- Бандата съществува от 2013 г. Как стартирахте и как стигнахте до настоящия й състав? Какво се промени от тогава досега и какво остана същото?
Иван П: Всичко започна в едно мухлясало мазе, в което при проливен дъжд, потичаха реки от дъждовна вода през прозорците. Късметлии сме, че не сме станали жертви на късо съединение. Друг е въпросът, до колко ни „пере тока“, хаха. Събрахме се с
приятели, обединени от любовта си към музиката, джемвахме, забавлявахме се и употребявахме незначителни количества безалкохолни напитки. Малко по-късно дойде и Ванката Янков и решихме, че е време за първия ни лайв. След това имахме и
малко турбулентни моменти, но най-важното е, че след всички тези години, запазихме енергията и желанието да се развиваме.
Иван Я: Стартирахме на шега и в много различен състав, аз, лично, смених първия барабанист. Никога не сме си мислили, че ще е повече от свирене за кеф в началото. После се промениха нещата. Огромното удоволствие от свиренето пред публика, съчетано с позитивния вайб, върнат от хората около нас, ни зарежда постоянно да вървим напред и нагоре и да искаме да се развиваме като банда.
- Кой беше музикантът, който ви накара да искате да се занимавате с музика?
Иван П: Със сигурност музикантът, който има най-голямо влияние и заслуга да се занимавам с музика е баща ми. Израснал съм сред музиканти и винаги съм бил любопитен относно музикантските процеси. Още в началото на 90-те прекарвах часове, изследвайки звуци с тогавашния писък на технологията и останал култов, и до днес синт – Roland D50. С годините страстта ми към електронния саунд не е никак намаляла и събирам всевъзможни технологични джаджи, но, за съжаление, имам все по-малко време да се заигравам с тях. Това е далеч от стила, в който се изявявам в момента, но времето ще покаже накъде ще задуха вятърът.
Иван Я: Баща ми и Джими Хендрикс. Стотици други музиканти още, разбира се. Но след Модърн Толкинг и Сандра (друго не знаех като дете) баща ми изкара една акустична китара, показа ми лично някакви базови неща и после - записи на Джими.. А той не може да те остави безразличен, нали?
- Какъв е общият ви подход към писането на песни?
Иван П: Все още нямаме изградена методология или система за писане на песни. Вероятно няма и една песен от албума, която да е композирана по рецептата на предишната. Някои от песните са написани изцяло от мен, но в последствие претърпяват доста промени в процеса на аранжиране. Други тръгват от подхвърлен китарен риф, трети се раждат докато джемваме. Но най-важното и което считам, че ще остане и за в бъдеще, е да запазим свободата да изразяваме себе си и енергията, която носим. В този ред на мисли, обикновено първата вокална линия, която се роди в главата ми, се запазва до финалната версия.
Иван Я: Специално аз - ги сънувам нещата. Събуждам се, за да не забравя, имам една мини детска кухарка - пресвирвам и записвам на телефона мелодията от главата ми, с плаващ елемент и на текста. Останалото – допълваме всички заедно.
- От какво се вдъхновявате за текстовете на парчетата? Влагате ли
автобиографичен аспект в тях и ако да – до каква степен?
Иван П: Да, определено има автобиографичен елемент в песните или са на злободневни теми – темите дразнители в изперкалото съвременно общество като домашно насилие, убийства и всякакви други политически полемики. Няма как да не трогват всеки творец, колкото и да искаме да страним от тях, все пак ние и семействата ни сме зависими от тях, като част от това общество. Ще ми се да можем да се откъснем на някой остров, далеч от всичко това, но дали тогава ще имаме вдъхновението?!
Иван Я: Има няколко мои текста в албума и винаги се вдъхновявам от ежедневието, заобикалящите позитивни и негативни неща, като вкарвам и истории от моя живот. Винаги. Има песен в албума, която е 100 процента автобиографична. Има и такива, които отразяват всички ни.
- Какво търсите, когато пишете музика? Каква енергия и емоции се стремите да предадете?
Иван П: Нищо не търся. Дори не знам и нямам никакво философско обяснение, как се случва „магията“. Засвирвам някакви акорди на пианото или китарата и започвам да импровизирам. И все пак, ако трябва да погледнем по-философски по темата, считам,
че писането на музика е завихряне на космическа енергия, чиито проводник сме ние.
Иван Я: Показвам себе си. Моето „Аз“, моята енергия, независимо как ще се приеме от слушателите. Не винаги съвпада после с настроенията, но по-важно ми е - да си кажа какво ми е днес и сега на душичката.
