Saliva посветиха “Rivers” на покойния Sam Rivers

ВидеоSaliva посветиха „Rivers“ на покойния Sam Rivers

Saliva представиха “Rivers” – една от най-личните песни в новия им албум “Breaking Through”, издаден на 14 август 2026 г. чрез Judge & Jury Records.

Композицията е посветена на покойния Sam Rivers, басист на Limp Bizkit, който почина през октомври 2025 г. Песента е написана от вокалиста Bobby Amaru и Gavin Brown, а Amaru обяснява, че Rivers е бил важна фигура в ранния му път като музикант и човек, който е оказал силно влияние върху него.

““Rivers” беше написана в чест на покойния ми приятел Sam Rivers. Той беше огромно вдъхновение за мен и човек, който помогна да се оформи пътят ми още в началото на кариерата ми“, споделя Amaru.

Основната идея на песента идва от образа на реката като нещо, което никога не изчезва напълно, а просто продължава да се движи. Именно това се превръща в метафора за следата, която един човек оставя след себе си. По думите на Amaru, “Rivers” е опит да напомни, че физическата загуба не означава край – влиянието, спомените и наследството продължават да живеят и да се предават нататък.

Записът е продуциран от Bobby Amaru и Steve Perreira, а като изпълнители участват още Sebastian LaBar и Josh Kulack на китари, Brad Stewart на бас и Sammi Jo Bishop на барабани. Howard Benson и Neil Sanderson са изпълнителни продуценти, а миксът е дело на Joe Rickard.

“Rivers” е седмата композиция в “Breaking Through” – албум от 13 песни, който включва и колаборации с Trevor McNevan от Thousand Foot Krutch, Austin John Winkler и Johnny Van Zant от Lynyrd Skynyrd.

Saliva / Breaking Through

Saliva / Breaking Through
  1. Hit ‘Em Where It Hurts
  2. Cope feat. Trevor McNevan
  3. Too Broke To Fix feat. Austin John Winkler
  4. Breaking Through
  5. Sadistic Love
  6. Edge of a Knife
  7. Rivers
  8. Peace of Mind
  9. Fight of My Life
  10. Sin City Mistress
  11. Last Goodbye
  12. Weird
  13. Longshot feat. Johnny Van Zant

С “Rivers” Saliva показват по-интимната страна на “Breaking Through” и превръщат личната загуба в песен за паметта и наследството – не като нещо застинало, а като течение, което продължава напред.