявам“ с китарата преди да се кача на сцената, защото ме стресира. Например Robin и Simen винаги се упражняват преди шоуто и нагласят китарите си, но аз знам, че няма да изсвиря нещо по-различно, ако съм отделил десет минути преди това за „загрявка“. Вече съм доста по-спокоен.

    Всъщност, като се замисля, за пръв път на това турне си правим среща с цялата банда преди всеки концерта, защото променяме сетлиста всяка вечер. Събираме се, за да обсъдим как ще минаваме от песен в песен и как ще е подредено всичко. Това се превърна в полезна рутина, защото предишните две турнета бяхме съпорт банда в САЩ и свирехме всеки ден един и същи 35-минутен сетлист. Превърна се в такъв навик, че дори не виждах сцената до преди да трябва да се кача на нея. Просто взимах китарата и свирех едно и също. Тези срещи сега са чудесни, защото смяната на песните някак си ни кара да се чувстваме като на тръни. Дали всичко ще мине както трябва? Трябва да го обсъдим, а не просто да правим едно и също всеки ден.

    Rock The Night: Как успяваш да поддържаш добро психическо състояние по време на дългите турнета? Как релаксираш и си почиваш, когато ти дойде в повече?

    Tor: Това всъщност е чудесен въпрос. Аз лично много обичам да съм сам, хаха. Това може да е доста трудно, имайки предвид, че в момента автобуса ни е с 22 легла и всички сме на едно място, така че да има нон-стоп 21 човека около мен понякога доста ми пречи. Опитвам се да намеря някой ъгъл или кътче, където мога да остана поне за малко сам, или ставам преди всички рано сутрин и пия кафе, когато още е тихо и няма никой. От друга страна съм и много социален, ако съм в настроение няма да спра да говоря, но на следващия ден може да е точно обратното и да не ми се разговаря с никого, да искам да съм сам. Мисля, че трябва да правиш това, което усещаш, че е най-добре за теб, психически. Предполагам, че най-трудното на това да си музикант на турне, е че няма как да си вземеш „болничен“, защото трябва да отмениш цяло шоу. В такъв случай  просто стискаш зъби, защото трябва да излезеш и да свириш. Това турне до момента върви чудесно, защото всички се разбираме идеално, което не се случва често.

    Rock The Night: Коя песен би казал, че най-добре определя Leprous? Какво би пуснал на някой, който никога не е слушал бандата?

    Tor: Връщайки се към първия ти въпрос, зависи дали правим музиката за себе си или за феновете. В предишния албум направихме песен заедно с феновете си. Оказва се, че те харесват в композициите ни да има колкото се може повече елементи. Песента е „Nighttime Disguise“ и когато влязохме в студиото нямахме абсолютно никаква представа какво ще запишем. Затова направихме нещо като анкета и хората гласуваха дали например искат да има 8-струнна китара, 6-струнна или акустична. Те искаха всички, така че включихме всички, хаха. Имаме тежки вокали, имаме ниски вокали, имаме и много високи, различно темпо, различна динамика. Припевът е в различна тоналност от останалата част от песента, честно казано е направо хаос. Накрая някак си успяхме да съберем всичко това и да напишем нещо, което аз много харесвам. Ако трябва да съм честен, изпитвам огромно удоволствие, когато чуя тежките вокали, не сме включвали такива в последните два албума, така че може би това ще бъде изборът ми за песен – „Nighttime Disguise би могла да покаже всичко, на което Leprous са способни като банда.

    За хора, които не харесват особено метъл, по-скоро бих препоръчал „Castaway Angels“  или “Alleviate”, които са по-мело, поп песни.

    Rock The Night: Mузикалният вкус доста се променя през годините, би ли споделил с какви банди започна ти и каквa e сегашната ти музикална мания?

    Tor: О, абсолютно! Интересното е, че никой в Leprous не слуша метъл. Слушаме го, защото е навсякъде около нас по фестивали или заради банди, с които сме на турне, но аз по принцип не слушам метъл. Leprous проходиха като метъл банда, правехме кавъри на Judas Priest, свирил сме The Mars Volta, Porcupine Tree, Massive Attack, които не са много метъл, но това беше вече на по-късен етап. В началото се опитвахме да е доста по-метъл, като например Opeth, Emperor, но по-късно залитнахме повече към прогресив, като Pain Of Salvation, The Dillinger Escape Plan. Постепенно се промениха нещата така, че бандите, които ни вдъхновяват, вече не влияеха толкова на собственото ни звучене. Определено сме взели елементи, по-електронни например. Einar слуша много класическа музика, която аз наистина оценявам и затова в последните албуми имаме много повече оркестрации и струнни елементи. Определено започнахме като метъл банда, но после започнахме да включваме много повече неща. Още не сме започнали работа по новия албум, но ми е много интересно да видя този път в каква посока ще ни понесе течението. Никога не знаем, докато не стъпим в студиото.

    Rock The Night: Има ли тема, която до момента не сте успели да засегнете в албумите си, а бихте искали?

    Tor: Не, по-скоро искам да видя какво ще дойде от само себе си. Не че нямам списък с неща, за които бих искал да пишем, а все още не сме, но предпочитам да видя по какъв път ще решим да тръгнем, когато влезем в студио и се сблъскаме с креативния процес.

    Rock The Night: Извън това да си музикант, просто като фен, кой е най-добрият концерт на който си бил скоро?

    Tor: Преди може би половин година видях Hans Zimmer в Осло и беше просто невероятно. Много харесвам оркестъра като звучене и този концерт беше уникално изживяване.

    Rock The Night: Последен въпрос. Ако днес те осъдят на смърт, коя песен би искал да чуеш за последно?

    Tor: Уау, това е много труден въпрос, хаха. Снощи в Атина решихме да направим специална песен, да я посветим на жертвите в инцидента с влаковете и избрахме „The Last Milestone”, която е написана от Einar. Изпълниха я само той и Raphael на чело, настръхвам само като си помисля. По принцип не плача, но вчера на саундчека плаках. Мисля, че това би бил идеалният саундтрак, с който да ме изпратят, хаха.