Интервю с Óskar Logi Ágústsson (The Vintage Caravan)

Миналата година The Vintage Caravan бяха в България като съпорт на Opeth в Античния театър в Пловдив.

Година по-късно исландците издадоха първия си концертен албум. „The Monuments Tour (Live)“ беше поводът за специалното интервю, което китаристът и вокалист на The Vintage Caravan Óskar Logi Ágústsson даде за „От другата страна“.

Интервюто с Óskar Logi Ágústsson (The Vintage Caravan) е излъчено в „От другата страна” на 27.11.2023 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

• От другата страна – Привет, Óskar, къде те откривам?

Óskar Logi Ágústsson – Намираш ме сред природата. В семейната ни хижа. Композирам нов материал, правя демо записи. И презареждам батериите. Втората част от турнето „Monuments“ е факт и за това леко отдъхвам. Забавлявам се с кучето ми.

• От другата страна – Имаш сили да подготвяш нов материал между двете части на турнето?

Óskar Logi Ágústsson – Разбира се. Хубаво е. Понякога е добре да се махнеш от града за малко и да послушаш птичките

• От другата страна – „The Monuments Tour (Live)“ е първият Ви концертен албум. Защо чак сега?

Óskar Logi Ágústsson – Винаги сме имали идея да направим лайв албум. Не се съмнявай в това. Винаги съм бил голям фен на концертните записи. През целия ми живот. А и с The Vintage Caravan винаги сме били лайв група. За нас е от голямо значение и в албумите, и на живо да звучим по един и същ начин. Защото има много хора, които слушайки студийни записи, отиват на концерт и се разочароват. Причината е, че намират разлика между звука на живо и онова, което са чули в албума. Все едно са две различни банди. И на нас ни се е случвало, но ние винаги се опитваме да съхраним енергията от концерта в студийните ни записи. Силно е, добро е, обаче, когато свириш на живо, винаги се случват неща, които няма как да уловиш в записите. Това е друго животно. Та, винаги сме искали да изкараме лайв албум. Имахме намерение това да стане през 2018, но преценихме, че не е точното време. И донякъде сме доволни от този факт. Ние сме много критични към себе си. И винаги искаме следващия път да сме по-добри. И тогава, през 2018 година, не сме били толкова добри, колкото днес и се радваме, че не издадохме концертен албум тогава. Т.е. сега имаме много добър лайв албум. Интересното е, че за първи път на това турне, от което са записите за албума, свирихме с мониторни слушалки. Което ни позволи да сме в голям синхрон помежду ни. Сработихме се много добре. Не беше много олдскуул, но проработи.

• От другата страна – Според теб какво прави един концертен албум специален днес, ако го сравниш с образците от миналото?

Óskar Logi Ágústsson – Аз съм огромен фен на концертните албуми. Но най-вече на тези, записани през 60-те, 70-те и 80-те. Днес няма много лайв дискове, които ме впечатляват, когато ги слушам. Трудно ми е да отговоря точно защо, може би основната причина е препродукцията им, звукът е прекалено напомпан. Днешните концертни записи са някак си болезнени за слушателя, ако ги сравняваш с тези от миналото, които са по-топли. А това е от голямо значение за мен. Опитахме се да уловим суровата атмосфера в нашия, правейки го с модерните технологии. Винаги съм си мечтал да записваме на лента. За мен е винаги вълнуващо как действа една група със записите си на живо. Наясно съм как се записват лайв албуми днес. И се надявам, че феновете ще почувстват нашия различно, сравнен с другите съвременни концертни записи. Предполагам, че ще чуят нещо, което никога не са чували преди, ако не са били на наш концерт.

• От другата страна – Как определяш разликите между концертните албуми в миналото и днешните?

