Третият фестивл „Мидлидаре – Рок в долината на виното” приближава безмилостно. Три дни – от 30 юни, до 2 юли, малкото китно и иначе спокойно в други дни селце Могилово, ще се превърне в арена на буйни рок и метъл страсти.

Големите хедлайнъри са Scorpions, Europe и Helloween. Една от другите банди, които ще излязат пред българските фенове, са Lacuna Coil, за които това ще е четвърти концерт в България. А следващият разговор е с певците на групата Cristina Scabbia и Andrea Ferro, които специално за „От другата страна” отговориха на няколко въпроса.

Интервюто с Cristina Scabbia и Andrea Ferro (Lacuna Coil) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.06.2023 година.

От другата страна – Здравейте, мислите ли, че с всяко турне и концерт групата Lacuna Coil става все по-голяма?

Andrea Ferro – Мисля, че по някакъв начин сме си изградили стабилност. Винаги сме имали много добра подкрепа от феновете. Някои албуми стават по-големи от други. Интересното е, че примерно „Delirium” е продал много повече копия отколкото дисковете преди него, което в днешно време е малко странно. Днес продажбите на музика се движат по други правила. Винаги сме били късметлии, защото феновете постоянно са подкрепяли групата. Понякога повече, друг път по-малко, но през годините винаги сме имали едно постоянно ниво на популярност и винаги сме имали фенове, които са много свързани с групата без значение какво се случва. Те са с нас дори, когато променяме по някакъв начин музикалната посока. В добра позиция сме.

От другата страна – Коя е най-голямата обида за една група днес?

Andrea Ferro – Може би, че понякога храната не е добра, нещо такова. За да съм честен, винаги сме били някак си съпровождани от късмета. Винаги можеш да попаднеш на глупави коментари в Интернет, но никога не сме приемали обидите твърде лично.

Cristina Scabbia – Смятам, че за всяка група, която постигне определено ниво на популярност, е характерно да получава по свой адрес негативни коментари и критика. Не познавам нито една банда, която е достатъчно голяма, за която да не се говорят глупости в една или друга посока. А те може да са различни. От това, че музиката не се харедва, до това, че се е продала. Идва момент, в който започваш да продаваш повече, автоматично за някого това означава, че си се продал. Когато издадеш албум, ти предлагаш продукт, който хората да си купят. По този начин получаваш негативни коментари, защото продаваш повече. А продажбите на албуми са важни, за да останеш на линия, за да продължиш да си вършиш работата през годините. За да имаш възможност да продължиш да развиваш кариерата си, за да продължиш музикалния си живот и да оцелееш. Убедена съм, че съм попадала на критики, но те идват отвън и не ни оказват влияние, защото ние знаем кои сме, какво искаме и обичаме онова, което правим. Намираме се в много стабилни взаимоотношения с нашите хора, които никой не може да разруши. Особено негативните неща. За това и не се интересуваме от тях.

От другата страна – Най-голямото недоразумение, което се носи за Lacuna Coil?

Cristina Scabbia – Чувала съм много хора, които не са ни гледали на живо, да казват, че не са очаквали, да сме толкова тежки. Всеки от тях, когато дойде на наш концерт, коментира, че на живо сме по-добри, заради енергията от сцената, която придава тази тежест. Също така коментират, че звукът е по-тежък, гласовете са по-мощни. Това е много интересно, защото показва как хората могат да съдят само по имиджа или по начина, по който се представяш в медиите. И в един момент ни виждат колко сме щастливи, каквито всъщност сме и все едно гледат малки ангели на сцената, каквито всъщност не сме.

Andrea Ferro – Може би и грешката донякъде е наша, защото най-вероятно досега не сме успели да уловим есенцията на живите изпълнения в албумите ни. Може би винаги се справяме достатъчно добре, но недостатъчно, за да олицетворим сценичната част. И все пак имаме един-два албума, които наистина показват силата на групата. В миналото може би единственото, което е изпъквало от Lacuna Coil са били определени аспекти като мелодиите и епиката или нещо друго. Но там има и още – има сила и мощ. Възможно е заради различната продукция вниманието да се отклонява в друга посока.

От другата страна – Има ли нещо, което Ви разочарова в публиката днес?

