Издаването на нов албум на Metallica е огромно събитие в наши дни, нещо като музикален еквивалент на нов филм от поредицата „Междузвездни войни“.
С него обаче, идват нетърпението и големите очаквания на доста изискваща фен база, час от която сякаш изпитват перверзно удоволствие от това, че може да бъде разочарована. Единадесетият албум на бандата определено няма да разочарова
никого…освен може би най-закоравелите Metallica фенове. “72 Seasons” следва същата пътна карта, нарисувана и описана от “Death Magnetic” (2008) и “Hardwired…to Self-destruct” (2016), модерен метъл с титаниево покритие, подхранван от безмилостното намерение да бъде по-добър, по-шумен и по-безкомпромисен.
Издаден в края на 2022 г., звездният водещ сингъл „Lux Æterna“ беше посрещнат като манна небесна. Със своят заряд и олд скуул траш енергия, се усещаше като умишлено завръщане към дебюта на групата от 1983 г. „Kill ‘Em All“, което може би загатва, че със „72 Seasons”, Metallica ще предприемат носталгично пътуване през собственото си минало.
Реалното погледнато, нещата стоят по точно обратния начин. Това е интензивен албум, такъв, който върви тежко почти всяка секунда от 77-минутното си време. Отварящата песен директно настъпва газта и James Hetfield изстрелва думите „Wrath of man/Leaching through/Split in two.” Яростните „Shadows Follow“ и „Screaming Suicide“ опровергават годините на членовете на бандата с бясното си темпо, докато „You Must Burn“ пристига като танк, с тежък груув, звучащ като по-разгърната версия на „Sad But True“.
Hetfield придава още повече дълбочина на цялата тази интензивност. След като фронтменът мина през множество трудности в личния си живот, от престой в рехабилитация до развод, изглежда, че в текстовете е пуснал всички тези емоции на свобода. Текстовете са мрачни, не особено щастливи, измъчени. “So tight/This crown of barbed wire,” озъбва се той в „Crown of Barbed Wire“. По-напред в албума е дори още по-откровен, извиквайки “There is no light!” в „Chasing Light“.
“72 Seasons“ не е лесен албум за слушане – изисква време. Балади липсват, почти няма по-мелодични части, но когато ги има, са
поразителни . Бавно горящата, 11-минутна „Inamorata“ в края на албума, който вече е минал 60-те минути, е парче, в което си личи колко много може бандата. „Inamorta“ е една от най-добрите песни в албума, завършваща с така нужната на този албум „светлина в края на тунела“.
Дните, в които Metallica вдигаха музикалната летва, отдавна са си отишли. Това сега е работа на други банди. Единствената им грижа е да направят най-добрия албум, който са правили до момента, без значение какви са обстоятелствата около тях. В този ред на мисли, “72 Seasons” е още една ярка звезда, която ще блести още много, много дълго време.
Metallica: “72 Seasons“
1. 72 Seasons
2. Shadows Follow
3. Screaming Suicide
4. Sleepwalk My Life Away
5. You Must Burn!
6. Lux Æterna
7. Crown of Barbed Wire
8. Chasing Light
9. If Darkness Had a Son
10. Too Far Gone?
11. Room of Mirrors
12. Inamorata
