“Феновете правят групата по-добра” – Peter Tägtgren за истинската сила на концертите

Една от най-обичаните скандинавски метъл банди у нас, Hypocrisy, се завръща в България през 2026 г.

Концертът ще се състои на 14 април в клуб Joy Station, София, като част от новото мащабно турне Mass Hallucination, което ще премине през 26 европейски града и ще събере някои от най-силните имена на екстремната сцена. Abbath, Vomitory и Vreid също ще бъдат част от турнето.

Благодарение на Fest Team имахме възможността да разговаряме с лидерът на Hypocrisy, Peter Tägtgren.

• Здравей, Peter (или Пешо)! Знаеш, че българските фенове обичат да те наричат ​​така. Това е нашият начин да ти кажем, че си един от нашите. Надявам се, че нямаш нищо против.

Не, определено не.

• Ти успяваш да балансираш екстремния метъл в Hypocrisy с по-експерименталната страна на Pain. Подхождаш ли по различен начин към писането на песни или основната идея е същата, носейки различни дрехи?

Не, мисля, че е много различно. С Hypocrisy всъщност знаем какво, по дяволите, правим. С Pain нямам представа, защото това е просто огромен експеримент за мен.

• Случвало ли ти се е да пишеш песен, знаейки, че ще бъде почти невъзможна за изпълнение на сцена?

Да, особено с Pain заради продукцията. Понякога се чудим как, по дяволите, ще се справим с това на живо? Но в крайна сметка се получава.

• Ти оформи звука на безброй групи в Abyss Studio. Дали има някоя грешка в продукцията, която си направил, по-късно стана част от твоя отличителен звук?

Не, няма грешка в този смисъл. Имаше грешки от типа да не зная как да направя нещо, но това е различно нещо, не е това, което е оформило нещо.

• Продуцентската ти работа е невероятно детайлна. Случвало ли ти се е някога да се разочароваш, че концертите на живо не могат напълно да възпроизведат тази прецизност?

Имай предвид, че в днешно време сме много придирчиви към това как звучи на живо и как се представяме и всичко останало. Малко по-различно беше през 90-те и 2000-те. Днес наистина искаме да звучим възможно най-добре.

• Има ли нещо, което се случва зад кулисите, което би изненадало феновете, но всъщност е част от всяко турне?

Ами, партитата вече ги няма. Но така е през последните 10-15 години. Разбира се, че можем да купонясваме от време на време, но не е толкова интензивно, колкото беше преди. Не знам какво се случва зад кулисите преди и след това. Искам да кажа, преди шоу се опитваме да се загреем малко, да обсъдим заедно какво ще правим и как ще го правим. След това просто сядам и ми трябва кислород. И да, опитваме се да се насладим. В миналото се опитвахме просто да се справим с махмурлука от предния ден преди да се качим на сцената и затова предполагам е било ужасно. Но както казах, през последните 15 години наистина сме придирчиви към това, че трябва да сме във форма, фокусирани и да даваме всичко от себе си.

• Като човек, който е продуцирал толкова много групи, гледал ли си някога собственото си шоу на живо като продуцент, анализирайки кое работи и кое не?

Не, това правим с предпродукцията и репетициите. Наистина не искам да се виждам. Щастлив съм, ако не го виждам. Така че усещам, когато нещата вървят добре или зле, когато свиря на живо.

• Има ли място или публика, която постоянно те изненадва, независимо колко пъти свириш там?

Ами, София винаги ни взривяваше ума всеки път, когато отивахме там.

• Неee, този въпрос не търсеше толкова учтив отговор.

Не, но е истина. Искам да кажа, че това е една от причините, поради които направихме DVD-то в София, защото знаехме, че хората са страхотни за купон. И това ни дава много увереност и ни кара да растем и като група. Имаш тази страхотна публика, която те подкрепя и ти дава енергия. Това прави групата по-добра. Да, чувството е взаимно.

• Абсолютно. Аз съм концертен фотограф и имам един въпрос, който наистина бих искал да задам. От твоя гледна точка, как може една концертна снимка наистина да улови енергията на едно шоу?

О, Боже мой, не знам. Това е само момент – частица от секундата, когато правиш снимка, за да се опиташ да уловиш това, което виждаш, цял концерт. Така че не знам дали е заради действието с музикантите, или заради потта. Наистина не знам как можеш да накараш частица от секундата да представи час и половина музика. Наистина е трудно да се каже как се улавя това. Това е нещо, за което вие професионалните фотографи би трябвало да ми кажете, защото нямам представа. Понякога просто виждаш снимки и си казваш: “Уау, това е яко.“

• Да, поне се опитваме.

