“Песните имат свой живот и съзнание, аз просто ги следвам”.

The Cat Empire са група с дълга история, започнала своя път като група тинейджъри от Мелбърн, Австралия и достигнала до най-големите фестивални сцени в Европа и Америка. 7 албума, повече от 1000 концерта, световни турнета почти всяка година – как се е зародил уникалният стил на групата и каква е тайната една група да не променя своя състав вече 15 години – за такива неща си говорим с Felix – вокалист, перкусионист и фронтмен на The Cat Empire.

RockTheNight: Felix, благодаря че отдели време да разговаряш с нас!
Felix Riebl: С удоволствие!

RtN: Намираме се в Румъния, само няколко часа преди концерта ви в столицата Букурещ. Вие идвате почти всяка година тук (и съм малко ревнив в това отношение – аз съм от България, съседната страна, която не е никак далеч). Защо сте толкова често тук?
FR: Според мен, причината е една песен, която написах, когато бях млад – “The Lost Song” – тя стана много популярна тук. Не знам защо, но поради някаква причина хората в Румъния наистина харесват тази песен. Поканиха ни веднъж и от тогава идваме почти всяка година. С удоволствие бихме дошли и в България – това е въпрос на време и възможност. Има много места, където бихме отишли, но не сме имали време.

RtN: Стартирате европейското си турне днес, има ли градове, в които ще свирите за пръв път?
FR: Не мисля, според мен сме свирили на всяко от тези места поне по веднъж.

RtN: Пътувате доста: вие сте от Австралия, записвали сте албум в Куба, преди два месеца завършихте турнето си в Северна Америка, публиката в Европа ви приема много топло – кое от тези места е любимото ви (без да броим вашия дом, Австралия)?
FR: Любимото ми място? Много сложен въпрос. Нямам такова, свирили сме на много места по света – не само в столиците. Понякога сме изнасяли страхотни концерти в по-малки градове. Когато съм на път, се опитвам да не мисля за държавите, опитвам се да мисля за всяко място като за… отделен свят. Свирили сме на много интересни места – например Royal Albert Hall в Лондон, но нямам любим град.

RtN: В последния албум ‘Rising With The Sun’ има няколко песни, които носят имена на животни: “Вълци”, “Бикове”, “Орел” – изглежда това е водещата тема в този албум.
FR: Много хора се шегуват с това – не знам защо се получиха така. Може би, защото е по-лесно да напишеш сетлиста за концерт, ако заглавията на песните са с по една дума. Така се помнят по-лесно. А за животните – те са много силни животни, пораждат музикални асоциации, които ми допадат, въздействат като тотеми. И са много експресивни, без да говорят. Всяка от тези причини е добра сама по себе си, но не е заради тях – просто така се случи.The Cat Empire in Amsterdam, 2015

RtN: На турнето миналата година бяхте включили няколко песни, които все още дори не бяха издадени по това време – “Que Sera Ahora”, “Wolfs”… Кои песни на това турне очаквате да представите най-много пред публиката (и не задължително да са нови песни)?
FR: Споменах вече – тази вечер ще изпълним “The Lost Song”, това не се случва много често. Също “Daggers Drawn” – за музикантите тя е наистина вълнуваща песен. Една от любимите ми песни е “Still Young” – винаги много се забавлявам, когато я правим. Какво още… получава се смес от първите ни два и последните два албума – изглежда от там са най-популярните ни песни.

The Cat Empire in Bucharest, 2014

RtN: Чия идея беше смесването на толкова различни стилове във вашата музика – джаз, латино, поп, ска – и как всичко това се превърна в “The Cat Empire”?
FR: Не знам – и може би е по-добре да не знам отговора на този въпрос. В началото беше по-скоро любопитство. Когато си млад музикант и чуеш нещо интересно ти се иска да го откраднеш, да го преработиш и да го включиш в своята музика. А по-късно се получи нашият специфичен звук. И сега е така – няма точно име, важна е атмосферата вътре в групата. Винаги сме били такава банда, трудна за описание. Предпочитам да не разбирам съвсем защо е така – доставя ми удоволствие и това е всичко.

RtN: Имате ли някаква традиция или ритуал преди да се качите на сцената?
FR: Нямаме конкретен обичай. Аз например съм малко нервен преди днешното шоу, защото е първо от това турне и когато прекарам дори само месец далеч от групата, след това ми се налага пак да си припомня кой съм аз в тази група. След повече от 1000 представления аз все още съм нервен. Понякога слушам музика, правя вокална загрявка, опитвам се да се отпусна.

