Melvins: “Bad Mood Rising”
Шест нови песни! Най-хубавата част от издаването на нов албум на Melvins е, че никога не може да сме съвсем сигурни какво ще получим. В това се състои геният на групата! С “Bad Mood Rising” получаваме приглушен рокендрол кошмар. Големи рифове и плашещи вокали. Албумът започва с “Mr Dog is Totally Right”, която продължава над 12 минути. Песента включва и гост китариста Dylan Carlson от Earth. Следва “Never Say You’re Sorry”, която звучи като походката на огромно зло куче. “Hammering” пък е може би една от най-лесно запомнящите се песни, които Melvins някога са писали.
Ozzy Osbourne: “Patient Number 9”
“Patient Number 9” е 13-ият солов студиен албум на Ozzy и продължение на “Ordinary Man” (2020), като записът отново е продуциран от Andrew Watt. Албумът, състоящ се от 13 парчета, включва най-легендарните гости от всички проекти на Ozzy досега. Само три песни “Patient Number 9”, “Degradation Rules” и “One Of Those Days” включват Jeff Beck, Eric Clapton и Tony Iommi (Black Sabbath) съответно, а какво остава и за Josh Homme (Queens of The Stone Age), Mike McCready (Pearl Jam), Chad Smith (Red Hot Chili Peppers), Duff McKagan (Guns N’ Roses), Robert Trujillo (Metallica), Zakk Wylde (дългогодишният китарист на Ozzy от късните 80-те, който не участваше в последния албум) и покойния Taylor Hawkins – с последното му звукозаписно изпълнение.
Ozzy отново доказва, че въпреки всички изпитания и неволи той остава една от последователните рокендрол стихии в музиката – по-точно единственият изпълнител с албум в Billboard Top 10 през всяко десетилетие в последните 50 години.
The Afghan Whigs: “How Do You Burn? “
The Afghan Whigs издават първия си студиен албум от 5 години насам и деветия за кариерата си. “How Do You Burn?” достига ъгълчета на звука, в които намираме The Afghan Whigs във върхова форма, 26 години след сформирането на групата. С препратки към Warren Zevon, Prince и Led Zeppelin, комбинирани с характерните за бандата соул и R&B влияния, The Afghan Whigs са на ръба величието. “How Do You Burn?” получава заглавието си от покойния Mark Lanegan, който допринася с беквокали в две от песните от албума.
