Следващият ни събеседник няма нужда от подробно представяне. Достатъчно е да кажем за него, че е бивш вокалист на Accept, с групата си U.D.O. има нов албум – „Touchdown”, а самият той се казва без съмнение Udo Dirkschneider.

Интервюто с Udo Dirkschneider (U.D.O., ex- Accept) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 9.10.2023 година, в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

От другата страна – Привет, Udo, радвам се, че отново имам възможност да говоря с теб. Новият албум на U.D.O. „Touchdown“ излиза две години след „Game Over“. Това ли е работещата схема за бандата?

Udo Dirkschneider – Винаги сме го правили по този начин. Ние сме група, която не спира да създава нов материал, дори и току-що да сме завършили нов албум. Така се получи е след „Touchdown“. Вече работим по нови песни за следващия диск на U.D.O. Постоянно композираме нова музика. Не сме от групите, които се нуждаят от десет години, за да излязат с ново издание. Обичаме този вариант, защото ни провокира постоянно да работим и постоянно да сме заети.

От другата страна – Направихте ли нещо в „Touchdown“, което досега не си позволявахте в албуми на U.D.O.?

Udo Dirkschneider – „Touchdown“ е албум в типичния стил на U.D.O., но в него има много модерни елементи, както и по-различни аранжименти, които си позволихме. Някои част са наистина нови за нас, както и за мен. Но това се отнася за всеки албум на бандата, защото те се различават по нещо един от друг. Дали, обаче, има нещо, което никога не сме правили? Това не би проработило по правилния начин за нас.

От другата страна – Защо е важно за вас все пак да има нещо ново с всеки албум?

Udo Dirkschneider – Защото не искам да се копирам. Дори бих могъл да заявя, че всички албуми на U.D.O., които съм направил, а „Touchdown“ е 18-тия, са по някакъв начин различни от предходните. Преди да започнем работа по нов диск, не си мисля, че той трябва да е точно като „Holy“, „Tomebomb“, „Faceless World“, „Animal House“ или което и да е друго издание. Когато композираме нов материал, не планираме нищо, а го оставяме да ни поведе. По този начин постъпихме и с „Touchdown“.

От другата страна – Има ли част от процеса на композиране, който днес те удовлетворява повече отколкото в миналото?

Udo Dirkschneider – Не мисля. Винаги, когато става въпрос за музика, съм удовлетворен. Разбира се, постоянно се уча и то по много. След което този опит става част от композиционния процес за следващия албум. Хубавото от цялата работа ще го определя по следния начин – заобиколен съм от младо поколение музиканти. За предишния албум „Game Over“, както и за новия „Touchdown“ по текстовете и вокалните мелодии работих заедно със сина ми. За мен този процес беше много интересен. Синът ми е от съвсем различно поколение и прави неща, които аз никога не съм използвал. В същото време предлагаше наистина интересен материал, както за музиката, така и за текстовете. Излизаше с идеи да работим по определени теми. В същото време и стилът му на свирене е различен, което отново води до още една посока в материала. Китаристите в групата са също много млади и са от друго поколение. Двамата понякога излизат с много налудничави идеи. Казвам всичко това, защото в края на краищата трябва да си широкоскроен. В групата егото не съществува. Работим като отбор. Тези неща правят работата интересна.

От другата страна – Каква е ролята на Peter Baltes за новия албум?

Udo Dirkschneider – Peter Baltes е новият басист на U.D.O. Не беше планирано да стане така. Peter ни помогна, когато титулярният ни басист се беше разболял. В някакъв момент получихме имейл от Tilen Hudrap, че повече не иска да е част от групата. Никой не разбра защо. Тогава ми се наложи да потърся нов басист. По това време Peter ни се притече на помощ за турнето в подкрепа на „Game Over“. След обиколката се замислихме сериозно, кого да качим на борда. Тогава Peter направо си каза, че ще се радва да се присъедини към групата. Бях изненадан от неговото желание, обаче приех предложението му веднага. Защо не! Много съм щастлив, че отново работим заедно. Между нас наистина има химия, атмосферата в бандата е добра, а и той много харесва U.D.O. Забавлява се много с нас. Peter обаче не участва в създаването на последния албум, защото песните вече бяха готови, когато той стана част от бандата. Въпреки това записа баса за него. Peter Baltes е фантастичен басист. Казахме му да се чувства свободен и смятам, че вкара различен почерк в новия албум.

От другата страна – Peter Baltes е в U.D.O., все още работите с Stefan Kaufmann, ти си лидерът на бандата. Като гледам почти целия състав на стария Accept отново е заедно.

