Интервю: Jen Majura от Evanescence

Две години след първата им поява в България, двукратните носители на наградата “Грами”, Evanescence, се завръщат с грандиозно шоу и първи самостоятелен концерт в София. Феновете ще могат да се насладят на най-големите хитове на групата на 11 септември 2019. Четири години по-рано към Evanescence се присъединява китаристката Jen Majura, с която се свързахме, за да ни даде по-пълна представа за предстоящия концерт, турнето на групата, соловите си проекти, както и да разкри е подробности за участието с в песен на Sevi.

Интервюто с Jen Majura (Evanescence) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 9.09.2019 година, както и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Jen, какви са очакванията ти от турнето на Evanescence и има ли места, които ще посетиш за първи път?

Jen Majura – Да, има. Очаквам да е голяма забава, както и да срещна много приятели. Винаги е страхотно, когато сме на турне заедно, цялата банда. Наричам подобни преживявания „голямата ваканция с приятели”. Също така имаме възможност да свирим в страхотни зали и да направим невероятни концерти. Турнето е доста интересно. За първи път например ще посетя Турция. Наистина очаквам с нетърпение концерта ни там, защото никога не съм била в тази страна. Също така с нетърпение очаквам да опитам различни интересни ястия. Това е нещо, което наистина харесвам. Постоянно се оглеждам за местна храна. Последния път, когато бях в София, където снимахме видео със Sevi, посетих един страхотен български ресторант, където опитах традиционна българска кухня. Оказа се много вкусна и се надявам опитът ми в Турция да е същия. И навсякъде, разбира се. За турнето се надявам да си изкараме страхотно, убедена съм, че ще стане точно така и нямам търпение.

От другата страна – Когато посещаваш за първи път някоя страна, опитваш ли се да откриеш нещо повече за нея или свирите и после обратно в тур буса?

Jen Majura – Всичко зависи от графика и дали имаме ден за почивка. Не съм сигурна, но ако имаме свободен ден в Турция, със сигурност ще се поразходя из града, ще посетя центъра, както винаги правя. Ще се опитам да изследвам всичко, защото това е едно от предимствата на турнетата. Така се запознавам с нови култури, опитвам непозната храна и наистина ми харесва. Надявам се, че ще имаме време да посетим много интересни места, а не само да свирим. В Италия например само ще направим концерт – влизаме в страната, свирим и веднага след това си тръгваме. Малко е разочароващо, но имаме няколко дати, които ще ни позволят да останем малко повече в градовете, в които имаме концерти.

От другата страна – Колекционираш ли нещо, освен спомените?

Jen Majura – Всъщност точно в момента гледам колекцията от подаръци, които съм получила от феновете по време на срещите ми с тях. Налага ми се да освободя една стая в апартамента ми, защото наистина имам много. И повечето от тях са еднорози. Имам купища.

От другата страна – Това са най-странните подаръци? И имаш ли по-специален от тях?

Jen Majura – О, имам много специални подаръци и пазя всяко нещо, което съм получила от фенове. Защото знам, че те са вложили много любов и мисъл в подаръците, които ми подаряват. Ако си тук, ще видиш, че седя срещу много подаръци. Ценя много спомените, с които е свързан всеки един от тях.

От другата страна – Най-странното желание на фен, отправено към теб?

Jen Majura – Може би, когато ме карат по време на снимките да правя различни физиономии. Всъщност аз съм тази, която постоянно настоява за повторна снимка, защото съм кралицата на смешните физиономии. Определено, обаче, един от най-милите подаръци, които съм получавала е една малка кукличка на домашен любимец, която много прилича на едно сладко плъхче, което имах и което се казваше Суки. Тази играчка е един от най-специалните подаръци, които някога съм получавала, ако не броим еднорозите.

От другата страна – Имаш ли талисман, който винаги носиш със себе си по време на турне?