Cristina Scabbia – Не е разочароващо, а по-скоро го намираме за интересно и забавно, когато някой започне да се прозява по време на концерта. Обаче го разбираме, защото сигурно денят му е бил тежък, ние сме трета група в афиша по реда на излизане на сцена и човекът може да е уморен. И се случва да се прозява от време на време. Може д е на първия ред, да обича шоуто, но с тези прозявки изглежда отегчен. Не е разочароващо, но е леко странно. Ние, обаче, разбираме тези хора. И ние се прозяваме, но не си позволяваме да го показваме, защото сме на сцената. Това се случват и на нас.

От другата страна – Каква, според Вас, е ролята на артиста в обществото?

Andrea Ferro – На първо място различните артисти имат различна роля. Според мен, не всички артисти имат една и съща роля. Понякога, дори и в изобразителното изкуство, някои художници просто рисуват красиво, а други – странно. Така че не можем да поставим всички под общ знаменател. Различните артисти могат да провокират различни чувства и емоции. А обикновено точно това е целта на изкуството. Изкуството провокира чувства без значение дали става въпрос за музика или картини. Нещата са различни от артист до артист. Вземи група като Rage Against The Machine или System Of A Down. От тях очакваш да са политически настроени, да са срещу системата, да говорят за това, да сплотяват около себе си хората със същите възгледи.От друга страна имаш групи като Lacuna Coil, Katatonia или Anathema. От тях очакваш чувства и атмосфера, а от нас комбинация от сила и атмосфера. Така че всеки артист има различни нюанси, които не съвпадат. Всеки от тях носи по нещо различно на слушателите, комуникира с тях по различен начин. Най-важното е онова, което се изразява с изкуството.

Cristina Scabbia – Според мен, нашата роля като музиканти и като банда е да накараме хората да се чувстват добре. Да им дадем онова, от което имат нужда, за да се почувстват добре, да се почувстват заредени или просто да разпуснат и да си изпразнят главите. Когато ние създаваме нашата музика, изпълняваме я и я свирим на живо, когато композираме нашите песни, определено не го правим заради останалите. Но в същото време знаем, че носим определена отговорност, защото който и да ни следва, чете текстовете. И дори ние да не сме конкретни в тях, слушателите вникват в тях и достигат до посланието, каквото и да е то. Ние сме наясно колко е важна ролята ни, знаем, че има много хора, които се зареждат от музиката ни и се радваме н този факт. Защото е страхотно да получаваме коментари от фенове, които са имали намерение да се самоубият, но нашата музика им е помогнала да преодолеят мрака и да се откъснат от него. Или че сме им дали силата да говорят с някого, от когото са се страхували. Това наистина е зареждащо, защото понякога дори не осъзнаваме, че въздействаме по този начин и сме примери за подражание. Виж как изглеждат нещата – ние просто пишем музика, за да удовлетворим себе си, а в същото време с нея помагаме и на други хора.

От другата страна – Чувствате ли отговорност за чувствата, които провокирате в слушателите?

Cristina Scabbia – Не е точно отговорност, защото това е нещо, което не можеш да контролираш. Защото каквото и да правиш, то може, да бъде разбрано погрешно или да бъде интерпретирано погрешно. Понякога по добър, друг път по лош начин. Ние познаваме тази отговорност, защото като публични личности влияем на тези, които ни следват. Но в същото време грешката не е наша, ако посланията ни са интерпретирани погрешно. Това е извън нашия контрол. Спомням си преди време за един случай, при който едно момче, се самоубива, а в стаята му виси плакат на Marilyn Manson. И всички скочиха на Marilyn Manson и го обявиха за виновен за самоубийството на момчето. А всъщност няма как да говорим за нещо, което той е предизвикал. Грешката не е лично негова, само защото някой е интерпретирал музиката и думите му погрешно. В такива моменти трябва да си достатъчно силен и умен, и да се познаваш като фен и слушател, за да не си правиш погрешни заключения.