Udo Dirkschneider – По някакъв начин на сцената в момента сме 50 процента Accept. В същото време с Stefan Kaufmann сме в студиото. Той продължава да работи с мен по вокалите, да ги записва, както и да участва в записите на барабаните. И в същото време не бих искал да твърдя, че сме повече Accept от самите Accept. Феновете ще кажат дали сме повече Accept от самите Accept. За мен ние сме U.D.O. Разбира се, понякога правим участия под името Dirkschneider, на които изпълняваме само песни на старата ми група. И според мен това е много повече Accept в момента, отколкото групата, която се казва така.

От другата страна – В песента „Fight for the Right“ от новия албум използвате произведение на Моцарт. Каква е причината хеви метълът и класическата музика да се съчетават толкова добре?

Udo Dirkschneider – Класическата музика и хеви метълът винаги са вървели ръка за ръка. Хеви метълът може да вземе и взима много от нея. Например за да създадеш подходящата атмосфера. Можеш да се поинтересуваш как класическите композитори го правят. Тези неща могат да се използват в хеви метъла. За пример ще дам онова, което китаристът ни Andrey Smirnov направи в песента „Fight for the Right“. В нея използва мотиви от „Турски марш“ на Моцарт. Тази идея му се въртеше в главата от четири години. Но все не ставаше за песните, които създавахме. Сега обаче много добре се вписа точно в тази композиция. И веднага му казах да го прави без притеснение. Защото сигурно ще се появят хора, които ще твърдят, че копираме „Metal Heart“. Обаче, забрави, онова е минало и е от 1985 година. Казах му да се захваща за работа, защото онова е история. Всички реагираха положително. Казаха, че е много добра идея. И да се върна на темата – класическата музика и хеви метълът са си много близки.

От другата страна – Името на албума е „Touchdown“, на обложката има топка за американски футбол. В пазара на САЩ ли се целите с него?

Udo Dirkschneider – С „Touchdown“ не се целим в Американския пазар. До края на създаването му, нямахме заглавие за него. Това ни се случваше за първи път. Един ден чакахме полет на летището в Сао Паоло, Бразилия. Спомням си, че бяхме в спортен бар и на екраните предаваха американски футбол. От там постоянно се чуваше думата „тъчдаун“, тъчдаун, „тъчдаун“. Спогледахме се и си казахме, че точно това е подходящото заглавие за новия ни албум. Самият американски футбол е изпълнен с адреналин. Той е отборна работа. В него се крие сила, има и малко агресия. Знаехме, че се вписва много добре в музиката, която правим. В същото време и ние с нашата отбелязваме тъчдаун. Ние също пренасяме нашата музика отвъд крайната линия. Вече имахме заглавие на албума. Следваше маркетинга. Щом имаме за заглавие на албума „Touchdown“, трябва да използваме и културата на спорта. Така на обложката се появи топка за американския футбол, която метализирахме. Когато дойде време за фото сесията, решихме, че този път няма да сме във вериги и кожа, а ще използваме облеклата на отборите по американски футбол. Свързахме се с един немски тим от Кьолн, който практикува този спорт – „Cologne Crocodiles“. Те ни осигуриха необходимите неща. За нас този подход е различен. Понякога е хубаво да поднасяш изненади. Но не сме се насочили към Америка. Може би ще ни помогне в някаква степен, когато се отправи на турне там, но нищо не е целенасочено. Не сме си казали, че ще се концентрираме върху американския пазар и ще използваме тези и тези елементи. Всичко се получи естествено.

От другата страна – Това ли е начинът да поддържаш интереса си към музиката? С тези малки промени при всеки албум.

Udo Dirkschneider – Не знам. Никога не знаеш какво ще се получи със следващия. Както казах, всеки един албум на U.D.O. е по нещо различен от останалите. Не бих могъл да кажа, какво ще се случи следващия път. Ще видим. Нямам никаква идея. Ще си проличи от материала, който подготвяме. Но винаги е хубаво да имаме по някоя и друга изненада за феновете.

От другата страна – Да не се превръщате в заложник на очакванията на феновете?

Udo Dirkschneider – Как да го обясня това… Ние създаваме песни. Също така U.D.O. вече имат изграден собствен стил. В същото време, когато започваме работа по нов албум, сме наясно, кои песни ще звучат добре на живо. Надяваме се, че сме ги определили правилно, защото никога не можем да сме сто процента сигурни. От друга страна нашата цел е да забавляваме хората. Следователно трябва музиката, която правим, да е за тях.

Dirkschneider @ Midalidare Rock In The Wine Valley Fest, 2017

От другата страна – А, вземате ли мненията на феновете на сериозно?

