Интервю с Tony Levin (Beat, екс-King Crimson, Peter Gabriel)
Tony Levinе свирил с кого ли не и с кого ли да. Само част от артистите – Peter Gabriel, King Crimson, Liquid Tension Experiment, John Lennon, Alice Cooper, Ringo Starr, Yoko Ono, Tom Waits, Bonnie Tyler, David Bowie и още, и още, и още… Списъкът е неизчерпаем. На 9 юли в зала 1 на НДК в София той ще излезе пред българската публика като част от проекта Beat – група, която изпълнява композиции основно от трите албума на King Crimson от 80-те години на миналия век – “Discipline“ (1981), “Beat“ (1982) и “Three of a Perfect Pair“ (1984). В Beat влизат още Adrian Belew от King Crimson барабанистът на Tool Danny Carey и китарният маестро Steve Vai.
- От другата страна – Здрасти, Tony, защо решихте да възродите King Crimson по този начин със Steve Vai на китарата?
Tony Levin – Идеята беше на Adrian Belew. Появи се преди шест-седем години. Липсваше му музиката на King Crimson от 80-те години. Беше решил, че е добре да я възроди с различни музиканти. Не съм следил точно процеса, но отне доста време, докато намери точните изпълнители. После, обаче, удари Covid, годината на карантината, имаше голямо забавяне. След което се спря на конкретни имена. Радвам се, че бяхме аз, Steve Vai, изборът е фантастичен и Danny Carey. Но тези момчета са много заети с други турнета. Така че трябваше да чакаме още няколко години, докато всички се освободим и започнем да планираме. Така стана 2024 година и започнахме организацията на голямото турне. Това постави началото на групата и нейните репетиции. Така че идеята беше на Adrian. Веднага се съгласих да участвам. Бях доволен, че ме попита и се зарадвах, че ме покани. Знаех, че ще се получи добре, но не знаех колко добре ще бъде, докато не влязохме в репетиционната и не започнахме да правим концерти. Направихме много и от проект се превърнахме в истинска група, много отличителна група. Много се забавляваме, свирейки тази музика, а тя е много специална и заслужава да бъде възродена.
- От другата страна – Концентрирали сте се върху албумите от 80-те години на King Crimson.
Tony Levin – Точно така. Това са “Discipline“ (1981), “Beat“ (1982) и “Three of a Perfect Pair“ (1984). Репетирали сме и музика от 90-те. Но в шоуто нямаме време за твърде много, защото искаме да изсвирим наистина важните композиции от 80-те. За това и сме се концентрирали върху тези три албума.
- От другата страна – А случайно да мислите за нова музика?
Tony Levin – С King Crimson отдавна сме приключили. Robert Fripp е категоричен по този въпрос. Така че краят там е ясен, освен ако не се случи нещо и ситуацията не се промени. С Beat на мнение, че би било добре да създадем албум с музика, с нашата музика. Но е много трудно да планираме времето. Не беше лесно да организираме турнето и сме много щастливи, че имаме концерти през това лято. А аз лично съм много щастлив, че мога да пренеса музиката ни през океана от Америка. За нас е чудесно. Но за да създадем албум, трябва редовно да се събираме. Трябва да организираме присъствие в студиото и то не малко. Все още не сме намерили време за това. Надявам се в бъдеще, както феновете се надяват, да можем, да запишем оригинална музика, но точно в момента нямаме подобни планове.
- От другата страна – През годините King Crimson получиха ли онова, което заслужават?
Tony Levin – Не мисля по този начин. Чувствам се голям късметлия, наистина благословен, че съм бил част от King Crimson в продължение на много години. За мен като музикант беше вдъхновяващо и предизвикателно. Израснах от преживяването и се надявам да се случи отново в бъдеще. Не мисля особено от гледна точка на това, какво заслужава групата или нещо подобно.
- От другата страна – Но защо? King Crimson са стандарт за много банди.
