Интервю: Flo Schwarz от Pyogenesis

17 години след първия им концерт в България Pyogenesis се завръщат. Този път като голямото име на четвъртия „Sea of Black Festival” в Бургас на 6 август. Добър повод за разговор с идеолога на групата Flo Schwarz, още повече че основателите на готик метъла издадоха и нов албум през 2015 „A Century in the Curse of Time” – първи за бандата от 13 години.

Интервюто с Flo Schwarz (Pyogenesis) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 1.08.2016 година, както и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

– Привет, Flo, през 1999 година направихте концерт в България. След това изчезнахте, защо се получи така?

– Не се бяхме отказали. Просто се бяхме концентрирали върху други неща. Аз основах мениджърска компания, която работи с групи и прави мърч. Това ми отне много, нямах време за нова музика. Песните, които бях създал, не стигаха за албум, така че решихме да си починем за известно време и ето че миналата година се завърнахме с нов диск. В един момент осъзнах, че не сме свирили от доста години. Компанията отнема голяма част от времето ми, за това и отклонявахме офертите за концерти. Така минаха няколко години. Това че не сме свирили отдавна, не е нарочно. Понякога нещата просто се случват по този начин.

– Какво повече ти допада – да си музикант или да си мениджър?

– Харесват ми и двете роли. Второто ми позволява да съм в сянка и в същото време ми помага като музикант – това включва и бизнес страната на тази професия. От друга страна – удоволствието от концертите и срещите с феновете е безценно. Разбира се, че когато съм с моята банда, скрещам повече почитатели, отколкото когато съм с група, на която съм мениджър. Обаче харесвам и да съм музикант, и да съм мениджър.

– Гледам една снимка във вашия профил във Facebook, над която пише, че това е причината за завръщането ви. Феновете ли са истинската причина за това?

– Има две причини – първата е, че създадох нови композиции, а втората е подкрепата от феновете. Двете страни вървят ръка за ръка. Не могат да съществуват една без друга. Също така не става само с желанието да издадеш нов материал. Хората трябва да са заинтересовани. Има и друг случай, когато феновете искат нов албум, но самият ти нямаш желание да го направиш. При мен този вариант не е опция. Така че подкрепата на феновете беше огромна и ни помогна да вземем решението, да се завърнем.

– След седмица сте в България отново. Какъв сет лист сте подготвили и ще използвате ли резултатите от проучването, което направихте за това песните от кой албум предпочитат феновете?

– Във Facebook попитаме феновете, песните от кой албум искат да чуят. В сета ни ще попадне много метъл материал, но ще наблегнем на последния ни албум, който е в същата посока – мрачен, тежък и мелодичен. Феновете ще чуят всички парчета, които са запазена марка на Pyogenesis.

– Ще вземете ли под внимание желанието на феновете да чуят повече композиции от първия Ви албум?

– Зависи къде свирим. На предишното турне срещнахме много хора, които харесаха, че сетът ни беше съставен от композиции от всичките ни албуми. Защото ние не се концентрираме само върху един албум или върху определно звучене. Още повече, че когато свирим на живо, дори по-леките парчета звучат тежко и по-този начин пасват на останалите.

– А ти лично песните от кой албум на Pyogenesis предпочиташ да изпълняваша на живо?

– Всички. Но удоволствието е по-голямо, когато изпълняваме песни, на които публиката реагира по-бурно и пее заедно с нас.

– След толкова много години, как виждаш това, което сте постигнали като група?

– В началото беше наистина чудесно. Когато се обърна назад, виждам само хубави неща. Времената бяха страхотни, особено в началото, когато започвахме и се оформяше готик метъл сцената. Всички в тази прохождаща сцена бяхме млади, почти тийнейджъри. Чувството да започнеш нещо ново, което не е съществувало преди, е страхотно. Ние бяхме една от първите групи, които издадоха готик метъл албум и дефинираха стила. Яко е да знаеш, че си малка частица от музикалната история, няма значение дали става дума само за един подстил. Това означава все още нещо за мен. Дори на тази възраст се чувствам добре от този факт. Един ден ще кажа на децата ми – ето това направихме ние дори и на тях да им звучи ужасно.

