Sabaton закриха само преди няколко дни фестивала Hills Of Rock в Пловдив. В топлия юлски ден няколко медии имаха щастието да се срещнат с членове на групата, но Joakim Brodén даде единственото си интервю за RockTheNight!
Как се справяте с жегата в Пловдив? Тук температурите са много по-високи от тези в Швеция и със сигурност не ви е лесно.
Много зле. Стоим колкото се може по-дълго на климатик. Много е подвеждащо всичко това, защото когато стоиш на хладно и изведнъж излезеш да свириш на такива температури шокираш тялото си, а това е много опасно. От друга страна, когато стоиш на такава жега по цял ден за шоуто вече си полу-мъртъв.
Къде беше последния ви концерт?
Имахме кратка почивка от фестивалите за цели 8 дни. Свирихме на Graspop през Юни, след това в Швейцария, Гърция, след това два дни правихме репетиции за днешната специална вечер.
Липсваше ли ви живия контакт с публиката?
Да и не. Написахме цял албум, сега свирим по концерти. По време на пандемията ни липсваше всичко това ужасно много, но сега сме обратно в бизнеса. Започнахме да правим турнета отново през Април. В Швеция много бързо спряха да обръщат внимание на пандемията, така че от доста време нещата са нормални. Бяхме и по други държави където ни караха да слагаме маски по време на полетите. Но като цяло, ние в Скандинавия нямахме локдаун. Приехме нещата доста по-спокойно, въпреки че това е нещо, с което ще живеем и за в бъдеще. Затова дори и да живееш в държава, в която няма много случаи на Covid, трябва да се ваксинираш, това със сигурност ще помогне. Аз не се притеснявам вече от много време, ваксиниран съм и съм спокоен. Трябваше да правим много неща по време на пандемията, да записваме песни, да снимаме видеа, да се срещаме с хора. Даже мисля, че началото на 2020 пях на концерт докато бях болен от Covid. Бях много зле, не можех да дишам, но въпреки това се качих на сцената. Беше ме страх от диагнозата.
Имате ли някакъв ритуал, който правите преди да се качите на сцена?
Всеки от групата има, да. Hannes започва да загрява един час преди концерт. Ако аз не съм пял скоро или не сме имали много концерти загрявам гласа си, иначе просто си разгрявам тялото и мускулите. Понякога свирим сета си заедно. Говорим си за това какви неща да правим докато свирим, за песните, какво правим след интрото, кога имаме паузи, ако имаме нова песен я свирим. Имаме си малки усилватели и свирим на тях. Днес ще репетираме “Valley of Death“, въпреки че сме я репетирали стотици пъти вече, но трябва да сме сигурни че ще звучи страхотно.
Кога решихте да станете музиканти?
Аз никога не съм решавал. Това е нещо, което правех за забавление. Учих електроинженерство преди, даже си мислех да стана нещо като звуков инженер. Музиката е нещото, което винаги съм искал да правя, но нямах никакъв план. Просто през 2008 докато пътувахме и свирихме осъзнах, че нямам никаква друга работа от няколко месеца. И си помислих: „Предполагам съм професионален музикант вече.“. Осъзнах го, защото скачах от работа на работа, но изведнъж просто спрях да имам такава.
Какво смятате за сегашната музикална сцена в Европа? Има ли групи, които харесвате?
Наскоро открих белгийска банда озаглавена Evil Invaders. Страхотни са! Открих ги на Graspop. Направиха уникалнo шоу. Нормалния за мен начин да откривам групи е да ги чувам по фестивалите, затова и покрай пандемията не бях слушал много нова музика. Въпреки че понякога когато говориш с други музиканти можеш да откриеш много лесно група, която харесваш, а друг път просто някой ще ти препоръча група.
Как решихте да напишете песента “The Valley of Death”? В нея се разказва за битката при Дойран. Директно свързана е с България.
От много време имахме план да направим албум за Първата световна война. Първия път когато го обсъждахме беше през 2007. Тогава започнахме да правим проучване за нея. След няколко години когато дойдохме за първи път в България, мисля че беше 2009, хората ни помолиха да напишем песен за България и ние обещахме. Понякога се получава така, че дори да имаме правилните истории, нямаме правилната музика и затова не го правим. Например песента “Christmas Truce”. Искахме да я напишем, за да я включим в албума “The Great War”, но нямахме правилната музика. Искахме да включим “Hellfighters”, но също нямахме правилната музика. Когато пандемията започна и не успяхме да завършим турнето си, решихме да напишем нова музика, защото така или иначе правим това – пишем музика. А аз не мога да стоя и да не правя нищо толкова дълго време. Имахме страхотни идеи, които не успяхме да включим в “The Great War”. Така че довършихме това, което започнахме. Затова решихме че ще напишем още един албум за Първата Световна война, но само при условие, че включим “Christmas Truce”, “Hellfighters” и “The Valley of Death”. Тогава нямахме заглавията разбира се, но имахме историите.
Ще ми кажете ли повече за процеса ви на писане на исторически песни?
Половината от нещата, които чета и гледам са свързани пряко с историята. Обичам всякакви видове история и това да следя цялото развитие на нещата. Не чета исторически книги само защото пиша исторически албуми. Аз винаги чета такива книги, винаги съм го правел. Освен сега. Сега чета “Portrait of an Unknown Woman” на Daniel Silva.
Как решихте да напишете албум за Първата Световна Война отново?
Правихме проучване за текстове и след това се попитахме: „Има ли нещо в историята,за което не сме писали и което представлява точно тази глава от книгата“? Книгата имаше 13 глави и затова написахме песни представляващи всяка една глава от книгата, която четох. Мислехме за ужаса на Първата Световна Война в окопите. Мисля, че точно в тази глава се говореше за всички опасности. И така се зачетохме и за западните фронтове, Балканските, Италианските. Източния фронт е доста по-динамичен, имаше адкси много информация и решихме, че просто ще трябва да напишем концептуален албум на тази тема. Понякога имаме нашите идеи, емоции, обаче често сменяме идеите си. Затова не можем да говорим и какво точно бихме правили в бъдеще. Много пъти сме си мислели да направим албум за дадено нещо, но след това, въпреки че би бил много интересен и емоционален, просто решаваме да сменим концепцията. Затова винаги имаме идеи за около 5 албума напред.
Каква музика слушате и кои артисти ви вдъхновяват?
Не слушам всичко, но повечето неща, които слушам са класики, фолк метъл, рок, понякога малко по-тежки неща. Мога с лекота да слушам Йохан Себастиан Бах, Twisted Sister или Battle Beast.
Имате колаборации с групи като Apocalyptica, Babymetal, Pain, как решихте да ги направите?
O, с Peter Tägtgren беше доста лесно. Той не живее далече от нас, записвахме с него някаква песен. Ние понякога пием заедно, приятели сме. Един ден той ми каза: „Joakim, имам песен и искам ти да я изпееш. Ще е доста мръсна“. И аз отговорих веднага: „Добре! А за какво ще се пее в нея“? И той ми каза: „Ами за каубои!“. Нямаше как да откажа.
С Apocalyptica беше по-различно. Pär им е фен, даже си бяхме говорили да направим турне заедно, но след това се запитахме „Защо не направим нещо повече? Нека напишем песен заедно!“. И така те свириха с нас в една наша песен, а аз пях в тяхна, защото решихме че ще е забавно. Даже видеото, което снимахме беше записано докато сме на турне. С Babymetal имахме турне в Япония и ни попитаха: „Искате ли да се включите в новия ни албум?“ и ние разбира се се съгласихме. Запазихме си студио някъде в Япония в един от свободните ни дни и им казах: „Можете да правите с мен каквото си искате за цели 4 часа!“
След това Моа започна да крещи: „По-грубо, пей по-грубо“. Аз разбира се започнах да пея по-грубо, много по-грубо отколкото пея и тя отново изкрещя: „По-грубо!“. Почти скъсах вокалните си струни докато пеех тази песен.
Ако имате възможност да направите колаборация с още някой артист кой би бил той?
Има толкова много артисти, с които бих направил, че не мога да избера. Има много млади групи, които мисля че са уникални. Има и много класически групи като Rainbow. Даже наскоро имахме турне с Judas Priest. С много групи бихме направили, но всичко се свежда до това дали момента е правилен и дали би ни било забавно. Понякога не се чувстваме в кондиция, защото имаме много други неща да правим, независимо в професионален или личен план.
Ако сте осъдени на смърт и имате правото да изслушате само една песен коя би била тя?
Само една песен?!?!?!? Не може ли да говорим за цял албум? Не знам! Коя е най-дългата песен на света? Може би бих си пуснал песен, която продължава с дни или точно обратното – най-кратката песен, просто за да се свърши, помисли над това!
Въпросите зададе: Радостина Желязова