Jen Majura – Ако имам достатъчно място в багажа, винаги се опитвам да взема един определен еднорог. Голяма изненада, нали? Той ми беше подарен от френския фен клуб на Evanescence. Казва се Jen, името е изписано на коремчето му и е малък, пухкав приятел, който винаги се опитвам да взема на турне, независимо къде отивам.

От другата страна – Би ли споделила как стана така, че участва в песен на Sevi?

Jen Majura – За първи път се срещнахме на фестивала в Пловдив. Помня участието ни там, защото това беше най-горещият ден от тогавашното ни европейско турне. Всички умирахме от жега, климатикът в автобуса ни беше повреден и много ясно си спомнян какво преживяхме. По-късно получих имейл от Светлана, която ме питаше дали искам да участвам със соло в песента „To Hell And Back”. Отговорих й, че имам само едно условие – трябваше да чуя песента и тя да ми хареса. Защото можете да ми давате хиляди долари да участвам в някоя композиция, но ако тя не ми харесва, няма да изсвиря нито една нота за нея. Казах й да ми изпрати песента и ако тя ми хареса, ще продължим разговорите. Нещата не опират до това да подредя някакви ноти в някаква песен. За мен подобно участие означава да представя вътрешния ми свят като китаристката, която съм днес. За мен едно това означава много. Необходимо ми е да усетя песента, в която участвам. Светлана ми изпрати композицията и на момента с влюбих в нея. Там има толкова много енергия, директна е и е откровена. Допадна ми много и веднага се съгласих да направя солото. Записах го вкъщи и изпратих файловете, а тя се почувства толкова щастлива. И Рали и Светлана бяха много впечатлени. От тогава до днес поддържаме връзка и се превърнахме в приятели. Което е страхотно, защото музиката наистина свързва хората. Преди това, по време на участието ни фестивала в Пловдив, Sevi бяха просто поредната група, което е хубаво, но днес те са ми приятели. Постоянно си пишем, което е страхотно, когато идват до Германия, винаги се опитваме да намерим време, да се видим. Също така бях много щастлива, че ме поканиха да участвам в клипа към песента. Това наистина беше нещо страхотно – цялото пътуване, срещата с тях – тези емоции са много специални за мен. Най-щастлива съм за това, че от цялата случка имам нови приятели и нямам търпение да ги видя, когато дойдем в България.

От другата страна – Как се запали по музиката?

Jen Majura – На първо място искам да уточня, че не гледам на себе си като на метъл китарист. Хората ме смятат за такава, но аз не мисля, че влизам в тези рамки. Харесвам всякаква музика и обичам да слушам всякакви стилове. Когато композирам, в композициите ми има по малко от всичко. Хард рокът преобладава, класическият хеви метъл е по-малко. Една от първите хеви метъл банди, на които станах фен, както почти всеки, беше Metallica. Обаче е малко трудно да дам точен отговор, защото навлязох в музиката с китаристи като Steve Vai, Nuno Bettencourt и групи като Extreme, които не са хеви метъл. Но въобще първата банда, която харесах, когато бях на шест или седем, беше Bon Jovi. Обичам ги, все пак съм момиче. На 11 или 12, докато всеки в класа ми и в училището си падаше по Backstreet Boys и всякакви бой-банди, бях тотално погълната от Steve Vai и инструменталната китарна музика, Joe Satriani, Richie Kotzen. Това са изпълнителите, които стоят в основата на моята китарна работа и с тях открих музиката. В момента харесвам еднакво, както Lady Gaga, така и Five Finger Death Punch, The Winery Dogs, The Aristocrats, толкова много артисти. Ако песента е създадена и продуцирана с много страст, и ако ме докосне, стилът няма значение. Опитвам се да не се ограничавам, когато слушам музика. Ако прегледаш колекцията ми от дискове и плочи – да, аз си купувам винили, защото ги обичам, ще откриеш всеки един музикален стил – от фюжън, през класиката и класическия хеви метъл, до дет метъла и попа. Всичко!

От другата страна – Най-интересната музика, която имаш в колекцията си и никой не очаква тя да присъства там?