Óskar Logi Ágústsson – В миналото възможностите да поправиш нещо по един записан концерт не са били толкова големи. Живата енергия тогава е била различна. Звукът е бил по-топъл. Днес попадам на концертни албуми, които са по-сурови и болезнени за ушите, докато ги слушаш. Веднага мога да отбележа дали съответния диск не е преправян в студио и до колко концертният албум е наистина концертен албум. В нашия сме побутнали някои дребни детайли, примерно като сгрешени ноти на китарата. Имаме части от друго шоу, но като цяло в албума е поместен един единствен концерт. В миналото е имало голяма разлика в изпълненията от концерт до концерт. Те са били различни представления. Дори в един концертен запис има изпълнения от различни концерти. Хората днес се страхуват от този елемент. Т.е. програмата изглежда по един начин и групите я следват стъпка по стъпка. Ние винаги сме искали да сме свободни, за да представим неща, които никога преди не сме правили. В нашия концертен запис има много примери. Блус началото в песента „Cocaine Sally“. А никога преди не съм постъпвал по този начин. Нещо подобно се получи и със солото в „Can’t Get You Off My Mind“. Дори има едни фен, който крещи, докато го свиря. Той е любимецът ми от албума… В „Expand Your Mind“ на заден план има неща, които никога преди това не съм правил. Докато записваш лайв албум, има детайли, които трябва да прегърнеш. Изглежда, обаче, че бандите странят от тях, докато в миналото те са били нещо естествено.

• От другата страна – Защо издавате концертен албум във времена, когато дори по време на концерт, в мрежата се появяват клипове, снимани от феновете?

Óskar Logi Ágústsson – Обикновено фенските видеоклипове от концерти звучат отвратително. Гледам на нашия албум с идеята, че e максимално възможното шоу към момента на записите. То е най-добрата концертна версия на The Vintage Caravan. Винаги съм искал да издадем концертен албум, който да представя групата в най-добрата й форма към момента на изпълнението. Аз например не ровя из мрежата, за да търся видеа на феновете от нашите живи изяви. Отиваш на концерт и след няколко секунди го наблюдаваш през телефона си. И какво виждаш на него? Или пускаш ли си после видеата, които си снимал? Едва ли. Не винаги дори този, който записва концерта, гледа после записа. Ходил си на концерт, да, чудесно, но еди кой си има записани поне 20 концерта в Инстаграм и не ги гледа всичките. Нещо, от което страним и се гордеем с позицията си. Примерно аз не съм попадал на много видеа в мрежата на песента ни „Hell“, когато става въпрос за качество на изпълнение и звук. Радвам се, че нашите фенове се наслаждават на момента, когато ни гледат на живо. Да, вадят телефоните, но правят по няколко снимки и след това се отадват на изпълнението на групата. Затова най-добре е лично да присъстваш на концерта, за да усетиш емоцията.

• От другата страна – Концертът от записа ли е най-добрият от турнето?

Óskar Logi Ágústsson – Концертът, който издадохме, е основно от едно шоу. Което е доста смешно, защото от самото начало си мислех, че в изданието ще комбинираме части от различни концерти. Записахме 17 участия. 17 или 18. Самият аз прослушах поне 14 от тях. Водех си бележки, отбелязвах си някои неща. В един от последните дни прослушах запис, който бяхме направили от концерт, който беше две седмици след европейското турне. Това беше шоу в Исландия, с което сложихме финала на тази част от европейската обиколка. И използвахме 90 процента от него. В момента някак ми се иска да бях чул първо този запис. Щях да си спестя много работа. Много вечери стоях и си отбелязвах, кой запис е по-добър, докато не чух концерта ни от Исландия и веднага си казах, че е отличния вариант, който търся. Събитието беше в зала, която има страхотна акустика. Използвах старите си усилватели „Маршал“, които са доста шумни. Ето още едно нещо, което ми харесва в старите концертни записи. Веднага можеш да чуеш колко са шумни групите. Усещаш силата на живото изпъление, която днес е някак си преправяна. Колкото по-шумно, толкова по-добре. Имаше един фен, който на един от концертите ни в Англия каза, че сме по-шумни от MOTORHEAD. Не можех да повярвам на ушите си. Може би тази вечер сме били. По принцип не сме по-шумни от MOTORHEAD. Не знам дали се сещаш за британската банда CONAN. Много тежка група. Вокалистът им Jon Davis ни беше шофьор на това турне. На въпросния концерт ни каза, че човекът зад пулта, който се грижи за звука в залата, винаги го прави много силен. Чак е плашещо. Ако някой от CONAN те предупреждава, че ще бъде много шумно, значи наистина децибелите ще бъдат надути. Беше чудовищно. Така че 90 процента от живия ни албум е от едно шоу. Единствено първата песен е от друг концерт. Причината да не я използваме от шоуто, което влезе в албума е, че продуцентът ни забрави да пусне записа от самото начало на изявата ни. Направи го от втората. Така че първата композиция в „The Monuments Tour (Live)“ е от Амстердам. Песните от втората до десетата са от исландската ни дата, а последните две парчета са от концерта ни в Цюрих. Там шоуто беше по-малко и много по-различно от останалите, за това решихме задължително да включим материал и от него.