Tony Levin – Може би е така, но за мен, защото ме питаш, аз съм част от групата. Това е различна гледна точка за света и за банда. За мен това, което King Crimson са били, докато съм бил с тях, е главно предизвикателство. Обичам предизвикателствата, музикалните предизвикателства, които посрещам, за да развивам както група, така и себе си като музикант. А за мен, като личност, е изключително постижение да съм достоен да бъда в група с тези страхотни музиканти. Те не са просто страхотни, те са много отличителни. Всеки има свой собствен глас. Така че това е голямото предизвикателство за мен. Това е основата за мен да съм в групата. Понякога е много забавно, не винаги с King Crimson, но много често е много забавно. И между другото, с Beat e винаги е много забавно. Липсват сложните положения, които имахме в King Crimson. Така че единственото, което правим, е да се забавляваме, свирейки тази страхотна музика.
- От другата страна – Има разлика в членовете на King Crimson и Beat, но къде са приликите?
Tony Levin – Много добър въпрос. Ще трябва да помисля, защото пред мен са основно разликите. Разбира се, изпълняваме същата музика. Приликите, са че създадохме тези албуми през ‘81, ‘82 и ’84, и днес ги възраждаме. С King Crimson правехме много турнета през 80-те. Аз като басист не исках да свиря същите партии, които съм записал за албумите. Исках да се развивам, докато все повече пътувахме. Мисля, че музиката го заслужаваше. Не да я свиря така, точно както беше записана, а да израства и да има свой собствен живот. Това предизвикателство е актуално и днес, когато сме на турне с Beat. Има някои изключения, но до голяма степен не искам да свиря онова, което съм свирил. Държа, обаче, да съм верен на специалното в нея. Не искам да развалям композициите, но с други думи, общото между двете групи е добрата музика и в същото време нарастващо музикално преживяване. Между другото, споменах, че понякога е едно и също. Но ако вземем “Elephant Talk“, композиция с много отличителна бас линия, ще я изпълня точно така, както е била записана. В противен случай никой дори няма да разбере кое е парчето. Има изключения, но в повечето песни става въпрос за нарастващо и надграждащо преживяване. Това е удоволствието от музиката за мен. Затова я създавам, не за да мога да изпълнявам точно, както е записана. Честно казано, свирех класическа музика. Тя се изпълнява по един и същ начин всеки път. Бях много щастлив, но бях и много щастлив, когато напуснах класическата музика, защото извън нея можех да израствам като музикант и да не повтарям по един и същ начин всеки път всички схеми. Така че това е общото между Beat и King Crimson.
- От другата страна – Какво е музиката за теб? Има ли някаква специфична форма или обратното? Тя е нещо неописуемо.
Tony Levin – Аз съм басист. Основно басист. Свиря и на други бас китари, като и на“Chapman Stick“. И се радвам, че има много музиканти и артисти, които ме молят да изпълням тяхната музика. Става въпрос за студийните записи, не толкова за турнетата. Обикалям много, но получавам възможност да свиря в много записи със смислена музика в различни стилове. Не става въпрос единствено за прогресивна музика, както при Beat и King Crimson. Като цяло аз съм фен на музиката, когато е добра без значение от стила. Така че какво е музиката за мен? Големият шанс да мога да се присъединявам към музиката на хората. Надявам се че мога да ѝ помогна и да я направя възможно най-добра. Това е много интересно, като начин да прекараш живота си. Правя го от много време и съм много доволен. И в същото време това не е от типа работа или ситуация, в която просто да продължавам, да правя едно и също. Продължавам да се уча и да се опитвам да се усъвършенствам в този странен свят на това да си басист и музикант.
- От другата страна – Какво имаш предвид под смисъл и смислена музика?
Tony Levin – Музика, която е добра, която ме впечатлява. Като всеки музикален фен, когато чуя музика, която звучи добре, това вътрешно ме прави щастлив. А в моя случай имам възможността да се включа в записи и да бъда част от тази музика. Макар и малка част. Няма значение колко голяма част съм, но присъединяването ми към нея е в основата на преживяването да си музикант.
