Robert Plant & Saving Grace омагьосаха Античния театър в Пловдив с един спектакъла извън времето

Не всеки концерт разчита на мощни китарни рифове, грандиозни светлинни ефекти или носталгия по отминали времена. Понякога е достатъчен един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока, група изключителни музиканти и сцена, която сама по себе си носи хилядолетна история. Именно такава беше вечерта на Robert Plant & Saving Grace на Античния театър в Пловдив – концерт, който предложи не рок спектакъл, а истинско музикално пътешествие.

Още с първите акорди стана ясно, че това няма да бъде вечер, посветена на безкрайно препускане през класиките на Led Zeppelin. Вместо това Robert Plant покани публиката в своя настоящ музикален свят – пространство, в което британски фолклор, американски блус, кънтри, госпъл и келтски мотиви се преплитат по изключително естествен начин. Проектът Saving Grace отдавна е повече от съпровождаща група – това е колектив от равностойни музиканти, които създават атмосфера, различна от всичко, което Plant е правил през последните десетилетия.  

До него блестеше Suzi Dian, чиито вокали не просто допълваха тези на Plant, а често поемаха водещата роля. Хармониите между двамата бяха сред най-силните моменти на вечерта, а останалите музиканти – Tony Kelsey, Matt Worley, Barney Morse-Brown и Oli Jefferson – изградиха богат акустичен пейзаж, изпълнен с деликатни китари, банджо, виолончело и прецизна ритъм секция.

Публиката чу селекция от песни от последния албум Saving Grace, както и внимателно подбрани интерпретации на фолк, блус и американски традиционни композиции. Сред изпълненията намериха място “Higher Rock“, “Orphan Girl“, “Everybody’s Song“, “Four Sticks” и други произведения, които показват колко естествено Plant продължава да развива музикалния си стил далеч отвъд наследството на Led Zeppelin.  

Разбира се, не липсваха и препратки към легендарната група. Всяка подобна песен беше поднесена с нов аранжимент – по-интимен, по-фолклорен и по-съзерцателен. Вместо да се опитва да пресъздаде енергията от 70-те години, Plant показа как тези композиции могат да живеят нов живот, без да губят своята емоционална сила.

На своите почти 78 години Robert Plant продължава да впечатлява не с демонстрация на вокална мощ, а с изключителна музикалност, харизма и способността да разказва истории чрез всяка песен. Гласът му е придобил нови нюанси – по-топъл, по-дълбок и изпълнен с характер, който прави всяко изпълнение още по-въздействащо.

Античният театър се оказа идеалното място за подобен концерт. Древните каменни трибуни, отличната акустика и спокойната лятна вечер превърнаха всяка композиция в почти духовно преживяване. Вместо масово пеене и шумна еуфория, публиката слушаше съсредоточено, аплодираше продължително и сякаш осъзнаваше, че присъства на нещо изключително рядко.

Концертът в Пловдив беше напомняне, че големите артисти не живеят единствено със славното си минало. Robert Plant продължава да търси нови музикални хоризонти и да създава изкуство, което звучи искрено, зряло и неподвластно на времето. Вместо носталгично пътуване към златната ера на Led Zeppelin, българската публика получи възможността да се срещне с артист, който и днес не спира да се развива – и именно това направи вечерта в Пловдив толкова специална.

Robert Plant with Saving Grace:

Setlist:

1. Win My Train Fare Home (If I Ever Get Lucky) (Robert Plant song)
2. Down to the Sea (Robert Plant song)
3. Higher Rock (Martha Scanlan cover)
4. Ramble On (Led Zeppelin cover)
5. There Ain’t No Grave Gonna Hold My Body Down (Brother Claude Ely cover)
6. Four Sticks (Led Zeppelin cover)
7. Orphan Girl (Gillian Welch cover)
8. Let the Four Winds Blow (Robert Plant and the Strange Sensation cover)
9. Calling to You (Robert Plant song)
10. As I Roved Out ([traditional] cover)
11. For the Turnstiles (Neil Young cover)
12. Friends (Led Zeppelin cover)
Encore:
13. Gallows Pole / Black Dog (Led Zeppelin cover)
14. Everybody’s Song (Low cover)