– Ако започваше днес с Pyogenesis, мислиш ли, че щяхте да постигнете същото ниво, каквото имате след 25 години история?

– Не, не смятам. Отне ни много време, за да постигнем това, което сме днес. В началото бяхме съоснователи на готик метъла. В началото на 90-те бяхме първата група, която издаде готик метъл диск на континента. Преди нас имаше подобни банди на Острова – Англия, Ирландия, но не и в континентална Европа. Ние бяхме първите. Това ни помогна да се развием, защото хората ни свързваха с основаването на готик метъла – нов стил по онова време, за който ни държаха отговорни. Ако започвахме днес, нямаше да бъдем оригинални, защото щяхме да копираме нещо, което други музиканти преди нас са измислили.

– Защо днес е трудно да си оригинален?

– Не мисля, че е трудно. Просто след като нещо е открито, то няма как да бъде открито отново. Възможностите да се излезе с нещо ново са по-малко. Не мисля, че онова, което се случи с нас, това че се появихме с нещо ново, е било само въпрос на късмет. Обаче не мога да ти кажа и причината, защо написахме песни като онези – тежки, но в същото време мелодични, с чисти поп вокали. Днес е трудно да достигнеш до идеи, до които все още никой не се е докопал. Защото повечето вече са осъществени. Не съществува списък, в който да е посочено какво трябва да се направи, за да се открие нов музикален стил.

– Това ли е причината музиката днес да има смисъл на „fast food”?

– Да, в някаква степен е така.

– Но защо?

– Ако погледнеш музиката в екстремните жанрове през последните 30 години, тя винаги е била комбинация от различни стилове. Трашът е смес от хеви метъл и пънк. Готик метълът с неговите мелодии мога да определя като „Black Sabbath срещат хеви метъла”. След това идва кросоувъра с групи като Clawfinger, които обединиха метъла с хип хопа и с рапа. Всичко ново, което се появява, е винаги комбинация от няколко жанра. Дори групи като Enter Shikari правят точно това. Не знам дали си чувал за Eskimo Callboy? Те са много известни в Германия. Звукът им е смес от различни музикални стилове. Така че от една страна всичко вече е измислено и опитано.

– Тогава като мениджър – кое според теб ще е следващото голямо нещо в метъла?

– Абсолютно нямам идея, защото ако знаех, щях да събера група, която да свири точно това и да забогатея.

– Ти се занимаваш с музикален бизнес. Чувстваш ли се независим?

– Абсолютно! Има правила в музикалния бизнес, които са валидни за всички. Но аз съм свободен да правя, каквото си искам, независимо дали хората го харесват или не и да си нося последиците от това. Никой не ми казва какво да правя. Знам че нещата няма да проработят, ако не следвам правилата, но мога да вземам каквито искам решения. Когато основахме групата, родителите ми смятаха, че това е ужасна музика. Питаха ме, какво е това, защо не пея нормално, как мога да свиря по този начин, защо излизам на сцената, облечен в такива дрехи… Ами правя го по този начин, защото хората го харесват и защото на мен ми харесва. Така че мога да си позволя, каквото си поискам и това на някого ще се хареса, на други – не. Това е.

– Bill Cosby е казал, че основното, което разделя поколенията е музиката. Какво мислиш за това?

– Истина е, но за миналото, не и днес. Аз съм от първото поколение, което имаше досег с екстремната музика, която самият аз разбирам, но родителите ми не. И ако моите деца харесват екстремна музика, която аз не харесва, бих ги разбрал, за разлика от моите родители, които не можеха да разберат, какво слушам аз и защо. Това е различно днес. Дори и да не харесвам определен тип музика, тя вече не разделя поколенията така както преди.

– Добре ли е за банда като Pyogenesis да свири на фестивал с вход свободен?

