Интервю със Zoltán Farkas (Ektomorf)

Ektomorf са може би най-известната унгарска екстремна банда, по-известна и като европейските Soulfly. Това определение обаче към днешна дата не е много актуално, защото групата издаде трашарския „Reborn”. Иначе Ektomorf се събират през 1993 година в Унгария. Първите им албуми са на унгарски. В навечерието на новото хилядолетие Zoltán Farkas се мести в Германия. И продължава да развива бандата. През миналата година Ektomorf се преродиха с 15-тия си албум „Reborn”.

Интервюто със Zoltán Farkas (Ektomorf) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 31.01.2022 година.

От другата страна – Привет, Zoltán, последният албум на Ektomorf „Reborn” навява на нещо ново.

Zoltán Farkas – Ако познаваш Ektomorf, знаеш, че всеки един албум на бандата е различен. При „Reborn” е същото. Той е коренно различен от предишните. Разликата не е от черно до бяло, но има някои радикални промени от ню метъла и груува, които използвахме основно около 2006. „Destroy” не е толкова груув, но „Instinct” и „Outcast” определено са, както и слеващите дискове. Новият обаче е основно традиционен траш метъл. Това е новото. Също така в личния ми живот се случиха много неща, които ме отведоха на друго ниво. От тази трансформация се появи и заглавието. Когато достигнах до момента, в който трябваше да измисля име на албума, след всички промени, през които преминах в личния ми живот, както и в музиката, най-правилно ми се стори да нарека диска „Reborn”.

От другата страна – Сравни „Reborn” с „Instinct” и „Outcast”, които излизат преди 15 години. Какво се промени в твоята гледна точка, за да се върнеш назад и да създадеш нещо ново?

Zoltán Farkas – Получи се естествено. На 45 години съм. Израснах с Metallica, Slayer, Accept, Iron Maiden, W.A.S.P., но основно с Metallica, те са главната група. Израснах с тях и по някакъв начин не, че съм се отдалечил от тази музика, защото тя винаги е била част от мен, но вървях по друг музикален път. И по някакъв начин се завърнах. Не мога да го обясня. Просто се върнах. Когато взех китарата, усетих, че я използвам много повече, отколкото преди, откривайки все повече и повече хармониите, китарините сола, чистите китарни части. И това ми доставяше огромно удоволствие. Когато дойде време да създавам песните за новия албум на Ektomorf, всичко оказа влияние върху процеса на композиране. Така се получиха нещата. Предполагам, че процесът е естествен. В момент от живота ми съм, в който се обърнах към миналото, от което идвам и то наистина ми допада. Това не означава, че не харесвам предишните издания на бандата, напротив. Винаги се кефя, когато свиря песни като „Outcast” или „Show Your Fist”, но изпълнението на „Reborn” или „Ebullition”, или инструментала „Forsaken” е предизвикателство. Страхотно предизвикателство, което ми харесва много.

От другата страна – Най-голямото предизвикателство в създаването на музика днес, ако сравняваш времената с началото на Ektomorf?

Zoltán Farkas – Точно сега е да се качим на сцена. Защото няма концерти. Но най-голямото предизвикателство е музиката да ти носи удоволствие и да се забавляваш с онова, което правиш. Защото няма как да избегнеш моментите, в които удоволствието изчезва, когато всъщност музиката се превръща в работа и ти просто си я вършиш. Наистина музиката е моята работа, обаче, аз се чувствам голям късметлия, че тя е моето занимание. Най-голямото предизвикателство е да продължим да мърдаме, да се запазим живи. Ektomorf не са млада и току-що прохождаща банда.Ние сме стари и съществуваме от много време. Така че да останем живи, а и днес нещата за нас са много по-добре, отколкото преди, е невероятно постижение. Работата е тежка. Щастлив съм, че все още тя ми носи удоволствие.

От другата страна – Защо тогава е толкова трудно да си част от Ektomorf? Дори и в „Reborn” има нов музикант?

Zoltán Farkas – Просто ситуацията е такава, каквато е. Феновете винаги се чудят защо музикантите в една група се сменят. Бих ги попитал, защо се разделят с приятелките и приятелите си? Не мога да го обясня по-добре. Нещата стигат до момента, в който вече не сработват. Това става на лично ниво или се появяват проблеми в живота на хората, семейни проблеми, проблеми във връзката, няма смисъл да обяснявам подобни неща. Ако нещо не сработи, си казваме довиждане и толкова. Лесно е. И аз продължавам. Продължавам по собствения си път. Така стоят нещата. Аз вървя по този път, ако някой е с мен, супер, ако не е, не е. Това е положението.

От другата страна – Една промяна в групата не те ли връща по някакъв начин в началото?

Zoltán Farkas – Не, нещата не работят по този начин. Имам банда и знам как се развива положението в нея. Няма как да избера някого, който не може да свири на китара или барабани. Разбира се, че търся хора, които владеят добре инструментите си и в същото време, за които знам, че са много добри. Ако те са добри изпълнители, заучаването на песните ще е лесно. Тук не става въпрос за симфонии, пълни със стотици ноти или разбирането им. При метъл музиката е лесно. Особено, ако харесваш групата, към която се присъединяваш, а ако харесваш Ektomorf, е лесно да научиш песните. Винаги привличам към групата хора, които харесват музиката, харесват стила, които са фенове на Ektomorf. Така процедирам. Вземи Machine Head. Промяната при тях беше, че двама напуснаха, един остана с Robb Flynn и това е, всъщност нищо не се промени. Той продължи с новите в групата и толкова.

