Започвам с декларация, че това не е ревю на албум на Led Zeppelin, въпреки, че май повече тях ще споменавам тук. За тези, които са били в някоя пещера през последната година: Greta Van Fleet са жестока банда младежи някъде от Мичиган, които звучат, изглеждат, и се държат все едно 60-те току-що са отминали и златните 70 едва сега започват. Greta Van Fleet могат и да направят с младите си лица физиономия “Кой? Ние?”,  но безспорен факт е, че бъдещето на рокенрол звучи твърде много като миналото му.

Заглавието на албума, “Anthem Of The Peaceful Army”, е по детски наивно и тотално несъвместимо със света в който живеем, света на Тръмп и Путин, където армиите хич не са миролюбиви. Очакванията към албума бяха титанични, радостен е фактът, че голям лейбъл даде шанс на истинска рок банда – хлапета, които правят музика на истински инструменти. За последен път толкова шум за рок-дебют май се вдигна около “Shake Your Money Maker” на прекрасните (тогава) The Black Crowes. И още нещо важно – в съвременната музикална индустрия някои “артисти” не си правят труда да издават албуми, а само песни (не искам да ги наричам сингли, защото са тооооолкова далеч от онези любими малки плочи), точно затова този албум е важен – за групата, за мен, за рок-общността и (надявам се) за вас.

Албумът започва малко мудно с 6 минутния епос “Age Of Man”, който Плант щеше да го сложи някъде на края на първата страна на плочата. Усещането да слушаш този албум е същото като да вземеш “Houses Of The Holy” в ръка и още преди да си поставил игличката върху плочата, в главата ти да зазвучи познат риф. Раздвижват леко темпото, сякаш се пренастройват и след това избухват с познатата “When The Curtain Falls”, първия сингъл от албума.  Вокалите на Josh Kiszka са толкова извънземно високи, че паралелите с ранния Plant изкачат от всяка песен. И съвсем не на шега, на моменти се притеснявам колко още могат да се опънат гласните струни на това момче.

И противно на непрестанните паралели с Zeppelin, слушайки “You’re The One”, “Anthem” и “The New Day” няма как да не забележите, че те са закърмени със много блус и соул.

Това, което тези момчета искат да направят, е да върнат рока при хората (и хората при рока). В интервю за Kerrang, басистът Sam го обявни много просто: “За нашето поколение, това е напълно непознат звук. Мисля, че това е новата вълна, това е бъдещето. Бъдещето на музиката”.

Нека бъдем наясно: да, дебютнният албум на тази тъй-често-споменавана група от Мичиган е много близо до Led Zeppelin. Не толкова, че Jimmy Page да се обади на адвокатите си, но е достатъчно близо, за да накара всеки, който ги е чул, да гледа тъжно и да мисли за панталони от кадифе, 50-минутни дръм-сола и частни самолети върху облаци от кокаин.

GVF са:
Joshua Kiszka – вокал
Jacob Kiszka – китара
Samuel Kiszka – бас, клавишни
Daniel Wagner – барабани

Anthem of the Peaceful Army”:
1. Age Of Man
2. The Cold Wind
3. When The Curtain Falls
4. Watching Love
5. Lover, Leaver (Taker, Believer)
6. You’re The One
7. The New Day
8. Mountain Of The Sun
9. Brave New World
10. Anthem