– Не мога да ти отговоря. Мина доста време от предишното ни гостуване в България. Концертът също беше безплатен. Имаше сигурно 15 хиляди души. Сигурен съм обаче, че ако свирехме в някой клуб, хората щяха да дойдат и да си платя входа. Но колко ще бъдат, не мога да прогнозирам.

– Тази година с Pyogenesis отбелязвате 25 годишнина. По какъв начин албумът на завръщането „A Century in the Curse of Time” отбелязва тази дата?

– Албумът е комбинация от всичките ни предишни записи. В него влиза всичко, което бяхме издали до този момент. Това го прави много важен за нас.

– Имате ли планове за издаването на следващ албум?

– Да, работим по нов материал.

– В същата посока ли ще е или отново ще я променяте, както в миналото?

– Ще следваме посоката на последния ни албум.

– Основният урок, който научи като музикант?

– Да съм спокоен! Случват се неща, които не ми харесват, но са извън контрола ми. Урокът, който научих като музикант през всички тези години е да съм спокоен. Да разграничавам важното от маловажното – не всичко е важно, защото се случват и неща, които не харесвам, но и не мога да контролирам. За да научиш този урок, трябва да преминеш през тези ситуации. Има хора, които харесват групата и други, които не я харесват. Не можеш да се харесаш на всички, но и не е необходимо. Това е урок, който помага не само в музиката, но и в другите страни на живота. Също така в живота има и други важни неща освен музиката.

– Как това, което си научил като музикант, ти помага в други сфери на живота?

– Когато някой ти каже, че не харесва музиката ти, това е нещо, с което се примиряваш. Същото е и когато някой ти каже, че не харесва нещо в самия теб – просто го приемаш без драми и продължаваш напред.

– Все още ли изучаваш себе си?

– Да, всеки ден.

– И кое е последното нещо, което разбра за себе си?

– Всеки ден се уча. Последният урок, който научих, не е свързан с музиката. Осъзнах, че всички сме продукт на своите родители и те са хората, които ни изграждат като личности. И които от своя страна са продукт на своите родители и че ако срещаш някакви сериозни житейски трудности, техният корен най-вероятно се намира в детството ти и начинът по който си отгледан. Това трябва да се разбере от всички. Аз го проумях преди няколко години. Това е призракът на поколенията. Родителите ми са родени в края на войната, а техните са преживяли две войни. Те са станали свидетели на ужасяващи неща… Та това е нещото, което научих.

– Смяташ ли, че честността е най-добрата политика?

– Не знам, може би в повечето случаи е.

– А защо не е винаги?

– Труден въпрос. Но си прав, че честността винаги е най-добрата политика. Понякога обаче нещата просто се случват. Понякога ситуацията може да е много особена. Но ако говорим за политика, там би било добре да има повече честно говорене.

– Ако имаше възможност да срещнеш 20-годишния Flo Schwarz, какъв съвет би му дал?

– Значи трябва да се върна 20 години назад, през 1996. Не знам… Може би ще му кажа да си остане такъв, какъвто е. Харесвам се днес такъв, какъвто съм.

– Кой е твоят най-рокендрол момент?

– Участвахме на един фестивал. Имаше 200 000 души. Валеше много. Тогава подканихме хората от публиката да хвърлят кал по сцената. И те като се хванаха, затрупаха сцената с кал. Дойде полиция. Мен ме арестуваха. Обвиниха ме в разрушаване на чужда собственост. Това е май най-бунтовническия ми рокендрол момент в живота.

– William Shakespeare е казал, че животът е сцена и всички ние сме актьори. Кой остава в публиката?

– Във всяка сцена има някой, който говори и друг, който го слуша. В това интервю, аз съм активната част, но има моменти в които ти си човекът, който е активен и задава въпросите, а аз съм публиката и те слушам. Мисля, че това е отговорът на въпроса ти.

– Посланието ти към българските фенове?

– Наистина нямам търпение отново да свирим в България. Надявам се да се срещна с всички Вас.