RockTheNight: Благодаря, че отдели време за нас! Определено съм фен на вашата музика! Къде те намирам в момента?
Arthur Seay, House of Broken Promises: Седя си в студиото, работя по миксирането на новия HOBP албум. И отговарям на твоите въпроси LOL.
RtN: Артър, ти и Mike Cancino свирите заедно още от Unida с John Garcia (бел. ред.: Да, същия онзи John Garcia от Kyuss). Свързва ви старо приятелство, Joe Mora се присъедини към HOBP по-късно. Как се запознахте и как се роди идеята за House of Broken Promises?
AS: Познавам Майк от 4-ти клас, бяхме заедно в училищния оркестър. Свирим заедно от много време. С Joe се знаем от старата му банда – HDR – били сме на турнета заедно. Исках HOBP да бъде трио и лесно се спрях на Joe, за да бъдем много енергична банда, винаги “с пълна газ”.
RtN: Първият ви албум съдържа 11 парчета, колко време ви отне да го запишете?
AS: Питаш за Using the Useless? Това беше откачено! Аз и Майк прекарахме сигурно година и половина в изграждане на студиото, веднага записахме „The Hurt“ за издание на винил и незабавно продължихме със записите на албума. Купих си книга за ProTools, докато го използваме. „Направи си сам“, бейби!
RtN: Много хора намират сходство с Metallica, най-вече с вокалите на James Hetfield. Помагат ли ти тези коментари да продължаваш напред, или напротив?
AS: Никак не е лошо да те сравняват с един от най-добрите в световен мащаб, продължавай! ;)
RtN: Каква музика харесваше, когато беше малък и какво те вдъхновява сега?
AS: Израснах, слушайки всичко от Michael Jackson до Mozart и всичко по средата. Родителите ми имаха огромна колекция плочи и аз слушах от класика до Freddy Fender и Elvis. Брат ми ме запали по The Who и Devo, сестра ми – по Pat Benatar и други… Разбира се – Black Sabbath, Led Zep; доста добър поп също. Обичам добрата музика, независимо от стила.
RtN: Казвате „Това обещание няма да се наруши в тази къща“ (игра на думи с името на групата, бел. ред.)
AS: Това е цитат от едно ревю за предишния албум. Но да, доста щастлив съм с музиката, която правим и особено с новия албум!
RtN: Албумът се казва “Using the useless”, има ли нещо безполезно, което използвахте за вдъхновение? (отново игра на думи със заглавието, бел. ред.) Какво се крие зад това заглавие?
AS: Заглавието идва от реалността - да правиш музика, от музикалната индустрия, и най-общо казано от живота – за жалост доста хора са безполезни.
RtN: Когато за пръв път чух “The Hurt (Paid My Dues)”, си казах “абсолютно убийствено парче”. Разкажи как заснехте клипа.
AS: Срещнах Rick Kosick (Jackass) след един наш концерт, той много беше харесал бандата и станахме добри приятели. Много исках да направим този клип заедно, а по това време аз работех по филма “Into the Wild”. Снимахме една сцена на място, наречено “Slab City” – бивша база на военните, от която е останала само бетонната основа в средата на пустинята, като в “Mad Max” или “The Hills Have Eyes”. Казах на Rick “Имам перфектната локация!”. Заснехме всичко за два дни, като по време на снимките навън беше поне 42 градуса – направо брутално!
RtN: Артър, ти си направо майстор на рифовете – в албума има жестоки грууви рифове, като в "Blister","Highway Grit", "Walk on By" и "Obey the Snake". Как измисляш такива хармонии като в "Physco Plex"?
AS: Извънземен бог на рифовете ми ги изпраща и аз ви ги предавам ;)
RtN: “House of broken promises” се посреща доста добре от хората, които ви чуват за пръв път. Какво е чувството да правиш нещо ново и да достигаш до нови хора?
AS: Страхотно е! Нямам търпение да издадем новия албум с немския лейбъл “Eternal Sound Records” и да “топим лицата” с нашите горещи рок рифове!
RtN: Свирили сте в Европа – Лондон, Берлин, обикаляли сте Германия и Франция. Как ви приемат хората? Как би определил настроенията на рок-публиката в Европа?
AS: Европа обича пустинен, стоунър рок, стоунър метъл – както и да го наречеш. Благословени сме и наистина ценим феновете, те са нашето семейство. Тук е различно, в Америка музиката е фаст-фууд за мозъка, тъжно е, но е истина. Никой не обръща внимание на изкуството, всички в момента играят тъпия Pokémon на шибаните си телефони. Ще се борим за каузата на добрата рок музика тук, в Америка, но сме благодарни, че в Европа наистина разбират от добра музика!
RtN: HOBP звучат страхотно вкъщи или в Youtube, но бихме искали да ви видим на живо. Планирате ли турне в Европа?
AS: Ще бъдем на турне през втората половина на септември и целия октомври. Надявам се да успеем да свирим и в България!
RtN: В първия албум има едно парче на испански, “Ladron”. С какво то е по-специално?
AS: Израснах в квартал с 98% латинска общност, бях едно от малкото бели деца и си играех с Mike Cacino и неговите 8 братя. Те всички са страхотни музиканти и за нас беше съвсем естествено да направим песен на испански. В новото ни EP също ще има 4-5 песни на испански - че кой не би искал да направи турне в Латинска Америка – това е огромен пазар от бизнес перспектива, а и е супер интересно.
RtN: Обложката на диска е страхотна, кой я направи?
AS: Автор е Alexander Von Welding, жесток немски художник, който се оказа фен на групата и предложи да направи нещо за нас.
RtN: Разкажи ни за текстовете, кой е автор и как би определил стила им?
AS: Половината от текстовете в Using the Useless са мои, другата половина са писани от Eddie. Темите, за които аз пиша са съвсем ежедневни – връзките ни, опитът който трупаме през годините и т.н. В новия албум Joe написа почти всичко, с изключение на един мой. Той свърши страхотна работа! Ние и двамата много добре знаем какво става в Америка и в света, това определено се отразява в нашите текстове – как парламентите са платени и буквално купени от големите корпорации, и т.н. Много се гордея с текстовете в новия албум!
RtN: Можеш ли да си представиш какъв щеше да е живота ти, ако не беше музикант?
AS: Сериен убиец? Или култов лидер? Или и двете заедно. Между другото, създавам своя религия – енергия, честота и вибрация, това сме ние.
RtN: Любопитен съм за Joe – как той успява да съвместява пеенето с вас и работата му на импресарио в NASA (информация от неговия Facebook профил)?
AS: Joe пее убийствено в HOBP!
RtN: OK, преди да приключим това интервю, споделете най-яката музика, която слушате напоследък?
AS: Любимият ми албум в последно време – въртя го почти непрекъснато на плейъра си е “Tom Jones Live at Caesar’s Palace”. Групата свири страхотно, Tom Jones е жесток! И между песните той задява всички жени – направо падам от смях!
RtN: Благодаря, че отдели от времето си за нас!
AS: По всяко време, приятели!
Въпросите зададе: Виолета Т.