Да, искам да кажа, за нас като музиканти е същото да се опитваме да направим наистина перфектно шоу. Тази снимка – не е нужно да се случи след един кадър. Знам, че са необходими много снимки, за да се улови. Мисля, че е същото и с музиката. Понякога е въпрос на съвпадение. Понякога е чист професионализъм. Така че не знам. Може би чист късмет? Не знам. Понякога може да е и късмет. Може би не като музикант. Искам да кажа, не можеш да разчиташ на късмет като музикант. Но понякога можеш да уловиш момент с камера. Не знам дали е късмет… 

Може би ще изчислиш и ще видиш как хората се движат на сцената. Така че си казваш: “Добре, ако изчакам там и направя това, ще се получи добре.“ Да, това идва с много практика и наблюдение и познаването на музиката, потокът на музиката наистина помага. Вероятно знаеш кога групата ще полудее в определени моменти. И си готов, нали?

• И така, свирил си навсякъде – от клубове до огромни фестивали. Какво е нещо, което феновете не осъзнават за тези големи моменти? Има ли нещо, което остава скрито за феновете?

Фестивалите винаги са полезни. Тези 15 000, 20 000 души наистина създават енергия. Страхотно е да свириш на големи фестивали. Прави те уверен, чувстваш се като рок звезда. Но мисля, че клуб с капацитет до 2000 души е много по-добре. Имам предвид, в малък клуб от 500 до 2000 души, защото публиката е много по-близо до теб, отколкото на фестивала. И това ти дава повече енергия и ти даваш повече енергия, която също така въздейства по-добре на публиката. Така че аз винаги обичам да свиря в клубове. На голям фестивал има може би сто групи в програмата. Но когато правиш свои собствени шоута, знаеш, че хората са там за теб. На фестивал, най-близкият човек в публиката е може би на 10 метра. Чувства се наистина, наистина далеч, трудно е да се свържеш. Обратното е в клуба, тогава хората са може би на един или два метра от теб. Много по-лесно е да предадеш енергията.

• И така, подхождаш ли към фестивалите по различен начин в сравнение с хедлайн шоу на закрито?

Ами, така се получава. Дори и да не си го поставил за цел, просто е така. Най-важната цел е да грабнеш хората, разбира се.

• Ако трябваше да избираш между перфектно изпълнение и сурова, хаотична енергия, кое печели?

Е, понякога с перфектното изпълнение от наша страна и мързеливата публика не се получава. Предпочитам да свиря малко зле, но все пак да имам енергията да раздвижа публиката, нали знаеш? И обикновено, когато групата каже: “О, това беше страхотно шоу“, тогава обикновено някой казва: “Не, последното беше много по-добро“ и си мислиш: “Защо?“ Защото си мислехме, че всичко беше наред. Така че това, което ти смяташ за перфектно шоу, не означава непременно, че публиката го чувства по същия начин. Те не виждат дали свириш една нота погрешно тук или там или малко прекалено тук или там. Не е за това. Става въпрос за цялото нещо, нали знаеш?

• И така, след толкова години на път, какво все още те вълнува и какво се чувства надценено сега?

Пътуването е толкова надценено, че бих могъл да повърна от него. Иска ми се да ме телепортират. Това е такава загуба на време. Но единственото нещо, което наистина си струва, е да се срещаш с фенове и да свириш на живо. Това е единственото нещо, което наистина има смисъл – да излизаш и да свириш.

• Мислиш ли, че съвременните шоута са станали твърде уравновесени в сравнение с по-ранните години?

Не, не виждам разлика. Просто има повече светлини и повече различни неща на сцената, предполагам. Понякога има, знаеш, мош пит, понякога не. Всичко зависи от настроението на хората в публиката. Мисля, че е все още същото. Ти предлагаш едно и също и публиката идва и очаква същото.

• Има ли нещо, което все още би искал да правиш на сцената, но не си се осмелил да опиташ?

Не, не съвсем. Искам да кажа, колкото по-голямо е мястото, толкова по-щури неща ще правим. Ние някак си живеем с това, защото тъй като сме толкова, не знам, брутална група или екстремна група, не е лесно да продадеш 5000 билета за място, където имаш голяма сцена, където можеш да правиш много щури неща. Така че това трябва да е свързано с изискванията, предполагам.

• След десетилетия работа с Hypocrisy и Pain, кои са моментите, които ти дават усещането: “Ето защо правя това”?

Мисля, че е така всеки път, когато се качиа на сцената и чуя как публиката полудява. Това е единствената причина да излизам. За да получа енергия от публиката и също така да ѝ я върна.

• Това беше последният ми въпрос. Благодаря ти много за отделеното време. Очаквам с нетърпение да се видим след две седмици!