- От другата страна – Би ли направил съпоставка между Peter Gabriel, King Crimson и Liquid Tension Experiment? Бих искал да знам как изглеждата нещата от кухнята.
Tony Levin – Не съм много добър в сравненията. Като повечето музиканти гледам на това което правя много внимателно или се фокусирам много добре върху музиката, която правя. Не прекарвам времето си в размисли за неща, които съм правил преди. Въпросът изниква само по време на интервюта. Това не е обикновено нещо. Музиката на Peter Gabriel е натоварена с много смисъл, освен че е страхотна и е удоволствие да бъде изпълнявана. Тя е много смислена на много нива. От много време свиря с Peter, от 1976 година. Винаги се вънувам, когато изкарва нова музика и мога да я слушам, нищо, че съм свирил в нея. Това може да е било миналата година и просто не я помня. За това съм развълнуван да я чуя. Да, Peter е много креативен. Турнетата с него са много забавни, защото тичаме и скачаме по време на шоуто, а представянето е много вълнуващо, интересно и иновативно. Peter Gabriel е страхотен в представянето на иновативни сценични шоута. Общото с King Crimson е, че музиката е отличителна и специална. Но много неща са много различни от King Crimson. Защото King Crimson са много сериозни, не толкова забавни, няма тичане и скачане на концертите. Същото се отнася и за Liquid Tension Experiment. Тук става въпрос за свирене на музиката, не за сценичното представяне, не за смисъла зад музиката. Тя е инструментална и става въпрос за свирене. Ние и публиката, която я харесва, я споделяме. Това става когато феновете гледат как музикантите я изпълняват, като се надяваме, че тя по някакъв начин е много специална. Приликите между King Crimson и Peter Gabriel са свързани със зрелището, освен смислената музика. Така че има и прилики, и разлики. В King Crimson има много технични изпълнения от страна на музикантите. В случая с Liquid Tension Experiment техничното изпълнение е в огромни количества. Всъщност, другите трима изпълнители са виртуози на инструментите им. И аз не съм по-лош, но някак си се мъча след тях, защото нямам чак толкова технически умения, колкото техните. При Peter Gabriel изобщо не става въпрос за техничност. Може и да има някои бързи партии, но най-вече говорим за музикалност. Изсвирването на дадена партия е свързано предимно с изпълнението на музиката, не чак толкова с техническото предизвикателство. Може би се отклонявам малко, но въпросът, който зададе, е много интересен, за което благодаря.
- От другата страна – За теб има ли разлики между изпълняването на музиката и техническите умения?
Tony Levin – Не е необходимо да правя разлика между тях за себе си, защото съм потопен в изкуството да бъда музикант и да свиря музиката. Както казах по-рано, повечето от нас са добри в фокусирането. В момента на това интервю съм на турне със Stickmen. С тях свиря единствено на “Chapman Stick“. В случая не само изпълнявам музиката, защото технически предизвикателството е много голямо. Но след няколко концерта от турнето, 10 или 20, мога да изсвиря всичко без проблем. Тогава не ми е необходимо да репетирам сутринта, за да свиря вечерта на шоуто. След което вече става въпрос за всички други магически неща, за които не мислим, но които са част от шоуто, за да го направят наистина специално и наистина добро. Т.е. вече се фокусирам върху детайлите, които правят нотите, които съм изпълнил предишната вечер, уникални и специални. От концерт на концерт една добра група трябва да включва разнообразие, като прави свиренето на едно и също интересно, а не да го прави скучновато като повтаря отново и отново едни и същи шаблони.
- От другата страна – След толкова години има ли скучна музика за теб?