Andrea Ferro – Не всеки е толкова осъзнат, но няма какво да направиш по въпроса. Проблемът е по-голям и е свързан с обществото, семейството, образованието. Това не са неща, които една единствена песен може да разреши в положителен или отрицателен аспект. По-важно е, че с музиката ние можем да заострим вниманието към определени проблеми. Но няма как да обикаляме от врата на врата, решавайки проблемите на всички. Невъзможно е. Щеше да е хубаво, но не е толкова лесно.

От другата страна – Процесите срещу Judas Priest и Ozzy Osbourne са типичен пример…

Andrea Ferro – В повечето случаи смятам, че песните по тези теми са по-скоро полезни, отколкото не са. Понякога не помагат, разбира се, но в повечето случаи са от помощ на хората. И това е вече голямо постижение. Много по-голямо отколкото много други хора са направили по съответния проблем.

От другата страна – По какъв начин Вие като артисти гледате на живота?

Cristina Scabbia – Винаги съм твърдяла, че като група трябва да правим онова, което обичаме да правим. Има моменти, в които като артист и група се опитваш да удовлетвориш всеки, което е невъзможно. Не съществува дори една банда, дори и най-успешната и голямата в света като The Beatles, U2 или Lady Gaga, примерно, която да се харесва на абсолютно всички. Нашият артистичен поглед е свързан с това да удовлетворяваме себе си с нашата музика, която е дори форма на самотерапия. Тя ни кара да се чувстваме по-добре. Искаме да продължаваме, да създаваме нещо, което носи светлина, което вдъхва сила и кураж на хората извън бандата по същия начин както на нас. Като отражение на силата, която ние чувстваме, когато изпълняваме нашата музика и пеем нашите песни.

Andrea Ferro – Като артист ние имаме възможността да попиваме действителността около нас. Виждаме картини, слушаме албуми – попиваме онова, което ни заобикаля и го пречупваме през нашите характери и разбирания, след което го представяме като нещо ново, което е огледало на нашата личност. Важно е колелото да продължава, да се върти. Многократно сме срещали хора, които са слушали музиката ни преди десет години и тя ги е провокирала да започнат, да свирят на някакъв инструмент или да пишат песни. Това е най-великата страна на изкуството, защото винаги можеш да се подхранваш с идеи.

Cristina Scabbia – Да се обновяваш и да разширяваш хоризонтите си. Днес продължаваме да вървим по същия път. Ние сме вдъхновение за други банди, но и ние се вдъхновяваме от други артисти. Без значение дали става въпрос за старите групи, които гледаме на живо или за младите, с които сме на турне. Винаги има още нещо, което да научиш. Най-добре е никога да не чувстваш, че си пристигнал до крайната точка, да си широкоскроен и да имаш очи за всичко, което става около теб, като вземеш най-доброто от онова, което те заобикаля.

От другата страна – Ако имате шанса да срещнете 20-годишните Cristina Scabbia и Andrea Ferro, какъв съвет бихте им дали?

Cristina Scabbia – Мисля, че преди 20 години повече се интересувах какво говорят за мен. Примерно правя фотосесия, чудейки се какво ли ще си помислят хората за мен. Тревожех се, че гримът ми не е перфектен или че дрехите ми не са съвършени. През всички тези години научих, че всичко отминава. Вече не се интересувам какво ще каже някой за мен. Чувствам се много добре в кожата си. Така че, ако въобще кажа нещо на 20-годишната Cristina Scabbia, то ще е просто да го кара по-спокойно и без задръжки, това е най-доброто, което може да направи.

Andrea Ferro – Това, което научиш и опитът, който натрупаш, ти помагат да преодолееш слабостите си или да преодолееш онова, което ти поднася живота към съответния момент. Важно е да се учиш от подобни моменти. Но това отнема време. Защото едва ли някой 20 годишен ще се вслуша в онова, което му казваш. Дори и да са родителите му. Той няма да ги послуша. Което от друга страна може да се окаже по-добре, защото по този начин може да достигне до нещо неочаквано, което да се превърне в нещо значимо. Смятам, че когато си на 20, трябва да си на 20, да мислиш със собствената си 20-годишна глава, да допускаш грешки и да се учиш от тях. Но иначе бих дал на 20-годишния Andrea Ferro съвет за някои добър залог. Ще му кажа да заложи на някое състезание, защото ще спечели и ще забогатее…