The Sisters of Mercy, група с абсолютно култов статус в рок/уейв/готик средите, стъпи за втори път на наша сцена – те бяха едно от основните имена в първия ден на фестивала Hills Of Rock: Sofia Edition.

Част от групата (всъщност цялата група , без фронтмена Andrew Eldrich) с удоволствие отдели няколко минути за да си побъбри с нашия екип минути преди да се качи на сцената на фестивала. Представяме ви Ben Christo (китара), Dylan Smith (китара) и Ravey Davey (клавишни/програмиране).

Къде беше последното ви участие

Ben Christo: Преди около месец свирихме във Валенсия, на фестивала Deleste.

Липсва ли ви живия контакт с публиката?

Dylan Smith: Да. Когато сме със слънчеви очила хората си мислят че не ги виждаме, но всъщност ние виждаме всичко.

Имате ли ритуали, които правите преди концерти?

Dylan Smith: Всъщност аз имам един ритуал, който е че кийбордистът на групата ми залепва in-ear мониторите, така че да не падат докато свирим. Това е нещото което никога не бих могъл да направя сам. Ако той не ми ги залепи ставам много нервен.

Можете ли да дадете пример за една песен, която казва най-много за вас като банда?

Ravey Davey: Една от новите ни песни e озаглавена Eyes of Caligula. Мисля че тя обхваща голяма част от миналото и настоящето на тази група.

Кога решихте да станете музиканти?

Dylan Smith:  Вчера. Реших го докато бях в самолета

Ravey Davey: Аз бях на около 15. Ходех на уроци по пиано от много малък, но след това открих рок музиката и си казах „Това ще е“. Пуснах си дълга коса, напуснах училище и…….ето ме тук, 30 години по-късно

Ben Christo: Когато  бях на 7 ме принуждаваха да свиря на пиано. Но аз обичах музиката и няколко години по-късно започнах да свиря на китара и открих, че това е нещото което искам да правя. Бях доста благодарен за това че родителите ми ми купиха веднага електрическа китара.

Как пишете пените си? Кое идва първо, текстът или мелодията?

Ravey Davey: Понякога идват от вдъхновения случили се през деня. Може да е една дума, цвят, повечето пъти е това което имаш в главата или някаква мелодия която си потропваш по масата

Можете ли да кажете кои са вашите вдъхновители и герои?

Ben Christo: първите 4 групи, които ме запалиха по рока са Judas Priest, AC/DC, Def Leppard и The Cult, после започнах да слушам неща като the Cure Depeche Mode, Nine Inch Nails. След това от всички тези групи се появи саунда който правя докато пиша песни.

Dylan Smith: Аз си падам по неща като Dead Can Dance, Devin Townsend. Но в живота имаш различни периоди, в които харесваш различни неща. Разбира се като бях на 15 си падах по Metallica и Iron Maiden.

Какво мислите за сегашната рок сцена в Европа? Има ли групи, които харесвате?

Dylan Smith: Има ужасно много групи в Европа, като започнем от Rammstein, до всички останали стотици групи. Мисля че Европа има една много активна и страхотна метъл сцена. Ние я гледаме от призмата на музиканти и виждаме едни успешни професионални музиканти, които си вършат страхотно работата и пътуват. Като пътуваме от държава на държава виждаме залите, хората, маркетинга. Аз съм от Австралия, а там такива неща не се виждат, няма толкова голяма подкрепа от публиката. Това което можеш да направиш в Европа на доста малко място е удивително.

Какво обичате да правите докато пишете песни? Да давате на феновете това което те искат или да пишете песните във вашият стил?

Ben Christo: Ние много натурално изградихме формула за бандата, която прави и двете неща.  Това, което е много хубаво за нас е това че получаваме обратна връзка от нашите фенове, които ни казват че новите песни са страхотни и за човек като мен, който е бил фен на групата още преди да свиря в нея , това означава много. Понякога виждам хора, които ни слушат за първи път и те наистина харесват това, което правим.

Ravey Davey: Ние всички сме фенове на групата още преди да се присъединим към нея, затова се присъединихме към бандата, заобичахме я, вече знаехме песните, затова взехме това което харесваме от групата и прибавихме нашите вдъхновители, за да придадем по-модерно звучене.

Ако сте осъдени на смърт и имате право да изслушате само още една песен, коя би била тя?

Dylan Smith: Моля, не ме убивайте, не искам да умирам! Извън шегата, аз бих казал Electric six – Gay Bar. Това е песен която бих искал да я пуснат на погребението ми!

Ravey Davey: А какво трябва да направим за да ни осъдят на смърт? Или просто ще ни осъдят?

Кой е въпроса, на който не сте искали да отговаряте

Dylan Smith: ами……този въпрос!

Ben Christo : мисля че въпрос 37 от теста ми по математика

Въпросите зададе: Радостина Желязова