• От другата страна – Ако някой от следващите концерти е по-добър от този в албума?

Óskar Logi Ágústsson – Ще трябва да издадем и втора част. Ще е забавно. И ще е страхотно. Втората част от турнето „Monuments“ всъщност ще е последната ни обиколка преди да влезем в цикъла за следващия албум на The Vintage Caravan. Е, ако не получим някое много добро предложение за съпорт. Но след турнето ще се фокусираме върху създаването на нов материал. Което смятам, че ще е следващата стъпка за нас.

• От другата страна – Това ли са най-добрите лайв песни на групата?

Óskar Logi Ágústsson – На турнето имаше песни, които изпълнявахме по-често. Но в описа на албума всъщност се съдържа основният сетлист, с изключение на една композиция от първия ни албум, защото се приема много добре в Исландия. Така че от първия албум направихме „Psychedelic Mushroom Man“. Написах това парче, когато бях на 13 години. Така че я добавихме към сетлиста. Иначе се придържахме основно към синглите, с включването на някои непознати композиции. А и за това турне сетлистът беше 50 процента от албума „Monuments“. Така че, да, мисля, че това са най-добрите лайв песни на групата. С еднакъв ентусиазъм и енергия изсвирихме всичко, както винаги сме го правили. В края на краищата публиката е доволна, така че определено това са най-добрите концертни песни на The Vintage Caravan. Много стабилен сетлист.

• От другата страна – Няма как да не те попитам, които са твоите любими концертни албуми?

Óskar Logi Ágústsson – Първият, за който веднага се сещам, е „Band of Gypsys“ на Jimi Hendrix. Обичам този албум. Песни като “Message of Love. Невероятен албум. Харесвам “Machine Gun”. Китарното соло е едно от най-любимите ми. Продължавам с Led Zeppelin и албума записан през 1972, и издаден през 2003 – „How the West Was Won“. Този концерт е типичния пример за това как една група изглежда по един начин в студио, а по съвсем друг на живо. „How the West Was Won“ е фантастичен албум. Също так към тези двата добавям всичко живо на Cream. Техните концертни записи са най-важните за мен. Никога преди това не съм си представял, че на бас може да се свири по начина, по който го прави Jack Bruce. Не съм си представял, че ударните могат да звучат така. Не знаех, че една банда може да свири 60 минути и през цялото време да импровизира. Този подход ми промени светоусещането за музиката. Когато бях на 11 години исках да съм част от Cream. Тези стоят най-високо в предпочитанията ми. И забравям нещо. „Made In Japan“ на Deep Purple, разбира се. Нямам как да сбъркаш с него.

• От другата страна – Какво представлява специалният концерт за теб?

Óskar Logi Ágústsson – Непланираната част. Това е за мен. Материалът, който не чуваш всяка вечер. Който може да е в резултат на грешка или импровизация, нещо различно. Изпуснати реплики, представяне на някои части по друг начин. Харесвам подобни моменти, защото са специални и са веднъж в живота. Пускаш си концерта и чуваш нещо различно. Това са ми любимите части. Нещата, които предишната вечер не са се случвали. Това е една от важните части при живите изпълнения за мен. Другото е, че можеш да импровизираш през цялото време, превръщайки се в солидна концертна група, в която музикантите се разбират много добре. Интересното е, че ние не пием преди концертите и по време на концертите. Със сигурност обаче го правим след това. Искаме шоуто да бъде специално и възможно най-доброто, което може да бъде. Все пак хората си плащат, за да ни гледат. Ние наистина полагаме усилия, за да сме добра лайв група, за да правим концерти, които се запомнят. Когато отида на някое шоу, искам групата не само да свири добре. Намръщените музиканти не ме печелят. Не искам The Vintage Caravan да се асоциират с това поведение. Това са нещата, които за мен правят едно шоу добро – да сме добри изпълнители, с добри сценични моменти, които никога преди не са чувани и виждани. По време на концерт казваме всякакви странни неща, но това е защото имаме интересно чувство за хумор. В лайв албума не оставихме много от тях, защото щеше да стане прекалено дълъг запис. А за плочите нещата са строго ограничени. Там дори интрото поорязахме. Едната страна е 20 минути, което е най-продължителната част за винил на бандата.

