Интервю с Iggor Cavalera (Cavalera Conspiracy, екс-Sepultura)
През 90-те години на миналия век екстремната музика се промени драстично. Една от причините за това беше албумът “Chaos A.D.“ на бразилците Sepultura. И до днес Max Cavalera е обвиняван, че с този албум става кръстник на ню метъла. Въпреки това, повече от 30 години по-късно “Chaos A.D.“ има своето достойно място в дискографията както на Sepultura, така и в пантеона на екстремната музика. На 13 юли в “Маймунарника“ в Борисовата градина в София Max и Iggor Cavalera ще изпълнят целия “Chaos A.D.“. Организатори са “Blue Hills Events“. А машината зад барабаните Iggor Cavalera даде специално интервю за “От другата страна“.
Интервюто с Iggor Cavalera (Cavalera Conspiracy, екс- Sepultura) е излъчено в “От другата страна“ по Радио Варна на 29.06.2026 година.
От другата страна – Здравей, Iggor, няма как да пропуснем жегата, би ли споделил някоя традиционна бразилска рецепта за справяне с високите температури?
Iggor Cavalera – Студ, тайната е с много лед! Съставките нямат значение, всичко студено помага. В Южна Америка имаме лед навсякъде, в Европа се учудват, когато поискаме много лед, но свикват.
От другата страна – Какво те ядосваше преди, но с времето гледаш с усмивка назад?
Iggor Cavalera – Мисля, че в тийнейджърските си години всеки се е бунтувал за нещо. Това е съвсем нормално и за щастие аз канализирах този бунт през музиката си, както някои правят със спорта или изкуството. Чувствам се благословен, че имам начин да покажа яростта си с барабаните. Но с времето се учиш да не се ядосваш и, както каза, дори намираш смешната страна на нещата от миналото. Разбираш, че не си заслужава да хабиш енергия за тези неща, порастваш.
От другата страна – Къде е мястото на метъла?
Iggor Cavalera – Метълът си е метъл. Ще бъде популярен по едни причини, ще отиде под земята по други. Това не можем да го контролираме. Нямам нищо против някоя група да стане известна. Напълно съм ОК с това, стига да правят нещата по техния си начин. Ако обаче започнат насила да издават поп музика, вече нещо не е както трябва. Важното е да останем верни на себе си, ако това ни направи успешни – супер, но ако не стане – също няма проблеми. Неуспехът се приема по-лесно, ако си правил нещата, както ти самия искаш.
От другата страна – Мислиш ли, че метълът в момента отново влиза в ъндърграунд фаза?
Iggor Cavalera – Не мисля. Всичко е на вълни. Вече 40 години съм на сцената и съм виждал какво ли не – надигаш се и падаш. На края важното е да правиш музиката, която харесваш. Някой път става популярна, друг път не – но ядрото фенове са си там. Важното е да останеш верен на себе си!
От другата страна – Трябва ли музикантите да създавате утопии за публиката или по-скоро да ни предпазвате от тях?
Iggor Cavalera – Не съм сигурен за това. Ако за теб нещо е утопично, за мен може да е напълно реално. Това е интересна тема… Ако напиша текст за нещо, което ми се е случило наистина, хората може да го приемат за утопия. Утопиите са трудни за дефиниране, понеже всеки живее в неговия си свят. Дори не знам дали утопичното е позитивно или не.
От другата страна – Кое е по-важно за вас, музикантите? Свят, в който идеите се сблъскват с консервативното или този, в който всеки може да извика каквото иска в Интернет?
Iggor Cavalera – И двете имат своите предимства и недостатъци. Свободата всеки да може, да каже каквото си поиска, може да звучи налудничаво, но ако си помислиш колко неща остават нечути дори днес. Според мен е за добро да имаме трибуна за изява в реално време. Може да е трудно да го приемеш, но е важно хората да могат да се изразяват. А всеки е отговорен като отсрещната, приемащата страна, да филтрира потока от информация. Всеки трябва да се научи как да не приема нещата, които смята за негативни или грозни. И младото поколение ще се справя много по-добре от нас. Когато растяхме, тези неща ги нямаше и ги учехме в движение!
От другата страна – Нека се върнем за малко в старото време тогава, какво имаше да кажеш с музиката си тогава и как това се промени, какво искаш да ни кажеш сега?
Iggor Cavalera – Различно е, да, но пък има теми и идеи, преживявания, книги, филми, които са непреходни. Всички се променяме, естествено, към по-добро, надявам се!
От другата страна – А кое е музикалното клише, което те дразни най-много?
Iggor Cavalera – Най-много ме дразни идеята, че успехът на музиканта се измерва с числа. Виждам успеха по съвсем друг начин. Това че съм свирил 40 години с брат ми и все още обичаме да го правим, е много по-важно от това да продам 30 милиарда албума и да имам два трилиона последователя в Инстаграм. Музикалният успех не е това!
От другата страна – Лесно ти е да го кажеш, след като си продал милиони албуми…
Iggor Cavalera – Е, не са милиарди все пак. Опитваме се да балансираме нещата, продажбите не са основната ни движеща сила. Не записваме албум, за да стане успешен. Записваме, защото ни харесва и искаме хората да бъдат в хармония с нас.