От другата страна – Коя е най-голямата саможертва, които си направил в името на музиката?

Zoltán Farkas – Животът ми. Жертвал съм всичко. Всичко. Музиката винаги е била на първо място за мен. И може би това трябва да си обясниш и промените в групата. Ако някой не е готов да се жертва в името на музиката, просто си тръгва е се захваща с нещо друго. При мен музиката винаги е на първо място. Аз винаги съм я поставял най-отгоре. И точно заради това нещата за Ektomorf се получават. За това ни знаят по света, за това подписах с „Napalm Records”, за това броят на прослушванията на музиката ни в дигиталните платформи постоянно се увеличава. Защото аз наистина влагам целия си живот в музиката. През 1999 година напуснах Унгария и се преместих в Берлин, заживях в района „Вединг”, който е определян като гето. Започнах от там. В името на музиката и групата съм пожертвал всичко. Но не съжалявам за абсолютно нищо. Харесвам онова, което правя и обичам резултата от моята саможертва. Всичко ми се отплаща и то наистина много добре.

От другата страна – Всъщност коя част от Ektomorf ти е любима?

Zoltán Farkas – Всичко! Защото, както отбелязах, пожертвал съм всичко в името на групата. Не съжалявам за нищо – хубаво или лошо, което тази саможертва доведе със себе си. Не съжалявам за нито една секунда. Нито за лошите времена, нито за трудните. В края на краищата всичко беше за добро. Винаги! За това и съм все още тук. Това, което не харесвам е, че не мога да контролирам всеки процес, защото е много трудно. За това имаме мениджър. Работя с него от 2014 и сме много близки. Направо сме като братя. Той ме замества в тази част. Много лесно мога да посоча какво харесвам и не харесвам, защото изборът да живея по този начин е мой. Дори и да се появят неща, които да ме изкарват извън нерви, ги игнорирам, защото знам, че те са част от процеса и трябва да премина през тях. Сега например е много трудно с тази пандемия. За 27 години съм преминал през много трудности, но ковид-кризата е най-гадната от всички. Идея си нямам кога отново ще сме на сцена. И за да отговоря на въпроса ти – избрах това да е пътят, по който да вървя, радвам се на хубавите моменти и игнорирам лошите. Така стават нещата.

От другата страна – Как всъщност се промени метъл музиката, погледнато през твоята призма?

Zoltán Farkas – Музикалният бизнес си е все същият. Там промени няма. Но стилът вече е друг. Хеви метълът, трашът, дет метълът не са същите. Метълът като цяло се промени много. Може би съм олдскуул, но не съм консервативен. Когато чуя нещо, което е добро, песен, създадена вчера от банда, съставена от 18-годишни момчета, не ми пука всъщност какви са, ако песента е добра. Ако е добра, добра е. Същото е и ако композицията е написана от Metallica, които вече са на възраст. Промените обаче са много. Онова, което ми липсва при младите банди, е че не могат да ме докоснат. Не мога да повярвам на думите им, на онова, което казват с музиката си. Когато аз бях тийнейджър и гледах любимите си групи, част от тях са все още действащи, те ми въздействаха силно и продължават силно да ми въздействат, а посланията им да достигат до мен. Техните послания достигат до мен чрез музиката и текстовете им, дори и вече да съм много по-стар. Дори и на тази възраст, те все още ме досковат. И сега да ги чуя, настръхвам. В музиката на новите банди, в новата музика не откривам нищо. Не става въпрос дали тя е оригинална или не, а за това да ме накара да й вярвам. Да я чуя и да си кажа, че с тази музика мога да остарея, както с албумите на бандите, с които съм израснал и слушам и досега. Хлапетата постоянно променят групите си. Едва ли не всеки месец. Това, което са постигнали за тях е добро, но те мислят, че другите са по-добри, основават нова банда и така до безкрай. Всъщност в това няма нищо погрешно. Дори е супер. Дори и ние сме постъпвали по този начин. Обаче групите, които днес са на 30 и повече години продължават да са много добри, продължават да вървят напред, а за младите изпълнители въобще не е ясно дали ще съществуват след 20 години. Може би няма да го видим, но точно тази стабилност ми липсва в новите банди. Това не означава, че на съм отворен към тях, просто новата вълна в метъл музиката не ме докосва с нищо.

От другата страна – Може би защото всяко поколение има свята музика. Всяко поколение има своя вкус към музиката.

Zoltán Farkas – Може би си прав. Може би е така. Но ако вземеш за пример Metallica, можеш ли да кажеш, колко поколения посещават техните концерти? От най-малките до най-възрастните. Това е нещо, което вече не срещам. Това са моите мисли, може би нещата са различни. Също така ще е яко, ако днешната младеж остарее със своите млади идоли. Може би моят вкус е различен и за това музиката на младите групи не ми говори.