• От другата страна – За какво си мислиш, когато си на сцената?

Óskar Logi Ágústsson – За много неща. Например за някоя реплика, която съм изпуснал – „О, това го казах, докато бях пети клас, май не трябваше да я казвам отново.“ Понякога мисълта ме отнася нанякъде и в някакъв момент се осъзнавам, че свиря пред 300 души – „Май, трябва да съм тук и сега.“ Понякога си мисля, какво ще правим след концерта. Понякога се чудя дали фенът пред мен не съм го виждал и на други концерти. Тези неща се получават спонтанно дори по време на пеенето, когато мисля за текста, свирейки на китара. Дори и в тези моменти, понякога се озовавам на друго място. Друг път си мисля за близките ми вкъщи, които ми липсват. Това става по време на изпълнението на определена песен или текстът просто ме навежда на подобни мисли. Случва ми се, когато композициите са много лични. Понякога и такива създаваме. Което ни въвлича много дълбоко. Но не трябва да е твърде дълбоко. Наистина ми се е случвало заради песен да съм много емоционален. Но това е човешко. Случвало ми се е да съм много емоционален на сцена, когато нещо ме е докоснало много силно, така че чак ме кара да се задъхвам. А това променя атмосферата. Прави изпълнението специално. Феновете харесват това. В повечето случаи. Няколко пъти съм получавал много доброжелателни съобщения, когато е ставало. Смятам, че в такива моменти хората харесват човечността.

• От другата страна – Има ли правилно поведение, когато по време на концерт настъпи някакъв проблем?

Óskar Logi Ágústsson – Повтори грешката, признавайки с усмивка, че си я направил. Усмихвай се, такива неща се случват. На сцената всичко може да потръгне в грешната посока. Важното е да оставаш невъзмутим. Когато бях по-малък, баща ми ми даде един съвет – „Обикновено хората не чуват грешката, която ти чуваш ясно и отчетливо. Просто не прави физиономии. Не го показвай. Забавлявай се.“ След, което обаче, защото, както отбелязах, сме много самокритични, а и съм бил много повече самокритичен, дори се е стигало до там да нямам настроение след концерт. Преживявал съм го много тежко. Прибирал съм се вкъщи в много лошо настроение, което всъщност е твърде крайно поведение. Това не е правилната реакция, когато направиш грешка по време на изпълнение. Добре е да знаеш, че си допуснал грешка, но просто не я прави отново. Добре е да не я повтаряш. Но с всяка грешка можеш да ставаш по-добър. Просто се поучи от нея и следващия път бъди по-добър.

• От другата страна – Най-странното място където сте правили концерт с The Vintage Caravan?

Óskar Logi Ágústsson – Добър въпрос. Сещам се за един случай. Мястото не беше толкова странно, но събитието беше. Всъщност имам две истории. Първата е от времената, когато бяхме 17-годишни. Свирихме на годишната сбирка на един мъжки клуб. Нещо като годишно събиране на пийка и хапка. Годишна парти сбирка. Всъщност свирихме пред най-уважавания мъжки клуб в Исландия. Имаха парти. И ни мразеха. Тогава получихме невероятно лошо посрещане. Беше ненормално. Излизаме пред възрастни мъже и когато започнахме, почти всички напуснаха залата. Бяхме много шумни. Свирим ние и пред нас се изправя един 80-годишен мъж с празна бутилка от бира. И започва да ни крещи, и обижда, издърпа кабела на апаратурата. А ние сме хлапета на по 16-17 години. Буквално не можем да разберем какво ни се случва. Една възрастна дама отиде до пулта и започна да блъска по него. Озвучителят едва я удържа. Беше истинска лудница. И когато си тръгнахме, всички бяха изключително доволни. А нашето впечатление от тях беше, че са някакви гадняри. Това е едната случка. Втората е, когато свирихме в един секс клуб в Нюрнберг, Германия. Имаше вериги, кръстове, пиротехника, санитарни пособия като гел за ръце да речем. А аз седях на някаква пейка и си представях какви ли перверзии са се случвали на нея.