От другата страна – Както постоянно казваш – важното е да останеш верен на себе си?
Iggor Cavalera – Напълно!
От другата страна – Можем ли да кажем, че с времето и възрастта музиката ти вече не е толкова спонтанна, като отделяш внимание на по-фокусираното и уравновесено композиране?
Iggor Cavalera – Не, не е така. Енергията е причината за екстремността на нашата музика. Когато свирим с Max, живеем с тази енергия. Да, порастваме като музиканти, но енергията, която имаме от деца, е още тук. Като се качим с него на сцената, няма нужда от думи, поглеждаме се, почувстваме нещо екстремно и тръгваме.
От другата страна – За коя точка от кариерата си можеш да кажеш, че беше напълно развил стила си и вече можеш да блестиш с това, което правиш?
Iggor Cavalera – Добър въпрос. Първите няколко години се опитвах да открия себе си, повлиян от различни барабанисти. Но някъде около “Beneath the Remains” (1989) започнах да откривам моя музикален стил. Оттам нататък този стил еволюира. Повече търсех себе си отколкото да подражавам на другите. И това е нещо много специално за мен – стилът ми да бъде разпознаваем.
От другата страна – Кои са качествата, които те карат да се заслушаш в музиката, да искаш, да търсиш и да откриваш нещо повече?
Iggor Cavalera – Пак ще се върна към енергията. Чуя ли нещо с енергия, веднага се ентусиазирам. Има много млади групи. Постоянно търся нова музика по платформите за малки банди като Bandcamp. Имам много музика на телефона си и обичам да слушам докато пътувам. С модерните технологии не трябва да ходя в магазина, за да си купя нова музика. Ако ми препоръчаш някоя група, мога веднага да я преслушам. Това е невероятно и чуя ли енергията, съм залепен. И не само в метъла, слушам също много експериментална музика.
От другата страна – Според някои лесният достъпш до музика разваля преживяването и сваля качеството ѝ?
Iggor Cavalera – Не мисля. Лесно е да търсиш музика, дори прекалено е лесно, но така откриваш много произведения, на които да се насладиш. И тогава отиваш, купуваш си плочата, и отношенията ти с групата вече стават по-интимни. Когато открия нещо хубаво в Интернет, отивам и си го купувам за колекцията.
От другата страна – Колко е голяма тази колекция?
Iggor Cavalera – Не чак огромна, но имам много албуми на плочи и касетки. Не харесвам дискове, купувам си само винил и касетки! И много, много музика на телефона за из път.
От другата страна – А можеш ли да препоръчаш някои албуми заслужаващи слушане, интересни и откачени едновременно?
Iggor Cavalera – Нови албуми ли?
От другата страна – Да започнем с модерните.
Iggor Cavalera – Албуми не знам, но има много яки групи като Full Of Hell от Америка. Супер готина музика правят. Смесват нойз, метъл и разни други работи. Deafkids от Бразилия – също невероятна група, правят метъл, пънк, такива неща. Трябва да ги чуеш!
От другата страна – Да се върнем на класическите въпроси, каква е генералната цел на творчеството ти?
Iggor Cavalera – Да изразя себе си. Както казах, имах късмета да насоча енергията си към барабаните. Това си е физическа работа и за мен е важно, че го правех като дете, и се надявам да продължа занапред.
От другата страна – Изразяваш ли себе си по друг начин освен музиката, нещо по-тривиално?
Iggor Cavalera – Музиката заема толкова голяма част от живота ми, че нямам нищо друго. Нямам нормална работа, не мога да се откача от музиката. Някой може да мисли, че е лесно, но като си лягам, си мисля за музиката. За мен друго няма.
От другата страна – Когато слушаш твоята музика, потъваш ли в нея или намираш за какво да се захванеш и да се подразниш, че не си го направил по друг начин?
Iggor Cavalera – О не, аз слушам чужда музика, не моята. Слушам се докато свиря на живо, но вкъщи нито слушам нашите албуми нито концерти. Ако не правех толкова живи участия, може би щях да си ги пускам, но предпочитам да слушам много музика, от всякакви източници.
От другата страна – Кои са музикантите, които най-силно ти повлияха в ранните ти години?
Iggor Cavalera – Ако трябва да посоча една група като основополагаща, това са Black Sabbath. Композициите, барабаните на Bill Ward, да, 100% Black Sabbath! От малък досега, като си пусна техен албум, настръхвам, вечни са!
От другата страна – Последно за днес, колко дълъг концерт да очакваме довечера?
Iggor Cavalera – Час и двадесет-тридесет минути, зависи как се развият нещата. Може да добавим нещо, да махнем друго според енергията на публиката.
От другата страна – Мястото е страхотно, пожелавам ви приятно изкарване!
Iggor Cavalera – О да, Макс е свирил там със Soulfly и каза, че е много добро, нямам търпение да се видим там!
Може да гледате Cavalera на 13 юли в София::
