Интервю със Steve Vai (Beat)
Steve Vai е свирил с кого ли не и с кого ли да. На 9 юли в зала 1 на НДК в София той ще излезе отново пред българската публика като част от проекта Beat – група, която изпълнява композиции основно от трите албума на King Crimson от 80-те години на миналия век – “Discipline“ (1981), “Beat“ (1982) и “Three of a Perfect Pair“ (1984). В BEAT освен Steve Vai влизат още познатите от King Crimson Adrian Belew и Tony Levin, с когото също очаквайте интервю в “От другата страна“ и барабанистът на TOOL Danny Carey. Със съдействието на организаторите от “Fest Team“ Steve Vai даде специално интервю за “От другата страна“.
Интервюто със Steve Vai (Beat) е излъчено в “От другата страна“ по Радио Варна на 15.06.2026 година.
От другата страна – Г-н Vai, защо избра да си част от Beat и да изпълняваш песни на King Crimson?
Steve Vai – Бях голям фен на албумите на групата, които излязоха през 80-те. По някакъв начин задоволиха онзи сърбеж в душата ми, който не можеше да бъде задоволен от нищо. Те предлагат онези китарни композиции между Robert Fripp и Adrian Belew. Много уникален вид многовременни полиметрични китарни партии, които се преплитаха по чудотворен начин. В същото време песните сами по себе си, са фантастични. Когато се появи възможността и поканата да се присъединя към групата, незабавно приех, защото е истинско предизвикателство да свиря партиите на Robert. По някаква причина харесвам предизвикателствата. Гравитирам около тях. Музиката на King Crimson е страхотна. Начинът, по който Adrian е композирал тези песни, създал е текстовете и е надградил всичко с вокалните мелодии, е много сложен. Това прави материала страшно привлекателен за мен. За това исках да го направя.
От другата страна – Каква е отговорността при изпълняването на тези рифове и мелодии и ти се стремиш да ги изсвириш точно както са в албумите или в тях се появява Steve Vai?
Steve Vai – Не, искам да се почувства уважението ми към нотите. В Beat съм предан войник за музиката на King Crimson. Както и към феновете, защото подкрепата на феновете към групата е невероятна. Те са отдадени, те наистина проявяват страст към бандата и нейната музика. Искам да им представя най-доброто, на което съм способен. И вярвам, че те се надяват точно на това. Подхождайки към музиката и китарните партии, стремежът ми е да изпълнявам същите ноти, които Robert изпълнява, но разбира се, те ще бъдат изпълнявани по начина, по който го прави Steve Vai. Около 80% от песните ги изпълнявам така, както Robert ги свири. При 10% свиря същите ноти, но съм променил начина, по който той го прави, за да ми е по-удобно. Има едни 5%, които наистина трябваше да упражнявам и да репетирам, защото просто нямаше друг начин, за да ги постигна. Говоря за песен като “Three of a Perfect Pair“. Китарните партии са миниран капан. Просто няма друг начин, по който да бъдат пресъздадени. Те са безмилостни, трудни и не свършват, и не свършват. Това са четири минути и половина истински терор. Но аз трябва да го направя точно по същия начин. За щастие успях да се справя и моите 66-годишни ръце не ме предадоха. Има, обаче, една песен, в която рифът на Robert е извън моята реалност. Става въпрос за “Frame By Frame“. Имаш този прословут риф, който е само четири ноти. Но кръстосаното свирене е с такава висока скорост, че не можеш да го настигнеш. В моето състояние днес, не можах да го постигна и разработих друг начин, за да го изпълня. Това е само една песен. Може би единствената, в която не се придържам точно към онова, което Robert свири. Всъщност той предложи начинът.
От другата страна – В миналото музикантите използваха слуха си, за да се научат да свирят дадена песен. Днес има различни клипове как се прави. Ти как се справи в случая?