Tony Levin – Това е добър въпрос. Може би, ако в шоуто, в което и да е шоу, с когото и да съм на турне, има песен, която постоянно е в сетлиста, докато сме от година или две по концерти и когато дойде реда на тази песен, си помисля, че вече не ме вълнува и не ми е любима. Тогава за мен това е скучна за изпълняване музика. За да не стигна до там, докато турнето продължава, приемам подобно положение като предизвикателство. Не искам да изпълнявам композиция, която не ми е любима. Така че докато я свирим си мисля: “Добре, за да ми е интересна, това изисква малко допълнителна работа от мен, дори да е балада. Дори да е много обикновена композиция, тя изисква нещо от мен, за да бъде ролята ми в нея по-интересна за мен самия.“ С други думи, вместо да приемам ситуацията за скучна, я разглеждам като предизвикателство, за да ми бъде интересно. Няма да изсвиря нещо, което е неподходящо за това произведение, но вместо да се отегчавам от него, го приемам като предизвикателство. Музикално предизвикателство за мен като музикант.
- От другата страна – Тогава, къде са най-добрите ти изпълнения – в студиото или на живо?
Tony Levin – Обожавам да свиря на живо. Студийната работа ми харесва, но наистина, ако смятам, че има нещо, за което съм роден, то е да свиря музика на живо и дано да е добра музика. Обичам да правя точно това. Късметлия съм, че имам възможност да записвам толкова много в студио. За мен това е може би нещо като занаят, за разлика от много сложното изкуство на живото изпълнение. Когато съм на турне, когато имам концерт, не мисля, че има разлика в отношението ми. Свиря музиката със същото чувство, както и в студио. Все още не съм го разбрал напълно, но магията се състои в това да имаме публика, която е въвлечена в музиката и група, която също е въвлечена в музиката. Това е донякъде осъзнато от всички. Има нещо, което споделяме, което го прави по-голямо и по-добро от това просто да свирим музиката в празна стая или да я записваме. Записите са наистина нещо страхотно, ако музиката е страхотна. Но свиренето ѝ пред публика, която я оценява, е съвсем различно ниво на специалност. И ми се искаше да имах подходящите думи, за да обясня защо е така. Но мисля, че всички ние, твоите читатели или слушатели, го разбираме, защото всички сме били на концерти, които са били много, много специални за нас. Може би не осъзнаваме защо, но е било точно така.
- От другата страна – Ако тези три албума на King Crimson, които изпълнявате с Beat, бяха издадени днес, щяха ли да имат същото влияние?
Tony Levin – Наиситна не знам. Може би трябва да попиташ някой, който е експерт в процесите в музикалния свят. Знаеш ли, дори е през 80-те години не съм се интересувал как тези албуми са се справяли на пазар, как се са продавали. Ако ме питаш колко бройки от тях са били продадени и колко хора са ги чули, нямам никаква идея. Издавахме музиката, след което, ако беше достатъчно успешна, имахме възможност да тръгнем и на турне, което беше фантастично и малка победа. Ако беше още по-успешна, пордължавахме с концертите, какъвто е случаят с King Crimson. Това вече беше голяма победа. Не бих могъл да отстъпя назад и да видя голямата картина, защото тя не ме интересува чак толкова много.
- От другата страна – Защо тези три албума, които изпълнявате с Beat, имат култов статут сред музикантите?