От другата страна – Връщаме се на „Reborn”. Кое беше първото вдъхновение, за да започнеш работа по него?

Zoltán Farkas – Винаги е едно и също. Когато почувствам, че съм дал достатъчно на предишните албуми на Ektomorf. От този момент нататък започвам да създавам нов материал. Естествено се получава. Вдъхновенията са едни и същи – пътуване, турне, концерти с други банди, участия по фестивали, съвместни обиколки с други музиканти. За албума „Fury” направихме страшно много концерти. Обиколихме света. Направихме световно турне. По време на пътуванията винаги нахвърлям някакви идеи на телефона си. Дали ще е музикална линия или част от текст, или момент от риф, няма значение. Така процесът на създаване на един албум на Ektomorf е доста продължителен. Интересното е, че месец след излизането на „Fury”, вече имах последната песен от „Reborn”. Това е „Smashing the Past”. Много добре ми подейства използването на нов усилвател за китарата. Взех един от приятел, за да опитам нов звук, който наистина ми хареса много. Този усилвател в комбинация с китарата ми бяха катализатора да започна, да пиша материал за новия албум. Създадох 14 композиции за „Reborn”, но избрах само осем. Защото това са най-добрите композиции, за които смятаме, че трябваше да станат част от албума. Също така процесът зависи и от предишния албум. „Fury” се представи много добре. Което ни вдъхнови да продължим да надграждаме. Същото е сега и с „Reborn”. Макар че все още не съм създал нищо ново. Надявам се, че все пак ще успеем да го представим с турне.

От другата страна – Какво не направи за този албум, което обикновено правиш, когато записваш нов материал на Ektomorf?

Zoltán Farkas – Това, което не исках да направя е да създам обикновени песни. Много обикновени. Защото всеки пет минути мога да пиша парчета като „I Choke” или „Outcast”. Хайде, да не са пет, а десет минутите. Този път наистина исках да подълбая много дълбоко в рифовете, дори в настройките и хармониите. Исках да има китарни сола, мелодии, с които никога преди не съм се занимавал. Както отбелязах и по-рано, това беше предизвикателство, което ми донесе голямо удовлетворение. Ще ти дам пример с чистата част от едноименната песен от новия ни албум „Reborn” – с хармониите и солата, всичко в нея. Получи се страхотно. Постоянно прослушвах демо вариантите. Наистина много ми харесваха. Всъщност за новия албум направих много неща, към които преди не съм посягал. Едно от тях е сложността на композициите. Все още не харесвам прекалено усложнените песни. Не са моят начин, но ако сравниш този албум, с който и да е друг от дискографията на Ektomorf, ще видиш, че е много по-комплексен. Създаването на песните се получи по съвсем различен начин и отне много повече време от преди, много повече.

От другата страна – Предизвикателство ли е създаването на музика за младото поколение, а не за феновете, които са израснали с Ektomorf?

Zoltán Farkas – Не знам, защото не съм много наясно, кой ще избере да слуша Ektomorf. Много е хубаво, когато видя в публиката различни поколения фенове. Ektomorf имат почитатели на различни възрасти – младежи, тийнейджъри, фенове на всякакви години. Има и възрастни, хора на по 20 и на по 30 години. И всички се радват на музиката на групата. Когато създавам една песен, го правя за себе си. На първо място на мен трябва да ми хареса. Ако аз не харесвам композицията, феновете въобще няма да й обърнат внимание. Разбира се, че се случва и обратния процес – на мен да ми харесва, а на тях не. Когато завърша един албум, си го пускам от началото до края. Ако в края си кажа, че съм свършил добра работа, значи всичко е наред. Ако не го почувствам по този начин, значи нещата едва ли ще проработят. И все пак не знам кой ще предпочете нашата музика. Нямам никаква идея как да отговоря на въпроса ти. Радвам се, че различни журналисти проявяват интерес към нея. Това означава за мен, че музиката е добра.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20 годишния Zoltán Farkas, какво би го посъветвал?

Zoltán Farkas – Готин въпрос. Никой не ми го е задавал преди. Какво ли ще кажа на 20-годишното ми Аз? Всъщност ще му покажа кой съм Аз в момента. Въпросът е много добър, защото днес слушах в колата си албум, който е издаден през 1998 година. Това е едноименният диск на Ektomorf „Ektomorf”. В него има една песен, която е в същото настроение, в което съм в момента. Т.е. нищо не се е променило с мен през годините. Ще кажа на 20-годишния Zoltán Farkas да вярва в себе си и да не позволява на никого да разклаща вярата му. Това ще е съветът ми към него.

От другата страна – Спомняш ли си последния концерт на Ektomorf в България?

Zoltán Farkas – Всъщност да, направихме един от турнето за албума „Fury”. Беше убийствено шоу. Един пич скочи в публиката и си размаза главата. Кръвта беше навсякъде. Изведоха го навън, а той се върна. Застана отново пред сцената и продължи да куфее. Имате убийствена публика. Беше страхотно преживяване. Нямам търпение отново да се върнем при вас.