Steve Vai – В началото си мислех, че ще трябва да слушам материала, за да го науча. Което е невероятно трудно, когато става въпрос за музиката на King Crimson, защото Adrian и Robert използват едни и същи усилватели, тонът им е един и същ, а свирят с едва осминка отклонение един от друг. Единственото спасение беше, че са леко разпределени в стерео полето между лявата и дясната колона. Ако бяха центрирани, си свършен, няма как да се справиш. Започнах да ги слушам и си казах “О, Боже!“ Щях да го разбера, но щеше да ми отнеме време. След което попаднах на издание, което обясняваше как се изпълняват тези фигури. Сборникът беше създаден от Trey Gunn. Не е бил сам, а е работил с още петима души. Действали са буквално като криминалисти. Т.е. съществува обяснителен сборник за трите албума на King Crimson “Discipline“, “Beat“ и “Three of a Perfect Pair“. Песните са изкарани нота по нота, прагче по прагче, всеки един шум, който чуваш. Всичко! Някаква лудост е. Тези фенове са толкова навлезли в музиката на бандата. Разбира се, Trey е бил част от цялото нещо, бил е част от King Crimson и е имал вътрешна информация. Все едно Господ ми изпрати сборника. Като ми попадна в ръцете, сякаш камък ми падна от раменете. Не се налагаше постоянно да слушам музиката, за да разбера всичко. Защото материалът беше пред очите ми. В целия сборник открих една единствена грешка. Казах го на Trey, а той ми отвърна, че всъщност грешката е на Robert. Слушам съответната част и си казвам, определено трябва да е друго – една малка нота сред милиарди. Така имах летящ старт. С този сборник установих колко добре са подредени китарните партии. Нали, чуваш ги и си казваш – какво толкова, ще ги изсвиря. След което установяваш истинската им същност и как всъщност се изпълняват, и замръзваш.
От другата страна – Много е интересно да наблюдавам как има китарни партии, които да учудят самия Steve Vai…
Steve Vai – Въпросът е, че предизвикателството е на пластове. На първо място сложността на ритъма и неговото разположение, после идва техниката на свирене, след което яснотата на китарно изразяване. Имаше предизвикателство и при възпроизвеждането на звука по определен начин заради оборудването, което са използвали тогава. Неизбежно целта ми беше да изпълня точните ноти, но нямаше как да избягам от факта, че на китарата е Steve Vai. Хубавото е, че шоуто е отворено и позволява свирене и музикална комуникация.
От другата страна – Когато избираш с кои музиканти и групи да работиш какво те води? Някаква вътрешна първична реакция или вкусът?
Steve Vai – Критериите, които съм използвал, за да каня хора в групата ми или да се присъединя към някого, са се променяли през годините. В началото се включвах към групите, защото бяха много големи, което означаваше, че ще стана известен и ще направя много пари. Което работеше много добре. Бях голям късметлия да ми се предоставят всички тези прекрасни възможности. След време по пътя, вече са 46 години, откакто обикалям, установих, че всъщност турнетата са като част от живота ти. Когато погледнеш назад, броят на продадените албуми нямат значение, няма значение, колко хора са дошли на концертите. Значение имат хората, които са с теб. Значение има тяхното ниво като хора. А те са тези, които определят качеството на живота, който ще преживееш по време на турне. От един момент точно това се превърна за мен в най-важното. Когато си на турне и живееш в автобус, все едно си в подводница с куп хора, морето вече няма тайни, защото се опознавате много добре. И ако някой е социопат или нещастен, турнетата ще изкарат най-гадното от теб. Такива хора могат да бъдат истински идиоти, истински гадняри, изгнилите ябълки в купчината. И една лоша ябълка на турне, може настина да навреди на качеството на преживяването. Знам го, защото бях като тях. В ранните ми години се държах като истинска примадона. Също така съм бил на турнета с хора, които не бях никак щастливи. Така днес по отношение на някой, който иска да стане част от групата ми, първо и най-важно той трябва да е щастлив в кожата си. Трябва да е забавен и уравновесен. Не ме интересува колко е добър. Писна ми от лунатици. Това е критерий номер едно. Номер две е той самият да иска да прави концерти. Трябва да харесва музиката и да чувства, че е важна за нега, а не да е “просто поредния концерт“. Понякога е трудно да откриеш някого, който наистина обича музиката, а не е просто работещ музикант. Ако премине първия тест, нещата могат и да се подредят. Третият критерий, обаче, е, че трябва да бъде съвършен в изпълнението си. Да се справя с всичко. Трябва да може да допринесе с нещо интересно и уникално. Това са критериите, които използвам днес.
От другата страна – Кои изпълнители бяха твоето “тайно удоволствие“, защото тогава се смятаха за проява на лош музикален вкус?