Udo Dirkschneider – Нееее… Хммм… По определен начин сме наясно кои песни биха проработили при феновете. Разбира се, че се вслушваме в тяхното мнение. Понякога ни е интересно какво мислят за отделните песни. И кои композиции им допадат. Когато, обаче, започваме работа по нов материал, той се получава съвсем естествено и той е такъв, какъвто е. Мисля, че групата е в добра позиция и е наясно какво да предприеме, за да е правилно за хората. Така работим ние.

От другата страна – Кога разбра, че бандата освен да свири добре, трябва и да забавлява публиката?

Udo Dirkschneider – Забавлението на феновете е свързано с многобройни действия. Това означава да им дадеш онова, което искат. По тази причина на фестивали свирим и под името Dirkschneider, с които изпълняваме само песни на Accept. Нашата задача е да забавляваме хората и да им дадем онова, което искат.

От другата страна – Не се ли чувствате ограничени тогава, щом им давате онова, което искат?

Udo Dirkschneider – В това е смисълът. Да дадеш на феновете, това което искат. Като пример ще ти кажа следното – в момент за турнето в подкрепа на „Touchdown“, трябва да направим нов сетлист. Разбира се, че искаме да изпълняваме нови песни. В същото време имаме толкова много композиции, които са се превърнали в класика и сме задължени да изсвирим. И за да сме интересни, в сетлиста намират място песни, които или никога не сме изпълнявали, или не сме го правили от много време. Така стоят нещата при нас.

От другата страна – Има ли песен, без която не може нито един концерт на U.D.O.?

Udo Dirkschneider – „Animal House“! Все още свирим „Animal House“ и „They Want War“. „They Want War“ е необходимо да я изпълняваме днес. Тя е много важна композиция.

От другата страна – Когато основа U.D.O. през 1987 година, мислил ли си тогава, че близо 40 години по-късно бандата ще е още активна?

Udo Dirkschneider – За да съм честен, не. Късметлия съм, че направих правилното нещо, в точното време. Щастлив съм, че все още мога да издавам албуми. За мен това означава, че съм направил нещо с живота си.

От другата страна – Първият албум, който чух на U.D.O., беше „Animal House“…

Udo Dirkschneider – Този албум трябваше да излезе след „Russian Roulette“ и да е на ACCEPT. Останалите обаче решиха, че искат да поемат в по-комерсиална посока и ме изхвърлиха от собствената ми група. Разрешиха ми да използвам песните, които бяха вече създадени за албума „Animal House“. От една страна мога единствено да им благодаря, защото стартът на U.D.O. беше много лесен и без проблеми започнах наново със собствена група. Така че – благодаря им много и ето ме днес.

От другата страна – През тези години имало ли е големи катаклизми в U.D.O.?

Udo Dirkschneider – През годините съм направил доста промени в състава. Винаги обаче е имало периоди на стабилност. Примерно в началото на U.D.O. – между 1987, когато започнах и 1991 година, когато отново се събрахме с Accept. Този период беше перфектен, натрупахме голям успех. След повторната ми раздяла с Accept, съставът на U.D.O. отново беше много добър. В кариерата ми винаги е имало такива периоди. Днес с тримата китарист в групата, отборът е перфектен. Работим заедно, постоянно комуникираме. Егото отсъства. Днес съм много щастлив, че отново работя с Peter Baltes. Бих отбелязал, че в момента съставът на U.D.O. е един от най-добрите, който някога сме имали.

От другата страна – С Peter работите и в Dirkschneider & The Old Gang. Планове за нещо ново?

Udo Dirkschneider – Трудно е да отговоря. Може би, но в момента определено нямаме време за този проект. Оставям вратата открехната, защото може и да стане. Не искам да казвам „Не“. Винаги е хубаво да се занимаваш и с нещо странично. Както отбелязах, обаче, в момента нямаме време за нещо подобно. Оставям вратата отворена. Може и да се случи нещо.

От другата страна – Какво означава успехът днес?

Udo Dirkschneider – Добър въпрос. И не бих могъл да отговоря. В този бизнес съм от много време. И все още имам успех. Бих казал, че тайната му е важна основно за новите групи. Вярвайте в онова, което правите. Опитайте се да излезете от вече познатото. Създайте своя собствена концепция и измислете нещо различно. Като примери мога да посоча Powerwolf и Sabaton. Младите банди се нуждаят от собствена идентичност, за да изпъкнат. За мен, обаче, положението е, че все още имам успех. Иначе нямаше да давам това интервю.

От другата страна – U.D.O. имат спечелени музикални награди. Те, обаче, имат ли същото значение днес, както в миналото?

Udo Dirkschneider – Разбира се. Те са чест за нас и сме горди, че сме определени за „Най-добрата банда“ и за „Най-добрата банда на живо“. Те са важни и за продължителността на кариерата на една група. Те означават нещо и добавят смисъл.