Kula Shaker – когато инди рокът на 90-те среща индийската музика и сайкъделик звука на 70-те
След повече от три десетилетия заедно, Kula Shaker постигнаха впечатляващо постижение с осмия си албум, “Wormslayer“, влизайки в класациите малко след топ 10 – третата им най-висока позиция в класациите до момента. Като група, идваща от пъстрата психеделия на бритпоп сцената от 90-те, уникалната смесица от класически рок, източен мистицизъм и поп чувствителност на Kula Shaker създаде предана и лоялна аудитория.
На вчерашното шоу в белгийския град Гент в емблематичната HA Concerts, във въздуха се усещаше вълнението на феновете – както онези, които следват групата от появата и през 90-те, така и нови, готови да изпитат специфичния рокендрол на групата. Стъпвайки на сцената, Crispian Mills (вокали/китара), обграден от дългогодишните си колеги от групата, Alonza George Bevan (бас), Paul Winter-Hart (барабани) и Jay Peter Darlington (клавишни), излъчваха тиха увереност, сигнал, че макар годините да са минали, огънят на изпълнението им все още ще бъде много жив.
Сетът започна с “Lucky Number“, същата песен, с която започва “Wormslayer“.
Сетлистът продължи да следва реда на песните в албума. “Good Money“, която се опира на денс и есид влияния от началото на 90-те, беше преработена на живо с повече усещане за 60-те години, което ѝ придаде по-свободно и топло усещане. “Charge of the Light Brigade“ също се възползва от промяна в акцента, като органът на Jay Darlington пое водещата роля, вместо китарата. Darlington беше постоянно присъствие, разширявайки и разкрасявайки пасажи – особено в “Broke as Folk“, където неговите очарователни линии откраднаха момента.
Дали окуражени от успеха на новия албум или просто уверени в силата му, групата наблегна на песни от “Wormslayer“ в сета. Това е смел ход за утвърдена група, особено когато винаги има натиск да се включат класики. Още по-смело беше решението да се изоставят любими песни като “Hey Dude“ и “Great Hosannah“.
Звукът беше стегнат, динамичен и заразителен, задавайки високоенергиен тон, който едва ли щеше да се успокои през останалата част от вечерта. Това беше и напомняне защо Kula Shaker винаги са били толкова уважавани като група на живо – те са сплотен и мощен колектив. Първоначалният звуков взрив, допълнен от характерната китарна игра на Mills и дълбокия, резонансен звук на Хамънд-органа, заля тълпата и всяка идея, че това ще бъде просто носталгично пътуване, бързо беше разсеяна.
Докато класиките подхранваха носталгията, новият материал на групата от последния им албум, доказа, че те далеч не са просто емблематична група. “Idon’twannapaymytaxes“ и кавъра на “Isn’t It a Pity“ на George Harrison се интегрираха безпроблемно в сета, а техните китарни рифове и психеделични фънк груувове стояха рамо до рамо с любимите песни на феновете. Беше ясно, че тези песни не са просто пълнеж; те бяха жизнени, добре изработени допълнения към канона на Kula Shaker, показващи група, която все още се развива и създава актуална, завладяваща музика.
След кратка пауза, залата избухна за емблематичния ситарен риф на “Tattva“, пеейки заедно с всяка сричка с почти религиозен плам. А по време на кавъра им на “Hush“ и финалната “Govinda”, концертът достигна ново ниво на обща енергия. Стотици гласове, скандиращи санскритския припев в унисон, създадоха истински духовен и сюрреалистичен момент, рядката връзка между групата и публиката, която надхвърля типичното концертно преживяване. Мощно доказателство за уникалната музикална идентичност на групата е, че песен, вкоренена в древни традиции, се е превърнала в един от най-обичаните им хитове.
В основата на всичко е суровият талант на музикантите. Crispian Mills, с харизматичното си самочувствие и безгранична енергия, е завладяващ фронтмен, чиято китарна работа е едновременно виртуозна и перфектно подхождаща на текстурата на всяка песен. Неговите закачки и искрена признателност към публиката допринесоха за завладяващо и лично изпълнение. Междувременно, ритмичната основа, осигурена от Bevan и Winter-Hart, беше безупречна, а неземните органни звуци от Darlington осигуриха основния психеделичен гръбнак на всяка песен, доказвайки колко неразделна част е всеки член от звука на групата.
Отвъд музиката, шоуто беше празник за сетивата. Хипнотизиращо психеделично светлинно шоу, включващо проекции на течна светлина и ярки цветни преливки, превърна сцената в живо платно. Визуалните ефекти танцуваха по членовете на групата и стените на залата, създавайки завладяваща, калейдоскопична атмосфера, която перфектно допълваше дълбокия, повлиян от изтока звук. Именно този ангажимент за създаване на пълноценно сетивно преживяване, атмосфера, която е едновременно винтидж фестивал и модерно рок шоу, прави концерта на Kula Shaker толкова специален.
Kula Shaker все още са сила, с която трябва да се съобразяваме. Те са узрели, без да губят младежкия си ентусиазъм, който ги направи толкова завладяващи. Шоуто постигна перфектния баланс между почитането на класическата им работа и демонстрирането на силата на новия им материал, оставяйки публиката с чувство на чисто удовлетворение. Както за дългогодишните фенове, така и за тези, които тепърва откриват уникалния им звук, настоящото турне на Kula Shaker е незабравимо преживяване на живо.
Setlist:
Intro
1. Lucky Number
2. Good Money
3. Charge of the Light Brigade
4. Broke as Folk
5. Natural Magick
6. Idontwannapaymytaxes
7. Infinite Sun
8. Shower Your Love
9. Grateful When You’re Dead / Jerry Was There
10. Be Merciful
11. The Winged Boy
12. Day For Night
13. Wormslayer
Encore:
14. 303
15. Tattva
16. Hush (Joe South cover)
17. Isn’t It a Pity (George Harrison cover)
19. Govinda