Tony Levin – Не знам за музикантите. Това, което се опитахме да направим през 80-те с King Crimson, без да го обсъждаме, е да създадем оригинална музика. Не знам как е при другите музиканти, но King Crimson винаги са се опитвали да правят точно това. Основателят на групата Robert Fripp винаги е притежавал тази музикална етика, да бъде наистина отличителен, музиката му да бъде King Crimson. Винаги съм чувствал, че отговорът на това се крие дълбоко в Robert, в неговата музикалност. Всъщност, никога не ни е казвал какво да свирим. Според мен той привлича музиканти, за които смята, че могат да осъществят целите му. Няма да говоря от негово име, но ми се струва, че той се обръща към правилните музиканти, за да могат те да осъществят неговото виждане за музиката и посоката, в която King Crimson биха могли да поемат. Така че каквото и да мислят останалите за тези албуми, които направихме, ние се опитвахме наистина да измислим нови начини за свирене на музика. Въпросът дали бяха успешни, се появи по-късно. Той не беше част от процеса. Тези неща идват по-късно и са решения на други хора. Със сигурност не само първият албум “Discipline“, но и в другите, въпреки че музиката на втория може да звучи малко като в първия, се опитвахме да се откъснем от калъпа на “Discipline“ и във всеки от трите да направим нещо различно. Като басист за мен беше страхотно преживяване изведнъж през 1980 да срещна тези музиканти. Знаех, че Robert Fripp свири много добре. Бяхме свирили заедно с Peter Gabriel. Участвах и в соловия албум на Robert “Exposure“. Не познавах Adrian Belew или Bill Bruford. Дори не знаех, че се занимават с музика. И само си представете как изведнъж един басист се озовава в стая с музиканти с наистина необичайно ниво на креативност. Китаристите звучат различно от всеки друг китарист на планетата. Bill Bruford в много отношение свири толкова оригинално на барабани. Като си спомня какво беше за мен, когато ги срещнах за първи път и след това се събрахме, за да създаваме новата музика – шанс да бъда много повече, да не свиря обичайните бас партии, а да се откъсна от шаблона, да се напъна и да се предизвикам, да прескоча онова, което съм правил преди. Свирил съм класическа музика, джаз, рок, поп, всякаква. Тогава обаче знаех, че тези неща не са за тези музиканти. Т.е. това беше моят шанс да се опитам, да се превърна в уникален създател на бас партии. Извинявай, че ти давам толкова дълги отговори.
- От другата страна – Кога един албум издържа проверката на времето?
Tony Levin – Отново добър въпрос, но към другите. Не се връщам назад, за да слушам тези албуми. Тези неща ми идват на ум, по време на интервюто. Доволен съм, че албумите на King Crimson от 80-те са достатъчно специални и заслужават да бъдат преразгледани сега толкова години по-късно. Страхотно е и в същото време удовлетворяващо. Също така е факт, че ако с Beat възраждахме музика, която е различна, нещо различно от това, което е валидно, музика, която наистина си заслужава, също щях да съм толкова щастлив, да я изпълнявам. Преживяването от това турне, което е много забавно, предизвикателно и специално в много отношения, е страхотното за мен. А това, което е страхотно са музикантите, момчетата на сцената и музиката, която свирим за публиката и споделяме с нея всяка вечер.
- От другата страна – Би ли било честно да се каже, че с възрастта и с натрупването на опит като музикант, си склонен да жертваш част от спонтанността на музиката в името на по-рационалното и фокусирано създаване на песни?
Tony Levin – Не знам. Аз съм просто, както можеш да видиш от другите ми отговори, фокусиран върху свиренето на бас, като го правя възможно най-добре. За мен добре свършената работа означава, да изсвиря партия, която е подходяща за съответното музикално произведение. Това включва и да продължавам да се предизвиквам като басист, за да не повтарям предишните си идеи. Или поне да се опитвам да бъда по-добър като басист. Това е фокусът ми, когато свиря. Прав си да се опитваш да ме накараш да се върна назад, да погледна цялата картина, как съм свирил, когато бях по-млад и как свирят по-младите музиканти днес. Но както забелязваш, аз съм изключително фокусиран върху начина, по който свиря и по който го правя сега. Също така съм наясно, че имам големия късмет да го правя на нивото, на което съм, с толкова добри музиканти, да свиря в албуми на Peter Gabriel и на други артисти. Това е късметът в кариерата ми и го оценявам.
- От другата страна – На този етап от кариерата ти, били казал, че отличителният ти стил на създаване и свирене е напълно развит? И че личността ти блести във всичко, което правиш.
Tony Levin – Добър въпрос, но не мисля въобще по този начин. Отговорът е същият. Слушам музиката и се опитвам да създам партия на баса и звук на баса, които работят за нея. Вярвате или не точно това изпълва съзнанието ми. Няма по-голяма картина за това кой съм аз като басист и какво съм разбрал, че мога да направя по въпроса.Това не е част от темата и не е нещо отличително само за мен. То е типично за музикантите. Чуваме музика и тя ни вдъхновява да свирим на инструмента си така, както го правим.
