Сръбската банда Aurium пристига тази седмица за съвместен концерт с нашите MetalWings в Joy Station.

Това бе причината да се свържем със Синиша Младенович и да си поговорим за музиката и очакванията им за концерта у нас.

Как оцеляхте във времето, когато не можехте да свирите на живо? Липсва ли ви контактът очи в очи с феновете ви?

Липсваше ни много на всички като група! Някои от нашите членове остават активни на сцената с други техни проекти/групи, но аз ще говоря за себе си и ще кажа, че бързината на сцената и енергията, която получавам и връщам, когато съм в контакт с публиката, е несравнима с всяка друга друго чувство!

Имате ли някакъв ритуал преди да се качите на сцената?

Повечето от нас обичат да си почиват, да се смеят, да си говорят с нашия екип и приятели, дошли да ни подкрепят; всички сме загряти от саундчека, така че най-вече това е само доброто настроение по време на подготовката и вълнението. Аз лично трябва да отделя около 10-30 минути за хубав бърз епизод на паника, който се разсейва веднага щом барабанистът започне да отброява първата песен.

Дайте ни една песен, която обобщава всичко за Aurium.

Определено бих казал “Phasianidae“; Аз съм любител на текстове и мелодии, вдъхновени от разбито сърце, и цялата композиция е тежка за слушателя, със зашеметяваща дълбочина и богат оркестров съпровод. То е едновременно театрално и искрено, неземно и звучно, всичко, което харесвам в песните на Aurium още преди да стана част от тях.

Кога и защо решихте да бъдете музиканти?

Всички ние наистина се занимаваме с музика от ранна възраст; в тийнейджърските си години всички ние започнахме да се занимаваме със свирене и/или създаване на музика и този “бъг” все още не ни е напуснал.

Ако не бяхте музикант, каква работа щяхте да имате?

В Сърбия е невъзможно да си музикант само по професия, особено в алтернативната/ъндърграунд сцена. Така всички ние вече имаме професионални кариери освен музикалните – винаги съм знаел, че каквото и да правя ще се върти около английския език, а сега съм част от HR екипа на глобална компания; преди това бях учител по английски и преводач.

Мислиш ли да направите концертен албум или видео?

Искахме да запишем поне сингъл на живо от известно време, но цял албум на живо наистина би бил плашеща, но изключително възнаграждаваща цел. Знам, че нашият Маестро грее със сложни, креативни и бомбастични идеи, които да ни издържат поне цял спектакъл. Надявам се един ден да успеем да превърнем това в реалност.

Как се мотивираш да пишеш музиката си?

Когато работя върху нова музика с групата, основната ми идея е да изразя себе си в рамките на конструкцията и това, което мелодията, измислена от всеки член, ми казва. Всяка мелодия носи настроение, мирис и по този начин спомен или меланхоличен копнеж, който предизвиква. Така една вокална мелодия се появява едва забележимо в съзнанието ми и аз я преследвам, докато не блесне в завършената си форма, която след това запълвам с текст, отговарящ на историята на мелодията.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Най-много бих искал да мога да чета мислите на хората. Безкрайна сила и безкрайна скръб, а? Знам, че това би било едновременно благословия и проклятие, но какъв кладенец от музикално вдъхновение би било това, толкова много истории, толкова много различни нюанси на емоции и скръб…

Ако имаш възможност да направиш колаборация с известен изпълнител – с кого би била тя?

Трудно е да избера само един… Но аз лично бих се радвал да мога да направя някакъв вид колаборация с неземно талантливата Anneke Van Giersbergen; не само заради нейния небесен глас, който сякаш няма граници за това, което може да направи, или нейните трогателни лирични умения, но и заради енергията и светлината, които излъчва – тя е истинско вдъхновение!

Какво мислиш за настоящата рок сцена в Европа? Някакви групи, които харесвате?

Сам по себе си не съм много по рока, но повечето от метъл групите, които обичам, са от Европа: Kamelot, Epica, Within Temptation, Ayreon… Като цяло, радвам се да видя скорошното възраждане на рока в мейнстрийм музиката и се надявам, че някъде по пътя ще върне славните дни на рока.

Как бихте се справили със ситуация като тази: свирите в нов град, но публиката не реагира на музиката по начина, по който бихте искали?

Според моя опит, това, което даваш, е това, което тълпата ще ти върне; докато се забавляваме, наслаждаваме се и вярваме в това, което свирим – тази енергия е заразна. Бих приел всяка реакция спокойно и никога не бих изпуснал от поглед колко съм благодарен, че всеки от тях е там, и бих направил всичко възможно да се отплатя със същото.

Ако си осъден на смърт и имаш право да чуеш една последна песен. Кое би било?

“Chasing the Dragon” на Epica. След толкова много години слушане, началните ноти все още просълзяват очите ми, а цялата песен е шедьовър и преживяване, от тъга, до гняв, до катарзис и предаване.

Концертът на Aurium и MetalWings е на 20 октомври в Joy Station.

FB събитие: facebook.com/events/1374100489996266