RtN: Как еволюира музиката, която харесвате – все още ли харесвате групите, които слушахте като тийнейджъри?
FR: Обичам да слушам нова музика постоянно. Естествено, не съм слушал кубинска музика като тийнейджър – слушах много рок и поп. Като всеки на тази възраст имах свои любими банди. С The Cat Empire музиката винаги е била на ръба на представите ми, музика различна от това, което обичах. И когато започнахме да свирим заедно, да композираме, да импровизираме, аз все повече се интересувах от тези не толкова популярни изпълнители. Има някои музиканти, които все още харесвам, такива, които съм харесвал и като тийнейджър, но винаги съм бил благодарен на групата, защото ме кара да слушам нови неща. Например, нашият DJ Jumps събира плочи от цял свят и ни пуска много от тях. Това е изключителен музикален пейзаж и наистина можеш да се “спуснеш в дупката на заека” и да откриеш нови изпълнители. И аз много се вълнувам, когато откривам нещо новo.

RtN: Имаш възможност да чуеш доста свежи банди по време на турнетата си, на фестивали и т.н. – би ли препоръчал някоя интересна група?
FR: Има толкова много добри банди, много е трудно да препоръчам само няколко. Една от любимите ми групи е Calexico, те правят наистина красива музика – често сме свирили заедно по фестивали. Springsteen е един от най-добрите изпълнители, които съм виждал с последните години. Обичам и Radiohead, страхотни са. Toumani Diabaté ми е любим с изпълненията си на живо, но имам още толкова много любими групи.

RtN: The Cat Empire е група с постоянен състав вече толкова много години, каква е тайната да останете заедно в непроменен състав?
FR: Мисля, че най-важното са публиката и музиката – феновете са тези, заради които тази група е жива, те идват на концертите ни като на празненство и това наистина ни държи заедно. Освен това – да правим албуми, да записваме музика заедно, да откриваме нови изпълнители, нови звуци. Звучи много просто, но ние сме концертна група и винаги сме се интересували от нова музика. Можем да добавим и факта, че ние сме приятели и сме преживели много заедно. Обожаваме да правим музика и не е маловажно, че се прехранваме с това – да правиш музика е страхотен начин да се издържаш.

RtN: Знам, че издадохте последния си албум само преди няколко месеца, но вече нямам търпение за нова музика – имате ли планове за следващ албум?
FR: Засега нямаме конкретни планове за нов албум. Първо ще завършим турнето и вероятно няма да изнасяме толкова концерти през следващата година. Имам добри идеи за песни и се надявам да ги запишем някой ден. Така е при нас – всичко започва с няколко идеи и постепенно се превръща в албум.

RtN: Преди два месеца издаде своя нов солов албум “Paper Doors” и предполагам, че паралелно продължаваш да работиш по самостоятелните си неща. Каква е разликата да работиш сам и с The Cat Empire?
FR: Да, през тази година стават два албума, заедно с моя солов. Огромно удоволствие ми достави работата по него. The Cat Empire е лесно открояваща се банда – няма много групи, които звучат по този начин. Това отчасти е заради гласа ми и е общото между двете неща. Ние като група правим музика от толкова много време и това ни доставя много радост. И ако песните се превърнат в песни на групата – страхотно, но понякога ги записвам сам с моето пиано. Всичко само се намества. Имам усещането, че песните имат свой живот и съзнание, аз просто ги следвам.

RtN: Според мен песните на TCE, които изпълняваш ти са по-бързи и ритмични, докато песните, в които пее Harry са по-бавни, по-лирични. Как решавате кой в коя песен ще пее?
FR: В последните албуми при нас е така: ако напишеш песен – изпълняваш я. В по-ранните албуми аз пишех песните и ги давах на Harry. Ние сме доста различни като композитори, но и двамата пишем за тази група. Композирането и при двама ни е съобразено с индивидуалните ни гласови данни.

RtN: А текстовете?
FR: По същия начин – аз пиша своите текстове и Harry пише неговите. Не е задължително, но обикновено, който пее песента измисля текста. Поне така е в последните ни албуми.

RtN: Много благодаря за това интервю, и че отдели от времето си за почивка, за да се срещнеш с нас.
FR: Удоволствието беше мое!

Вижте и кадри от концерта на The Cat Empire в Букурещ: