Интервю: Татьяна Шмайлюк и Евгений Абдюханов (Jinjer)

От другата страна – Е, защо така, нищо няма да приключи след тези евентуални турнета…

Евгений Абдюханов – Това е само емоция…

От другата страна – А какво Ви е мнението за групите, които си плащат, за да свирят някъде и с някого или да тръгнат на турне?

Евгений Абдюханов – Ние никога не сме го правили. Но знам за групи, които са си плащали. Нямам нищо против подобна практита. Ако имаш пари и искаш бързо да промотираш бандата си, просто го направи – отиди, плати си и свири с големи банди. Например ние – ако се върнем преди шест години, спомняш си първия път, когато Jinjer дойдоха в България – 2013, ако тогава имах пари, щях да си платя, за да свирим с големи групи, което може би щеше по-бързо да ни помогнем, да станем име. Ние обаче нямахме пари и това ни предопредели друг път. Както виждаш нещата са или имаш пари, или ти трябва време. Ако нямаш пари, то ти трябва много време, ако нямаш време, по-добре намери някакви пари… Татьяна добавя тук, че парите са време и времето е пари.

От другата страна – Ако имахте пари – за турне ли щяхте да ги дадете или за добра продукция?

Евгений Абдюханов – Продукцията е на първо място!

От другата страна – Защо, ако след това може никой да не чуе песните?

Евгений Абдюханов – Все някой ще ги чуе и е по-добре онова, което ще чуе да е добро, а не – зле направено. Защото ако продукцията е лоша, никой няма да продължи да те слуша. На първо място е музиката. Тя е приоритет на всяка група – музиката и песните. След това е всичко останало.

От другата страна – Кога егото на музикантите се превръща в проблем?

Евгений Абдюханов – Труден въпрос…

Татьяна Шмайлюк – Аз знам. Егото започва да става проблем с първия даден автограф. То започва да расте с него. Не говоря обаче за нас. Ние сме доста земни, защото знаем откъде сме започнали, знаем колко много ни е коствало, за да сме на мястото, на което се намираме в момента. Обаче съм убедена, че егото започва да се помпа, когато дадеш първия автограф. 

От другата страна – И вие не давате автографи, за да не ви пречи егото…

Евгений Абдюханов – Не, тя дава автографи. Просто това е естественото развитие на нещата. Всеки отделен автограф е тухла, малка тухличка, която напомпва егото. Колкото повече автографи даваш, толкова по-голямо ще е егото ти. Като кула, която един ден може да се срути. 

Татьяна Шмайлюк – Обаче, ако никой не те моли за автограф, в главата ти ще се появи едно гласче, което ще ти каже, че си много зле, най-зле на света. Ти си ужасен артист, защото никой не те търси за автографи. Автографът е логичната стъпка от първичната креативност към егото.

Евгений Абдюханов – Всички трябва да помним къде се намираме. Това не трябва да се забравя.

От другата страна – Трудно ли е да останете здраво стъпили на земята?

Евгений Абдюханов – Разбира се. Но за нас е много лесно. Ние никога не забравяме откъде сме тръгнали. Това е нещото. Ние не сме европейска група от Германия, която се развива в прекрасни условия. Въобще не така. Идваме от много мрачно и гадно място. За това и постоянно ни свети една лампичка, че няма значение колко високо сме се издигнали в даден момент, колко високо в небесата летим, защото в следващия момент можем да паднем на земята и да се ударим много лошо. С този урок вървим напред и той никога не позволява на егото ни да вземе превес над нас.

От другата страна – Кога за последно си бяхте в Украйна?

Евгений Абдюханов – Преди два месеца…

От другата страна – Как я видяхте?

Евгений Абдюханов – Ситуацията в Украйна е много зле. Политиците за нищо не стават. В главите им е само нефта, въобще не им пука за хората. Изкуствено напомпват конфликта между Украйна и Русия. Руските политици го подклаждат от тяхната страна, украинските – от нашата. И всичко е в името на парите, за повече пари, на никого не му пука за хората. Майната им. Съжалявам за грубия език…

От другата страна – Мерят си егото…

Евгений Абдюханов – Определено. Те си мерят егото и това никога не им е достатъчно. Те никога няма да си кажат, че имат достатъчно пари и че повече няма да печелят, а ще се погрижат за хората. Не, те ще ни изпепелят в някоя война, но няма да се спрат. 

От другата страна – Jinjer могат ли да са пример за останалите банди от Украйна?

Евгений Абдюханов – Ще бъда щастлив, ако бихме могли да сме пример за някого от Украйна. Ще е наистина страхотно. Обаче не мисля, че има много групи, които биха тръгнали по нашите стъпки или биха споделили опита ни. Проблемът с музикантите е, че повечето от тях са доста арогантни. И винаги си мислят, че знаят всичко и то по-добре от нас, дори и най-вероятно да не знаят нищо. Ако някой поиска съвет от мен, веднага съм готов да му дам. Единствентото, което трябва да направят, е, да попитат.

От другата страна – Обаче май никой не ви пита…

Евгений Абдюханов – Някои го правят. И винаги съм им бил полезен, но на повечето не им пука, те смятат, че знаят по-добре от нас. От къде обаче са го разбрали, ето това не мога да си обясня.

От другата страна – Jinjer могат ли да са носители на позитивното?

Евгений Абдюханов – Ние сме. В някаква степен ние сме посланици, ти си прав, че живеем по различен начин. Всички от групата сме родени в СССР и все още имаме онова съветското в нас. По някакъв начин ние сме съветски хора. Заради образованиоето, заради родителите ни. И в същото време ще е много интересно да покажем колко сме различни в сравнение с останалите. Защото богатството ни е точно в това, че сме различни. Това ни прави проспериращи и със собствена индивидуалност. И това е страхотно.

От другата страна – Какво хората, които слушат метъл, никога не успяха да разберат за стила на Jinjer?

Евгений Абдюханов – Това, че ние не сме метъл банда. Това е самата истина. Признаваме си.

От другата страна – Как тогава бихте обяснили Jinjer?

Евгений Абдюханов – Това е трудно. Просто свирим музика. И тя е тежка. Ние свирим тежка музика. Това е вярно, но тя не е винаги метъл. Понякога в нея няма нищо метълско. Особено в „Micro” – ако чуеш някои части, те звучат тежко, но нямат никаква връзка с метъла. Това не е лошо, дори е добре така. Опитваме се да прескочим много от ограниченията на този стил. Искаме да се освободим от тях.

От другата страна – Предимствата и недостатъците да имате дама зад микрофона?

Евгений Абдюханов – Не виждам никакви разлики. Никакви! 

Татьяна Шмайлюк – В музиката не трябва да има деление по полов признак. Ако вместо мен в Jinjer има вокалист, групата също ще бъде толкова страхотна, колкото с мен. И тя не е страхотна, защото аз съм дама. 

Евгений Абдюханов – А защото тя е талантлива. 

Татьяна Шмайлюк – Станах част то групата, не защото останалите искаха някого в нея, за да привличат вниманието. Те ме поканиха през 2009, защото по това време просто нямаше към кого да се обърнат в нашия град Горловка и който да замени Макс, предишния вокалист. Нищо общо с половата принадлежност.

От другата страна – Зададох този въпрос заради един фестивал в Недерландия, на който се канят само банди с дами зад микрофона…

Евгений Абдюханов – Нека да кажа нещо. Знаем за този фестивал и знаеш ли какво? Когато преди три години им писах, защото искахме да свирим там, те ми казаха – „Не!” Майната им! Отказаха ни. Беше през 2014 или 2015. Искахме слот, не търсихме кой знае какви пари по онова време. И те ни отказаха, не им пукаше за Jinjer.

Татьяна Шмайлюк – Днес на нас не ни пука за тях! И това не е его!

Евгений Абдюханов – Каквото повикало, такова се обадило.

От другата страна – Кой е вашият най-рокендрол момент?

Евгений Абдюханов – Толкова са много. Най-вероятно пътуването ни през Щатите с нашия бус. Това е най-рокендрол моментът, който някога сме имали. В някакъв момент с нас са пътували музиканти от Suicide Silence, Otep, Derrick Green от Sepultura, Nonpoint, The Agonist… Това е най-рокендрол моментът – заедно с всички тези групи да купонясваме в нашия бус. Това е рокендрол!