Щурците са феномен не само в нашата рок история, едва ли са много групите в световен мащаб, които могат да се похвалят с 50 годишна творческа история. И за мен бе особено сантиментално преживяване, тъй като съм присъствал на множество техни концерти – започвайки от детска възраст и “20 години Щурците”, та чак до сега.

Но да започна отначало – докато пред залата се извива опашка за да може охраната да провери всички влизащи, аз се разхождам зад кулисите и забелязвам цяло съзвездие музиканти – Стенли и Косьо Марков от Тангра, Насо от БТР, Митко Кърнев от D2, Фондацията и вече знам какво ни очаква – ще бъде един истински рок празник! Първите три групи са БТР, D2 и Тангра – изпяват по една своя песен и един кавър на Щурците, а Фондацията правят половинчасов сет с познати и обичани песни.

След учудващо кратка пауза се появяват и те – легендите на родната музика, може би най-обичаната българска група за всички времена. Кирчо Маричков, Валди Тотев и Жоро Марков са подкрепени от двама разкошни китаристи – Иван Лечев и Славчо Николов. Да, Пеци липсва на всички ни, но сме безсилни пред Онази с косата…

Няма смисъл да преразказвам концерта, искам само да отбележа няколко изключителни момента – когато групата остави Пеци сам на екраните и той направи едно от онези сола, които взривяваха публиката преди години. Споменът за него е жив, публиката дълго скандираше “Пеци, Пеци”… Събирането на старите членове на една сцена си е вече традиция – заедно с Петър Георгиев, Константин Атанасов, Веселин Кисьов, Петър Цанков ни пренасят в 67-68-ма, първите малки плочи и началото на легендата. А когато публиката изпява цялата “Вдигни очи”, Валди просълзен се покланя и казва “Това е най-доброто изпълнение на тази песен!”. Още няколко образа, запечатали се в съзнанието ми: озарената от хиляди светлини зала по време на “Клетва”; сборната формация, изпълнила “Вкусът на времето”; Пеци, който застана пак до колегите си и сякаш присъстваше наистина в този момент в залата… Имаме обещанието на организаторите този концерт да се повтори на 14-ти август във Варна и да бъде издаден на DVD.

И дано музикантите да имат здраве и дълголетие за още такива събирания, определено песните им още вълнуват публиката и не са загубили своята актуалност. Това отчасти се дължи на факта, че страната ни не се е променила толкова, колкото искахме…

Щурците