Steve Vai – Тайно? Пробудих се за рока, когато бях единадесет годишен. Преди това слушах музиката от класации като Топ 40. Все още бях в тийнейджърството, а това беше през 70-те. Светът стана истински, когато отрих Led Zeppelin. Исках да ги изживявам. Те оформиха вкуса ми през 70-те. Така стигнах до любимата ми музика като Queen, Deep Purple, Emerson Lake & Palmer, Jethro Tull, Yes. После започнах да гравитирам около фюжъна, Al Di Meola беше много голям, John McLaughlin също. Започнах да слушам джаз и класическа музика. Не чак толкова, колкото за вкус и представа. Основната ми храна бяха рок музикантите. Стигнах, обаче, до момента, в който те започнаха да ми стават предвидими. Можех да позная накъде ме водят. Винаги, обаче, съм харесвал мелодиите и поп музиката. Добрата поп музика, която има страхотни мелодии и страхотен груув. И изведнъж станах голям фен на Michael Jackson. Заради музиката му. И танците му, разбира се. Купувах си негови плочи. Обичам ги, защото са страхотни. Продукцията е невероятно добра. Пеенето на Michael е толкова интонирано. Толкова правилно и чисто възпроизвежда тоновете, по начин, който го кара да звучи толкова поп и изпипано. Мелодиите са фантастични, а груувът е просто страхотен. Харесва ми. Спомням си едно мое телевизионно участие. Беше преди много години. Попитаха ме има ли нещо, което ми носи огромно удоволствие, но в същото време изпитвам и леко неудобство да си го призная. Един вид коя е скритата ми страст, моето греховно удоволствие. Спомням се, че отговорих “Michael Jackson“. Защото, ако кажа, че харесвам Michael Jackson, много хора ще ми скочат и ще почнат да ми натякват, че би трябвало да е музикант. Въобще не ми пука. Харесвам го. Това е единството извинение, които ми е необходимо.
От другата страна – По някакъв начин Michael Jackson е свързан с рок музиката. Van Halen и Slash участваха в негови песни.
Steve Vai – И направо ги разтърсиха. Наистина го направиха. Разбира се музиканти като Jeff Beck, които бяха повлияни от Hendrix, бяха много важни за мен в младостта ми.
От другата страна – Спомена, че вкусът ти се е променил през годините. Приемаш ли по-лесно собствените си промени чрез изкуството или самият процес на създаване действа терапевтично за теб?
Steve Vai – Творческият ми процес не се различава от този на всеки друг. В нас има само два гласа, които можеш да следваш, когато започнеш да правиш нещо творческо. Първият е егото ти, което ще ти подскаже какво искаш. Обикновено това включва успех, слава, пари, обожание, всички подобни неща. Следва творческият импулс, който всеки притежава. Но за всеки истинският творчески импулс е по-специфичен в зависимост от посоката. Едни разбират от готвене. Наясно са какво става и какво не става на вкус. Просто го усещат. Други разбират от бизнес. Трети разбират от организиране на процесите. Четвърти – от писане и редактиране. За тях тези неща са напълно ясни и се вълнуват от тях. Т.е. това е единствената работа, която трябва да приемеш. В противен случай трябва винаги да се опитваш да бъдеш най-добрия без значение от работата, с която си се захванал. Но ще бъдеш най-удовлетворен, ако се занимаваш с работа, която е отражение на твоите лични творчески импулси. Разбираш ме, нали? Тогава ще бъдеш най-добрият. Ще ти дам пример със себе си. Бях средностатистическо хлапе. Дори и под средното. Не бях много добър в училище, не бях смятан за умен, не ме приемаха за готин. Докато не хванах вибрато лоста. Но нито едно от тези неща наистина имат значение, защото аз познавах музиката. Спомням си, че на четири годинки ударих клавиш на пианото и вече знаех какво правя. Просто занех. Не познавах тънкостите, но бях наясно със съдържанието. Бях на четири. Тогава се попитах, дали, ако познавам този език, бих могъл да напиша всичко? Това не се случва на всеки, освен ако не е предразположен към музиката. Предполагам, че аз съм бил. Доказателствата са в кариерата ми. Музиката винаги е била вълнуваща за мен. Да бъда известен, за мен всъщност беше нещо, което ме плашеше като по-млад. Когато си дете, много малко дете и чуеш определени неща, започваш да вярваш в тях. Спомням си как леля ми веднъж ми каза, че когато хората станат известни, полудяват. Тогава си казах, че трябва да внимавам никога да не ставам известен. И когато започнах да ставам малко по-популярен, чувствах леко неудобство, защото вярвах на казаното от леля. Дори ми беше малко трудно да се отърся от този детски страх. При мен винаги е ставало въпрос за изследване на китарата, на нотите, мелодиите, композирането. Винаги това е бил движещият ми стимул.
От другата страна – Вярваш ли, че един артист може да разшири музикалните ти хоризонти и да те накара да чуеш по нов начин музика, която преди не си оценявал?