Jen Majura – Това е добър въпрос. Обаче е толкова много… Ако говорим за момента, това е Billie Eilish. Направих кавър на песента му “Bad Guy”, който пуснах в мрежата. Вероятно не всеки предполага, че съм фен на Billie Eilish, защото той е в стил, който едва ли някой очаква да слушам, но Amy Lee ми представи музиката му. Тя ми прати линк и ентусиазирано ме посъветва да го чуя, защото е невероятен. Съгласих се с нея. Така че албумът на Billie Eilish е най-странният в моята колекция.

От другата страна – Ти си китаристка на Evanescence. Би ли сравнила музикалната си свобода при тях с тази, която имаш в соловата си кариера?

Jen Majura – Доста добри въпроси задаваш… Моят стил на композиране е много по-малко свързан с мейнстрийма. Така ще го обясня. За повечето хора, моят начин на създаване на музика е много особен, защото аз пиша музикална музика за музиканти. Нещо от този род. Дори не мога да си представя, че бих могла да го използвам при Evanescence. Те не са прог хард рок банда, имат определен стил, който се опитвам да следвам по най-добрия начин, защото не мога да си позволя да променям звука им. Смятам, че за една група е много важно постоянно да се преоткрива, когато става дума за музикален стил, да е модерна, да израства, да е свежа. „Свежа” е хубава дума. Но не считам, че за една банда е добре, ако коренно промени стила си. Продължавам да събирам и да предлагам идеи за предстоящия албум на Evanescence, но се опитвам да страня от моя странен прогресив хард рок, който изпълнявам.

От другата страна – Къде се чувстваш ограничена – в Evanescence или в соловите ти проекти?

Jen Majura – Всеки един артист ще потвърди, че не би трябвало да се чувства ограничен в соловите си работи. Преди време разговарях по темата в Швеция с Ola Englund, китарист на The Haunted. И двамата стигнахме да извода, че не трябва да си поставяме ограничения. Jen Majura – Един артист като нас има най-голяма свобода, когато създава своите солови албуми и изпълнява собствената си музика. Защото те буквално ни представят 100 процента – това е нашата душа, нашето сърце, нашата основа. Само като солов артист, можем да сме напълно свободни. Както казах, Evanescence не са прогресив хард рок банда. Но не бих се изразила, че съм ограничена в групата, а по-скоро изследвам нови черти на моята музикална страна. Това означава, че мога да творя и в други посоки и музиката може да не е толкова усложнена. Мога да композирам и други неща и да изпълнявам и други песни. Така че в Evanescence не се чувствам ограничена, а предизвикана да открия друга, по-мейнстрийм музика в себе си като музикант и композитор.

От другата страна – Сама спомена, че не си метъл китаристка, но си участвала в албуми на Rage и Blind Guardian. Тогава – има ли нещо, което не много хора знаят за теб, но ти би искала повече да разберат?

Jen Majura – Още един добър въпрос… Щастлива съм с всичко, което съм направила. Много хора ме познават като китаристката на Evanescence. Голям процент от тях знаят за соловите ми албуми, но да има нещо. Направих подводен видеоклип за композицията “Completely Cut Loose” с друг китарист, който се казва Adrian Weiss. Стана няколко години преди да се присъединя към Evanescence. Беше много зрелищно. Трябваше да взема уроци по гмуркане, имахме специално създадено оборудване под водата, специални слушалки, монитори, китари, изработени от „Ibanez”. Всичко това костваше много работа и усилия. Видеоклипът обаче никога не получи онова внимание, на което се надявах. Може би това е нещото, което бих искал да узнаят повече хора. В страни от него – съм щастлива.

От другата страна – Когато от Evanescence те поканиха да се присъединиш към тях, с какви илюзии се раздели?

