Че Deep Purple са икони в рок музиката – няма спор. Че са безкрайно обичани от нашата публика – също. Идвали са шест пъти преди това, и колкото и концерта да направят у нас, никога няма да липсва публика, жадна за тяхната музика. От години не бях виждал Арена-та толкова претъпкана.

Приятната изненада на вечерта бе поднесена от подгрявашите Monster Truck – приятен, стегнат сет, не много дълъг, но достатъчнен за да я забележи нова публика и да чуе някой и друг албум (или да си купи нещо от щанда за мърч). След което подряващата група се нареди отстрани до сцената за да изгледа шоуто на великаните Purple.

Те ни представиха последния “inFinite” с 4 от песните в него, но акцентът (разбираемо) бе върху златните години на бандата, годините на “Machine Head” и “In Rock”. Страхотно присъствие на цялата група, гръбнакът на групата (не само в музикално отношение) определено си остава тандемът Glover/Paice. Един вече не толкова подвижен Gillan, но все още огромен глас! “Новите” в групата Airey и Morse са жестоки инструменталисти и се справят блестящо с ролята, наследена от именитите им предшественици.

За нас остава надеждата това да не е “Сбогом”, а “Довиждане” – предпочитам да разбирам заглавието на последния албум като “безкраен”. Защото музиката е безкрайна.

Setlist:

1. Time for Bedlam
2. Fireball
3. Bloodsucker
4. Strange Kind of Woman
5. Johnny’s Band
6. Uncommon Man
7. The Surprising
8. Lazy
9. Birds of Prey
10. Hell to Pay
11. Keyboard Solo
12. Perfect Strangers
13. Space Truckin’
14. Smoke on the Water

Encore:
15 Hush (Joe South cover)
16. Bass Solo
17. Black Night

Deep Purple: