Музикалният фестивал INmusic е едно от най-добрите решения за ваканция, ако и ти определяш себе си като рок меломан! Със своите вече 14 издания, това събитие се е доказало с времето си като един от най-добрите фестивали в Европа.
Ето какво разказа Петър Кесов за INmusic:
За трети пореден път имам шанса да изживея емоцията от този фест и горещо го препоръчвам винаги на всички свои приятели. Красива локация, страхотна организация, 7 сцени (4 от които с музика на живо), достатъчно пунктове за храни и напитки и всичко това на една съвсем приемлива цена.
Ден 1, 24.06
Първата банда, която успях да чуя за малко при влизането ми във фестивалната зона, бе Kurt Vile & The Violators. Макар и за краткото време, в което ги чух от главната сцена, те ми направиха добро впечатление с приятния мелодичен инди-рок, който лично за мен се вписваше много добре като за начало на феста.
Непосредствено след тях, на съседната World Stage, излязоха уелсците от Skindred. Групата, която бе и у нас на Spirit Of Burgas 2011, отново предложи готина смесица между пънк, реге и неометъл. Впечатление ми направи, че изпълниха кавър на The Prodigy – “Out Of Space”, което вмъкнаха между началото и края на хита им “Kill The Power”.
В същото време на главната сцена бе подготвена да посрещне едни от основните си герои за първия ден – лудаците от The Hives. Бях гледал групата преди 4 години на Rock in Vienna и този път отново оправдаха очакванията ми. Близо час и половина сет, наситен с много инди-рокендрол и енергични подскоци от вокала Pelle Almqvist. Шведската банда изпълни с много хъс и настроение едни от най-добрите им песни през годините, сред които “Walk Idiot Walk”, “Tick Tick Boom” и разбира се емблематичното им парче “Hate to Say I Told You So”.
Последното име за вечерта на World Stage бе Johnny Marr. Китаристът на The Smiths, по моя преценка, събра най-много хора на тази сцена през целия фест. И това бе напълно заслужено! Музикантът зарадва публиката с лично негови авторски песни, няколко на The Smiths, сред които “How Soon Is Now?” “Bigmouth Strikes Again” и приятна изненада – кавъра на Depeche Mode – “I Feel You“. Сетът завърши с изпълнение на “There Is a Light That Never Goes Out”.
Foals закриха изпълненията на Main Stage с час и половина сет, в който групата изсвири балансирана смесица между песни от новия албум и утвърдени песни от отминалите години. “Mountain at My Gates”, “My Number”, “Exits” бяха съпроводени с чести слизания в публиката. Напълно заслужено избрани за хедлайнър на първия ден, Foals ни изпратиха с “Inhaler” и усмивки по лицата след полунощ.
Още снимки от първия ден на фестивала – тук.
Ден 2, 25.06
Вторият ден на фестивала привидно събра повече хора от предишния и това се дължеше на силните имена, които присъстваха в него.
Още в 18:30 на Main Stage своето участие направиха Frank Turner & The Sleeping Souls. Повече от час Франк и момчетата се веселиха на сцената, а и извън нея (да, и тук видяхме stage-diving и crowd-surfing), а накрая дори вокалистът на бандата покани дама от тълпата на блус сред публиката. Какво по-весело и страхотно начало на фестивалния ден?!
Същевременно на Hidden Stage се изявяваше хърватската певица Billie Joan, а на World Stage бяха Gato Preto, докато хората се готвиха за поредното голямо име на този фест.
Точно в 20:45 на Main Stage излязоха Garbage. Макар и без двама от основните членове на оригиналния състав, бандата отново беше на ниво. В сетлиста фигурираха предимно песни от първите два албума (“Stupid Girl”, “Vow”, “Push It”, “I think I’m Paranoid” и др), но също така и някои неиздавани в студийни албуми парчета като “No Horses” и по-нови като “Empty”, a в “Wicked Ways” бе включен и изпълнение на “Personal Jesus” на Depeche Mode. Тук искам да отбележа и изключителното вдъхновяващо сценично присъствие и поведение на Шърли Менсън. Червенокосата шотландка не пропусна да засегне важните за нея теми между песните и по този начин за пореден път доказа, че е пример за силна и независима фронт-дама, вдъховение за много млади хора. Завършекът на сета на Garbage бе силен – “Only Happy When It Rains” и “When I Grow Up” като бис.
Преди последния изпълнител на Main Stage чухме Thievery Corporation и Lystrata (препоръчвам силно!) на другите две допълнителни сцени.
И ето, че малко преди полунощ на главната сцена се появиха и хедлайнърите на втория ден – Suede. Това, което Brett Anderson направи, много трудно може да се опише с думи. Близо два часа сет, в който се редуваха бързи с баладични парчета и изключителен интензитет в сценичното поведение на фронтмена. Brett над 5 пъти влиза сред хората, пееше в самата публика, умело въртеше микрофон с кабел и всичко това на температури над 20 градуса. Тази банда много надхвърли очакванията ми и беше едно от най-красивите неща, които видях за тези три дни.
Разгледайте нашата галерия от втория фестивален ден тук.
Ден 3, 26.06
Третият, финален ден на InMusic festival 2019 се очакваше с голям интерес заради основния хедлайнер и най-известно име – The Cure. Преди обаче, Робърт Смит да се качи на сцената, посетителите видяхме още запомнящи се изпълнения.
JoyCut бе първата група на Main Stage, която успях да видя в този ден и това бе чудесно начало. Тези италианци бяха изключително интересни на сцената, а музиката им приятна смесица между пост-рок и електронни елементи.
На другите сцени своето участие направиха хърватските изпълнители Mangroove (соул/джаз) и Tús Nua (пост-рок), за да дойде време за друг от основните артисти на Main Stage – LP.
LP (или Лаура Перголизи) излезе точно в 20:15 със своята неподражаема визия на хипи-бунтарка и близо два часа държа публиката в еуфория, по начин по който тя умее. Изключително талантлива и непринудена, тя не спря дори за момент да скача по сцената на температури близо до 25-30 градуса отново. Приятната изненада беше изпълнение на “Paint It Black” и разбира се “Lost On You”, изпълнена с акустичната и китара и емблематичното и подсвиркване в нея.
И ето дойде времето за най-голямото име на този фест – The Cure. И тук ми е трудно да опиша какво видях, но само можем да сваляме шапки пред таланта, професионализма и харизмата на Робърт Смит. Сетът бе съпроводен от технически проблем по средата, но Робърт и останалите запазиха спокойствие в критичния момент и изсвириха почти акустично парчето докрай. Два часа и петнайсет минути, в които бандата изсвири 28 песни, сред които “Friday I’m In Love”, “Lovesong”, “Just Like Heaven”, “In Between Days” и още много други класики. Това е група, която винаги ще помня. Заглавието на завършващото парче “Boys Don’t Cry” беше в разрез с хората наоколо, доста от които си поплакаха…от радост.
За отбелязване са и участията на групи като Siddharta, Fountaines D.C., Black Honey, Zeal & Ardor и Peter Bjorn and John, които придадоха още колорит на феста.
В заключение бих казал, че InMusic е прекрасен фестивал, истинско меломанско преживяване и тазгодишното издание се нареди в сърцата ни като вълнуващо и шарено приключение.
Десетки снимки от третия ден може да видите тук.