Jen Majura – Първоначално смятах, че това е някаква лоша шега. Не можех да повярвам. Стоях си в автобуса и получих имейл от мениджъра. Той беше много учтив и любезно ми предлагаше да помисля, дали бих си се представила като част от групата. Бях загубила ума и дума, бях на прага на инфаркта. Все едно мечтите ми се сбъдваха. Никога, а това го казах и на Amy, не съм била голям фен на Evanescence. Но като всеки друг познавам албума им „Fallen” от 2003, защото всеки знае за диска и е наясно с песните в него. Емоцията беше много силна, вълнувах се много. Но имаше и леко съмнение, защото си мислех, че това не се случва на мен. Нямах очаквания, не знаех в какво приключение се впускам. Не очаквах нищо. Животът е много по-лесен, когато нямаш определени очаквания. Защото, ако стане нещо хубаво, което се превърне в прекрасно преживяване, ще бъдеш щастлив, благословен и благодарен. А, ако нещо се провали, няма да си разочарован. Ако се върна към чувствата, които изпитвах пред за първи път да се кача на сцена с Evanescence, бих ги описала с две думи – голямо вълнение. Бях малко неспокойна, защото е доста голяма работа да станеш част от група като тяхната. Бях уплашена. Обаче всичко след това се оказа истинска наслада и удоволствие. Много съм благодарна за всички прекрасни неща, които ми се случиха с Amy и момчетата.

От другата страна – Беше ли стресиращо в началото?

Jen Majura – Определено. Стресиращо е добро определение на ситуацията в началото. Бях обсебена да науча всяка една песен на Evanescence. Научих се да свиря всяка една тяхна композиция и дори вече заедно събираме сет листа. Стресиращо си е, когато светът се е вторачил в новата китаристка на група, която има 21 милиона последователи във „Фейсбук”. Всъщност как това да не ме поставя под напрежение…? Спомням си първия ми концерт с тях. Беше в „Marathon Music Works” в Нашвил през есента на 2015. Спомням си, че точно пред мен имаше плакат, на който беше написано „Jen, добре дошла в семейството на Evanescence! Обичаме те!” Това на мига отнесе напрежението, съмненията, мислите дали ме харесват, дали ще бъда толкова добра, колкото се очаква от мен, дали ще се получи с тези музиканти и с техните фенове. Всичко беше невероятно. Продължавам да твърдя, че феновете на Evanescence са толкова отдадени, прекрасни и луди. Те ме приветстваха от първата минута, в която се качих на сцената за първата песен, за което съм им много благодарна.

От другата страна – Два последни въпроса – твоят стил на свирене ли влияе на музиката на Evanescence или тяхната музика оказва влияние върху начина ти на свирене?

Jen Majura – И още един страхотен въпрос… При вече създадените песни не се опитвам да променям нищо, защото изпитвам уважение към сътвореното. Terry Balsamo е измислил рифове, Tim McCord е написал мелодии, всеки е създал нещо и към него се отнасям с уважение. За това и давам най-доброто от себе си, за да изпълня всичко така, както е било създадено и в стила, в който е било композирано. За новата музика не мога да кажа нищо, защото все още не е минало много време и не знам.

От другата страна – Но вече имаш един запис с Evanescence…

Jen Majura – При „Synthesis” премахнахме тежките барабани и китари, взехме основата на композициите и ги преаранжирахме за оркестър. Нещата са други, тогава не създавахме нов материал, а преобразувахме вече съществуващите идеи в нови аранжименти. Нещата са различни. Лично за мен беше много вълнуващо да открия нови звукови възможности, когато свиря с китарните ми ефекти. Научих много по време на работата по „Synthesis”, но не създавахме нов материал в смисъла на композирането на нова музика, което правим в момента.

От другата страна – Кога ще го чуем?

Jen Majura – Добър въпрос. Не знам. Бяхме заедно с групата в Канада преди няколко седмици. Ще продължим работата, докато сме напълно уверени в музиката и Amy е доволна от материала, който сме създали. Но е трудна да кажа, кога ще стане факт, защото въпросът зададен на артист, кога ще приключи процеса по създаването на нова музика, е много труден за отговор. А и е въпрос, на който едва ли може да бъде отговорено. Така че когато са налице добри и нови идеи, ще говорим и за нов албум. В момента все още композираме музика.