Dolly Parton, една от най-великите певици и автори на песни в кънтри музиката, която беше много ценена и заради филантропията си, почина на 80-годишна възраст.
Смъртта ѝ беше обявена от племенника ѝ Брайън Сийвър в Instagram. “Представях си тежестта на този момент, но не съм я усещал истински досега“, каза той. ”Това е чест, чест, смесена с абсолютна гордост и голяма тъга.“
Толкова надарена, че е написала две от най-великите песни на 20-ти век – “Jolene“ и ”I Will Always Love You“ – само за един ден, писането на песни на Parton се характеризира с ярки истории, емоционална острота и мелодична сила, всички изпяти с пронизителна яснота. От огромния си каталог от стотици песни, тя е събрала рекордните 25 сингъла номер 1 в кънтри класациите на САЩ и 47 албума в Топ 10 на кънтри класациите. Тя премина в поп класациите с ”9 to 5“, номер 1 в САЩ през 1980 г.; балансира музикалната си кариера с аплодирана актьорска игра, като два пъти печели номинации за ”Златен глобус“ за ролите си; и нейната програма за ограмотяване ”Библиотека на въображението“ дарява над 150 милиона книги на деца.
Всичко това е направено с немалък размах, блясък с кристали и внушителни прически, с безсмъртното ѝ твърдение относно външния ѝ вид – “необходими са много пари, за да изглеждаш толкова евтино” – най-цитираният пример за остроумието на Parton.
Parton е родена в бедност в едностайна хижа в Тенеси, четвъртото дете на майка, която ще има 12 деца до 35-годишна възраст, и баща, който е фермер и строителен работник. Една от най-обичаните ѝ песни, “Coat of Many Colours“, е за майка ѝ, която създава дрехи от кръпки; първата ѝ китара е сглобена от мандолина със струни за бас китара. Първата ѝ истинска китара ѝ е дадена на осемгодишна възраст от чичо ѝ и тя преминава от пеене в църква, през участия в местната телевизия на 10-годишна възраст, до записване на първия си албум на 13-годишна възраст. През същата година тя се появява в Grand Ole Opry, концертната зала в Нашвил в центъра на кънтри музиката, а изпълнението ѝ е представено от Johnny Cash. ”Винаги съм вярвала, че нещата ще се развият добре и мечтаех за това още преди да съм в гимназията“, каза тя по-късно. ”Винаги съм искала да бъда звезда. Просто ми се струваше естествено.“
След като завършва гимназия през 1964 г., тя се мести в Нашвил и започва като автор на песни, а не като изпълнител. На следващата година подписва договор като изпълнител и първоначално се оформя като поп певица, но без успех; след като ѝ е позволено да премине към кънтри музика, тя записва няколко последователни хита и издава дебютния си албум “Hello, I’m Dolly“. През 1966 г. се омъжва за Карл Дийн, който умира през 2025 г., като двойката подновява брачните си обети през 2016 г., за да отбележи 50 години заедно.
Започвайки през 1967 г., дуетното ѝ партньорство с кънтри певеца и телевизионна личност Porter Wagoner помага на звездата ѝ да продължи да се издига и тя постига първия си номер 1 в кънтри класациите през 1971 г. с песента “Joshua“.
“Jolene“, нейната незабравима сурова и отчаяна молба към съперничещ любовник, е издадена през 1973 г. и се превръща в първия ѝ успех във Великобритания, достигайки номер 7. ”I Will Always Love You“, написана за Wagoner като сбогом след творческото им партньорство, е номер 1 в кънтри класациите през 1974 г. и отново чрез презаписана версия през 1982 г., и ще се превърне в огромен поп успех, когато е възродена от Whitney Houston за саундтрака на ”Бодигард“ през 1992 г.: тя все още е най-продаваният сингъл на всички времена, написан от жена, с приблизително 20 милиона продажби.
В средата на 70-те години на миналия век Parton разширява звука си, възприемайки поп-рок аранжименти на песни като “Light of a Clear Blue Morning“ от 1977 г. – съпътстващият я албум ”New Harvest… First Gathering“ е първото ѝ участие в класацията за поп албуми. По-късно същата година последвалият албум ”Here You Come Again“ достигна Топ 20 и става първият ѝ албум, продаден в милиони копия, отчасти благодарение на хитовата заглавна песен, която донесе на Parton и първата от нейните 10 награди Grammy.
1980 г. беше връх в нейния успех, с три последователни кънтри хита номер 1, включително “9 to 5“, взет от едноименния филм, в който Parton участва заедно с Jane Fonda и Lily Tomlin, което ѝ донесе номинация за Оскар за най-добра оригинална песен. По-късно Parton ще напише песни за сценична музикална версия на ”9 to 5“, през 2008 г.
Друг класически сингъл излезе през 1983 г.: “Islands in the Stream“, дует с Kenny Rogers, който оглави американските поп класации, а коледният албум с Rogers през 1984 г. стана два пъти платинен. През 80-те години на миналия век имаше и по-забележителни филмови роли, срещу Бърт Рейнолдс в ”Най-добрият малък публичен дом в Тексас“, Силвестър Сталоун в ”Рисован камък“ и звезден женски ансамбъл в ”Стоманени магнолии“.