- От другата страна – Кои качества на музиката цениш днес?
Tony Levin – Идвам от света на класическата музика, а класическата музика има нещо много специално в себе си. Честно казано, има и някои неща, които не харесвам в нея. Така че ще обясня и двете. Прекрасното, което извличам от класическата музика, е, че класическите музиканти, оркестровите музиканти, харесват, възхищават се, почти се прекланят пред най-доброто от най-доброто в композирането и свиренето. Обикновено оркестрите изпълняват симфонии на Бетовен. Рядко посагят към композитори и произведения, които са на по-ниско ниво. Като се замислиш, това е невероятно. След стотици години на композиране, почитателите на класическата музика искат да чуят единствено най-доброто от най-доброто. На концерт искат да го чуят изпълнено само от най-добрия от най-добрите концертни пианисти. Т.е. явно има нещо специално в това. Другата страна, обаче, е че това е малко елитарно и снобско. Бях оркестрант. Бяхме точно такива. Трябва да изпълним втората симфония на Шуман. Добре, но тя не е чак толкова добра. Ще го направим, но няма да сме чак толкова въодушевени. Това не ми харесваше в класическата музика и не го отнесох със себе си, когато се дистанцирах. Харесва ми мисълта за най-доброто от най-доброто през годините. Потапянето на изпълнителите и артистите в музиката. Вниманието към качеството е нещо много специално за класическата музика. Това взех от нея. След като приключих с класическата музика, преминах към джаза. А джаз изпълнителите имат това, което наричаме “голям слух“. Те слушат наистина добре. Чуват какво свирят всички по много изтънчен начин, дори повече от публиката. Разменят си малки рифове и идеи, докато свирят, независимо дали публиката го разбира. Нещо много специално в джаза и джаз свиренето е, че музикантите се възхищават на великите изпълнители и в същото време слушат и чуват на ниво, понякога по-изискано от класическите музиканти. Това се опитах да взема от джаза. После преминах към рока и бързо оцених как той има това друго измерение на силата. При него музиката може да бъде мощна заради звука. Не заради нотите, а заради звука. Това е елемент, който е също толкова специален, както ритъма, хармониите, техничността. Звукът е една от прекрасните части в рока. Във всяка група, в която съм бил, до известна степен използваме този силов елемент. Имам голям късмет, че кариерата ми обхваща тези три видове музика. Може би и някои други, но по-специално тези три, от които може да се вземе по нещо и да се приложи в другите. Стремя се, няма да кажа, че успявам, но се стремя да имам слуха на джаз изпълнителите, музикалната оценка на класическите изпълнители и използването на силата от добрите рок музиканти.
- От другата страна – Би ли посочил един албум, който е изключително изтънчен и едновременно с това напълно нерафиниран?
Tony Levin – Има много албуми, на които мога да се спра, но ще посоча групата Sleepytime Gorilla Museum. Не знам дали си ги чувал. Първият им албум, май беше едноименен. Номога и да греша. Всъщност се казва “Grand Opening and Closing“. По това време бях на турне със Stickmen. Не бях слушал албума, а имахме концерт с тях. Те ни подгряваха. Бях поразен не само от изпълнението им, но и от начина, по който подхождаха към музиката си. Веднага обърнах внимание на момчетата, че трябва да се опитаме по някакъв начин да възпримем този подход. Без да ги копираме. Но за да го направим, реших да научим едно от техните произведения. И посегнахме към “Sleep is Wrong”. Добавихме композицията към нашето шоу. Тя няма нищо общо с нас, но исках по някакъв начин да ни се отрази в музикален аспект. Това е моят отговор на този въпрос. Ако трябваше да посоча албум, не бих могъл, защото съм изслушал толкова много. Конкретно нямам някой любим. Но първият на Sleepytime Gorilla Museum е много вдъхновяващ за мен.
Beat ще свирят на 9 юли 2026 г. в НДК, билети може да намерите в TicketStation:
