Интервю с Anders Iwers (Tiamat, екс-Dark Tranquillity)

Tiamat е шведска метъл банда, създадена от руините на дет блек първопроходците Treblinka.

Две демота и един миниалбум по-късно групата става Tiamat, като взема името на богиня от месопотамската митология, олицетворяваща красотата и сътворението. Това само като инфо. Иначе след като пуснахме интервю с вокалиста на Tiamat Johan Edlund, продължаваме с басиста – небезизвестният Anders Iwers.

Интервю с Anders Iwers (Tiamat, екс- Dark Tranquillity) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 24.10.2022 година.

От другата страна – Привет, Anders, когато си на сцената, стриктно ли следваш композицията или духът ти те провокира да експериментираш с нея?

Anders Iwers – Не си позволявам кой знае какви експерименти. Ако трябва да говоря за себе си, свиря така, както трябва да звучи песента. Тя има отделни части, които трябва да бъдат направени по зададения студиен шаблон. Понякога си позволявам да експериментирам в тези части. Понякога в главата ми нещата прозвучават по друг начин и се опитвам да го приложа и на живо. Друг път не се опитвам. За мен свиренето трябва да е интересно, старая се да го правя такова, но в рамките на песента.

От другата страна – Останалите как приемат тези твои експерименти?

Anders Iwers – Мисля, че всички си приличаме. Всеки променя някой елемент тук и там. Без това да компрометира песента. Необходимо е, обаче, да направиш така, че тя да ти е интересна. Една група трябва да е жива. Музикантът трябва да и жив на сцената, ако ме разбираш. Това се отразява много добре на песните.

От другата страна – Можеш ли да се върнеш в детството си и да направиш сравнения между тогавашните ти идеи и реалността днес?

Anders Iwers – Ако се върна към тийнейджърските ми години, идеите ми не се различават толкова много. И тогава свирех на китара, бях част от различни банди. Гледах видео касети с концерти на Iron Maiden. Сега е почти същото. Единствената разлика е, че днес съм по-побелял и имам по-голяма брада.

От другата страна – Какви с предимствата и недостатъците да си композитор на толкова ранна възраст?

Anders Iwers – Всъщност не композирам чак толкова много. Аз съм повече интерпретатор. Би било хубаво да мога да комбинирам младежката енергия с опита на възрастния. Ако открия начин, би било перфектно. Както казах, гледам на себе си повече като на интерпретатор на музиката. Не пиша много песни. Ако чуя една композиция, я заучавам, както е записана в албума. Т.е. наясно съм как е записана, но я превръщам в своя. Свиря я по моя начин. Нещата продължават по тази схема, докато не я променя изначално. За групата и за публиката винаги е по-добре, когато направя една песен, която не съм записал, своя. Вместо да стоя отпред и да повтарям всичко едно към едно. Така че попроменям нещо, изсвирвам някои нови бас линии, правя някои по-различни неща, отколкото са били в албума, но песента е все още същата. За мен този начин прави изпълнението по-лесно и по-забавно. Защото в някаква степен съм направил песента „моя”.

От другата страна – Кой е естественият път за развитие на кариера – вътрешните конфликти или външните проблеми?

Anders Iwers – Вътрешните проблеми биха били добра основа за развитието на кариера. Разбира се, те са голяма пречка понякога, но биха могли да ти предоставят онова предимство, което да те отличи от останалите. Вярвам, че в една банда трябва да има компромиси. Защото крайната сума винаги е по-голяма от отделните части. Ние сме няколко души в групата и ако се опитваме да приемаме идеите на другите, в края ще сме по-големи. Само така става ясно, че имате собствен път.

От другата страна – Музиката има ли същото значение за хората, както преди 30 години?

Anders Iwers – За мен определено има, но предполагам, че се дължи на възрастта ми и че продължавам да си купувам плочи. Винаги мисля за музиката във формата албум. Този поглед обаче днес е различен. Особено в популярната музика, където се предпочитат синглите. Днес хората се отнасят към музиката по много различен начин, в сравнение с нас, когато бяхме по-млади. Защото ние имахме търпението да чакаме. Чакали сме определен албум две години. Купували сме си изданието и сме го слушали, докато не запомним всяка сричка, всеки удар на барабаните, всяко соло. Днес не мисля, че се постъпва по този начин. Това, обаче, са мои предположения. Все пак вече не съм толкова млад.

От другата страна – Можеш ли да се сетиш за някоя забавна история от младежките ти години, когато сте чакали излизането на някой албум?

Anders Iwers – През цялото време си разменяхме касети. Спомням си, че май чрез Tomas Lindberg от At The Gates, се бяхме сдобили с албума на Terrorizer. Заради лошото качество на копието, което имахме, не можехме да чуем всичко и си мислехме, че бандата е страшно технична. Направо беше нещо ново. Когато албумът излезе, о, почакай. Фантастичен албум, но заради лошото копие, което имахме, сме чували неща, които всъщност не са съществували. Наистина албумът беше много бърз. Но смятахме, че бандата свири много техничен дет метъл. А после осъзнахме, че тя е повече грайнд кор. Това е един от странните моменти. Основният недостатък на размяната на касети в миналото беше, че качеството им беше ниско.

От другата страна – Музиката, която слушаш днес, по-различна ли е от тази, които си си пускал на 20 примерно? И ако не е една и съща, каква е причината за промяната на музикалния ти вкус?

Anders Iwers – И да, и не. Така бих отговорил. Все още харесвам всичко, което съм слушал като по-млад. Днес не си пускам толкова много Terrorizer, но продължавам да ги харесвам. Всъщност, винаги се опитвам да открия нещо ново. Защото бързо се насищам на онова, което слушам. За това и винаги гледам да разширявам вкусовите си предпочитания, да открия нещо ново и още нещо. Особено, когато постоянно сме на турне. Когато съм на път не си пускам толкова много метъл, защото всяка вечер слушам двойни каси и здрави китари. Когато пътуваме, си пускам повече акустични неща, американа, кънтри енд уестърн, блус – особено с женски вокали, соул. Такава музика, която да ме разведри от онова, което свиря всяка вечер – шумен и здрав метъл с двойни каси. Той не е онова, което искам да слушам, когато сме на турне. Но това не означава, че не ми харесва. Напротив. Когато съм си вкъщи и не обикаляме света, слушам повече метъл. Но постоянно търся нещо ново.

От другата страна – Виждаш ли се като изпълнител на този вид музика?

Anders Iwers – Аз свиря такава музика. Вкъщи за забавление имам банда, която прави ритъм енд блус. Винаги ми е било интересно да свиря с други хора, да научавам всякакви неща. Според мен никога не би било лошо да се свири с други музиканти. Винаги има какво да се научи. Също така работя и като сесиен студиен музикант с други артисти. Правя на живо с приятели кавъри. С моята блус банда всяка вечер свирим по четири часа. Смятам, че е страхотно да имаш възможност да се учиш и постоянно да проявяваш любопитство по отношение на музиката.

От другата страна – Кой беше последният албум, който си купи?

Anders Iwers – Опитвам се да си купувам, колкото се може повече музика. Последният албум, който си взех, май беше на Margo Price, американска кънтри певица. Обикновено, когато сме продължително време по турнета, нямам време да си купувам албуми, слушам ги от „Spotify”, и си набелязвам тези, които ще си купя, когато се прибера. Но наистина това е последният, който си взех.

От другата страна – Как според теб биха реагирали феновете, когато разберат, че любимите им метъл музиканти слушат кънтри например?

Anders Iwers – Аз слушам и метъл, но когато съм на турне, не бих искал да ми гръмва главата от китари. Смятам, че феновете приемат вкусовете ни. Спомням си като по-млад, бях прочел едно интервю с Tom Araya от Slayer, който обясняваше, че любимият му изпълнител е Bruce Springsteen и посещава негови концерти. Тогава се чудех как е възможно. Интересно, нали? Смятам, че като фен, ако научиш, че идолите ти слушат по-различна музика, би трябвало да ти светне, че точно заради това те имат собствен почерк. Ако слушахме само Slayer, сигурно щяхме да звучим като Slayer. А те не са оставили малко след себе си, нали?

От другата страна – Кога разбра, че искаш да свириш? И че музиката е това, което правиш най-добре?

Anders Iwers – Все още не съм твърде убеден, че свиря по най-добрия начин. Иначе на 14-15 години започнах да участвам в различни групи и тогава всъщност вече знаех какво искам да правя.

От другата страна – Кога за първи път се сблъска с рок музиката и кой всъщност ти я разкри?

Anders Iwers – Не си спомням кой е бил, но съм почти убеден, че първата група, която чух, беше AC/DC с албума „Back in Black” през 1980 година. Бях седем-осем годишен. Наистина не мога да си спомня, кой ми ги посочи. Но когато чуеш онзи ритъм и китарите, няма как повече да го забравиш.

От другата страна – Жанровото разделение в музиката има ли все още значение днес?

Anders Iwers – За мен – не. За мен има само два жанра – добра музика и лоша музика. И всеки за себе си решава кое е добро и кое – не. Никога не съм отдавал значение на жанровете. Когато музиката е добра, значи е добра. Ако някоя музика за мен е лоша, може за теб нещата да не стоят така. Аз предпочитам да слушам добра музика. Така че за мен съществуват само два жанра. По-важно една песен да е добра, отколкото жанра, в който е създадена.

От другата страна – Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато извира от сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Anders Iwers – Не знам, може би има. Никога не бих критикувал някого заради това. За мен голяма част от комерсиалната музика, музиката в Билборд, представлява създадени изкуствено хитове. За мен те не са истински. Но щом хората ги харесват, разбира се, че не са фалшива музика. Красотата на музиката се състои в това, че сам можеш да решаваш коя е добра и коя лоша.

От другата страна – Как според теб би трябвало да изглежда албумът на 21 век?

Anders Iwers – За мен все още става въпрос за албуми. Аз си купувам албуми, продължавам да слушам албуми. Не обичам да размествам песни. Обичам да слушам един албум от началото до края. Защото знам колко труд е вложил един артист, за последователността на песните в изданието. В това отношение нищо не се е променило от времето, когато бях на 17. Предполагам, обаче, че положението за много хора е различно. Те предпочитат да слушат отделни песни, вместо албуми, което за мен няма никакъв смисъл. Но ако това е техният начин, добре.

От другата страна – До колко е вярно твърдението, че добрата техника, определя звука на изпълнителя?

Anders Iwers – Разбирам какво имаш предвид – че звукът е резултат от оборудването. Не е така. Мога да свиря на бас с моето оборудване, но ако ти решиш да го направиш при същите настройки, ще звучиш по съвсем различен начин. Така че всичко зависи от самия изпълнител.

От другата страна – Днес музиката не е достатъчна за постигането на успех – какви нетрадиционни действия биха могли да Ви помогнат, за да увеличите успехите и популярността си?

Anders Iwers – Не знам. Ако знаех, най-вероятно щях да свиря в най-голямата група на света. Наистина не знам. Не съм започнал да свиря музика за пари или слава. Ако знаех каква е тайната, най-вероятно нямаше никога да направя концерт в на определени места. Сигурно щях постоянно да свиря в „Медисън Скуеър Гардън” и подобните й. Очевидно е, че не знам. Аз обичам да правя турнета и да свиря на живо. Но никой от нас не знае тайната как да се превърнем най-голямата банда на света. Очевидно е, че не сме най-голямата група в света. Обаче и не ме интересува.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Anders Iwers – Не съм преживял толкова много рокендрол моменти всъщност. Аз съм леко скучен. Никога не са ме следвали групита и не съм вземал наркотици. Предпочитам да си взема някоя книга. Клишето „рокендрол живот” вече не е актуално. Честно, не знам. Може би участието ми на „Dynamo Open Air” през 1997, когато там свириха Marilyn Manson и KOЯN. Тогава станах свидетел на някои рокендрол изстъпления, но не това е важното.

От другата страна – Между теб и брат ти Peter Iwers има ли съревнование?

Anders Iwers – Никакво! Гордеем се един с друг.