Steve Vai – Случвало ми се е няколко пъти в ранните ми години. Слушам например Allan Holdsworth. Казвам си, че го разибрам, но откъде идва, как някой въобще го прави… Или слушам български женски хор. Т.е. чувам определена музика, която ме зашеметява. Дори и днес ми се случва. Не мога да си спомня имената на двама души, които правят микротонална музика. Фретски проект. Обличат се доста смешно. Не знам дали си ги гледал, но те наистина ме изненадаха. Така че понякога се случва. И особено когато се появи съвсем нов жанр. Бих посочил групи като Polyphia, нищо, че не са ново поколение китарно ориентирана банда. Такива неща са доста очарователни за мен.
От другата страна – Преди време правих интервю с китариста на Manowar Michael Angelo Batio. Той каза, че твоята китара с три грифа е отговор на неговата с два. Каква е всъщност историята?
Steve Vai – Историята такава, каквато аз я знам, е следната. Познавам Michael и начинът му на свирене от самото начало. Той винаги е бил невероятен техник и шредър. Правеше някакви луди неща. Започна да се появява се тези странни китари. Не мога да потвърдя дали те са били вдъхновението за моята “Heart“-китара, но може би има нещо скрито там. Не знам дали тогава неговата с четири грифа съществуваше, с цялото ми уважение към него. Моята “Heart“ китара беше просто трик. За едно видео. Докато Michael свиреше на неговите китари. Той наистина изпълняваше всичко онова, което чуваш. Аз не мога да го направя. Можех някои неща, независимо че пиртежавах тази “Heart“-китара и се чувствах леко виновен, защото я използвах единствено като реквизит за видеото. Така че написах песен за албума ми “The Ultra Zone“. Това беше “Fever Dream“. И е чудо за гледане, защото има всички тези неща. Дори и “Hydra“ е инструмент, който просто изникна във въображението ми. Но никога не съм гледал на моята работа, все едно я върша, защото някой друг е направил нещо. Просто двамата правим съвсем различни неща. Той наистина свири на всичките четири грифа на своята китара. Аз не мога или никога не съм го правил правилно. А и никога не съм имал желание. “Heart“-китарата беше реквизит. Музикално съм я използвам един единствен път. Но “Hydra“ беше създадена с определена цел. Исках инструмент, на който да изсвиря цяла песен. И да го направя по начин, който да изглежда елегантен, вдъхновяващ, привлекателен, невъзможен, но да звучи достъпно и красиво. За това и се захванах с тази задача. Виждах в съзнанието си как мога да създам музикално произведение, което да не изглежда като кръпка, което тече и не звучи като трик, което има добра мелодия. Наистина работих усилено, за да го направя реално. Всичко това не дойде като вдъхновение, защото Michael Angelo Batio го е правил. С цялото ми уважение.
От другата страна – Попитах те, защото той ми го каза.
Steve Vai – Историята, която чух, може и да греша, той може би знае по-добре, но беше нещо от рода, че лейъбълът му видял, че имам китара с три грифа и му казали, че той трябва да има китара с четири грифа. Няма значение. Случило се е по някакъв такъв начин. Той има своето място. То е много влиятелно. Има хора, които уважават онова, което прави. Впечатлен съм от работата му. Но не правя като него, защото правя нещо различно.
От другата страна – Последен въпрос – Добрият вкус означава ли понякога да губиш пари, за да не изгубиш смисъла?
Steve Vai – Няма установено правило. Разбираш ме, нали. Понякога смисълът прави пари. Понякога липсата на смисъл носи пари. Понякога смисълът не носи никакви пари. Понякога липсата на смисъл, носи много пари. За всеки е различно. Илюзия е. Единственото нещо, което наистина трябва да правиш, е да следваш собстентите си добри идеи без никакви извинения. Разбираш ме какво има предвид “без извинения“? Извинения като “най-вероятно не трябва да правя това, защото не носи смисъла, който всички смятат, че трябва да има…” Това са просто психически пречки пред гения ти. Възпрепятстват блясъка ти. Всеки път по всяко време. Предложението ми е да правиш възможното и да забравиш за всички тези глупости. Намери онова, което те движи на интуитивно ниво. Само това има значение за теб. Във всичко останало може би ще успееш да постигнеш известен напредък. Дори може да се озовеш в банда, която за минути продава милиони записи. Но никога няма да бъдеш напълно удовлетворен като човешко същество, освен ако не изразяваш своите уникални творчески намерения. И това е безспорно.
Може да гледате BEAT на 9 юли в Зала 1 на НДК, билет все още може да намерите в TicketStation.
