Dave Greenfield (The Stranglers)
(29 март 1949 – 3 май 2020)
David Paul Greenfield бе английски клавирист, певец и автор на песни, член на The Stranglers. Той се присъединява към групата през 1975 г., само една година от създаването й, и свири с тях в продължение на 45 години до смъртта си.
Brian Howe (Bad Company)
(22 юли 1953 – 6 май 2020)
Howe прекарва почти десетилетие предвождайки Bad Company в периода след Paul Rodgers, когато Mick Ralphs и Simon Kirke възкресяват бандата през 1985. Той е препоръчан на дуото от Mick Jones of Foreigner.
Роден в Портсмут, първата група на Howe се казва Shy (да не се бърка с базираната в Мидландс група със същото име). Той отива на мястото на Bruce Ruff в NWOBHM бандата White Spirit, откъдето за малко е свирил и китаристът на Iron Maiden, Janick Gers.
Little Richard
(5 декември 1932 – 9 май 2020)
Считаният за баща на рокендрола легендарен музикант Little Richard почина на 87-годишна възраст през май. Известен с дивия си и пламенен стил, Richard Wayne Penniman вдъхновяваше младите музиканти от цял свят. Роден в Мейкън, щата Джорджия, той е второто от общо 12 деца в семейството. Изгонен е от дома си още като тийнейджър и е взет за отглеждане от семейство бели, което държи клуба, в който той се изявява за първи път.
Little Richard започва с изпълнения на джъмп блус, но най-известните му и успешни парчета са “Tutti Frutti,” “Long Tall Sally” и от средата на 50-те години на ХХ век, a “Rip It Up”, “Keep A-Knockin’” и “Good Golly Miss Molly” са невероятно енергични и със скандални за времето си сексуални намеци. Little Richard е член на Залата на славата на рокендрола още от първия ѝ клас през 1986 г. Той получи Grammy за цялостно творчество и пя на встъпването в длъжност на Бил Клинтън като президент на САЩ през 1992 г. Библиотеката на Конгреса на САЩ постави “Tutti Frutti” в Националния звукозаписен регистър през 2010 г.
Bob Kulick
(16 януари 1950 – 29 май 2020)
Китаристът Bob Kulick се явява на прослушване за Kiss през 1972 г. и губи от Ace Frehley, но връзката му с групата не свършва до тук и по-късно свири китарни партии в “Alive II”, “Unmasked”, “Killers” и “Creatures Of The Night”. Свирил е още в “Coney Island Baby” на Lou Reed, “Bad Attitude” на Meat Loaf, “The Crimson Idol” и “Still Not Black Enough” на W.A.S.P. и в третия албум на Michael Bolton.
Steve Priest (Sweet)
(23 февруари 1948 – 4 юни 2020)
Steve Priest Стив Прист е основател и басист на глем легендите Sweet. Групата започва успешна кариера с хитове, като “Wig-Wam Bam”, “Block Buster!”, “The Ballroom Blitz”, “Fox On The Run”, “Action” и “Love Is Like Oxygen”.
Paul Chapman (UFO)
(9 юни 1954 – 9 юни 2020)
Paul William Chapman, известен с прякора си “Tonka”, беше уелски рок китарист, най-известен с работата си в групи като UFO и Lone Star.
Ennio Morricone
(10 ноември 1928 – 6 юли 2020)
Morricone, един от най-популярните композитори в киното през последните десетилетия, си отиде през юли на 91 години. Той почина в клиника в Рим заради усложнения няколко дни след като е паднал в дома си и е счупил бедрена кост.
Мориконе е роден в Рим. Изучава тромпет, композиция, хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. Започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. През 1956 г. се жени за Мария Травия. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернардо Бертолучи. През 1965 г. пише музиката към „За шепа долари“ на Леоне, а по-късно – и към други спагети-уестърни. До 1968 г. той намалява работата си извън филмовото изкуство, като през тази година пише композиции за 20 ленти. Той два пъти беше отличен и с Oscar – през 2007 г. и през 2016 г. Негова е музиката към “За няколко долара повече”, “Имало едно време в Америка”, “Ново кино “Парадизо” и “Малена”.