- След шест успешни сингъла вече сте готови с дебютния си албум „Seven“. Каква е историята зад заглавието му?
Иван П: С Ванката Янков, като единствените членове, останали след първоначалното сформиране на бандата, обсъждаме в дълбочина всичко около нас. След като приключихме работата по всички песни, стигнахме до момента да дадем име на албума. Мисля, че той първи предложи „Seven“ като заглавие, а аз го погледнах с огромно учудване, тъй като това беше и моето предложение. Знаете, 7 е свещено число, 7 са нотите в музиката, 7 са цветовете на дъгата, 7 са смъртните грехове, 7 са и песните от първия ни албум. Реализиран с много пот, кръв, лишения, за което много благодарим на семействата си и на всички приятели, които застават зад нас и ни подкрепят безусловно.
Иван Я: 7 е нашето число, позитивно, библейско и разбира се показва, че песните в албума са… 8 песни, хахаха.
- Описвате стила си като пост-гръндж с южняшки рок влияния. Доколко оставате верни на това определение в албума?
Иван П: Ами, донякъде. Нека стиловото определение да оставим на слушателите. Със сигурност не сме се ограничавали, има си и метъл, а вече има и рап (бел. Ред. Песента с рапъра Bobo Докога, която излезе на 31. 03.)
Иван Я: Определено не се затваряме в рамки, но аз лично съм израснал около такава музика, няма как да нямам влияния. Излизаме често от границите, правим и други неща, не искам песните ни да са еднакви и като чуеш едната в албума, да ти е ясно до края какво те очаква. Така е и в "Seven" - парчетата са различни като усещане и като стил.
- Ако трябва да изберете една песен, с която да представите албума, коя би била тя и защо?
Иван П: Може би ще е Broken и то не, защото ми е най-любима, обикновено всяка нова ми е такава, а защото е първата, която споделихме и която ни даде някаква, макар и малка, популярност.
Иван Я: Да, определено е Broken. Тя е пилотният сингъл и причината да сме тук. Всъщност, именно, Broken ни показа, че можем.
- Разкажете малко повече за звукозаписния процес. Колко време ви отне?
Иван П: Процесът продължи около две години, но няма да изпадам в различни детайли, защото ще свърши кофата с мастило. Всичко започна в Audislot, с Васко Райков и завърши в нашата репетиционна. Специални благодарности към Васко, който ни даде първоначалната насока – записахме при него първите четири сингъла и дори изпя беквокалите в три от тях. Специални благодарности и към Михаил Русев, с когото работим от самото начало и на когото дължим звука си и част от аранжиментите.
Респект и към всички музиканти, които се включиха в студийния процес: Борис Николов – китара; Илиан Генков – бас; Николай Костадинов – клавишни; Влади Михайлов, Миша Ненова, Мария Дюлгерова, Борислав Димитров – вокали.
- Концертните ви участия са предимно клубни, но сте свирили и на фестивали като Hills Of Rock и Rebel Rebel. Къде тръпката е по-голяма и защо?
Иван П.: Сценичната треска за мен е голяма винаги, без значение от големината на сцената или клуба, но след като се кача, всичко изчезва и следва истински кеф! Разбира се, тръпката пред 100-200 човека и пред 20-30 може да е съвсем различна, но ние винаги сме там, за да дадем 200 % от себе си.
Иван Я: Голямата сцена си е голяма сцена – свобода, много и разнообразна публика и чувството е съвсем различно. Разбира се и притесненията са повече, but it feels like a rockstar! Малките клубове също дават много, защото там пък е по-задушевно и си по-близо до хората след концерта и можеш да си говориш с тях. А личният контакт е много важен.
- През последните години наблюдаваме сериозно раздвижване на родната сцена, част от което сте и вие. На какво се дължи това според вас и оптимисти ли сте за бъдещето на българската рок музика?
Иван Я: Дени и Projector Plus и всички банди около това име много ни помагат. Няма как да не спомена този факт. Не че и ние не натискаме и не правим постоянно някакви неща, така всички сме по-надъхани и приятелски се опитваме да се надскачаме. Това
е и една от причините за разрастването напоследък на сцената. Оптимист съм определено. Иначе, нямаше да го правим.
Иван П.: Абсолютен оптимист съм и аз! В момента има невероятна сцена на световно ниво в България: групи като Me and My Devil, ALI, Lunikk, Nocktern, Анимационерите, Ostava, PIF, Der Hunds, Odd Crew, No More Many More, Soundprophet и много други, които ще пропусна, за което се извинявам. Дано повечето хора спрат да бъдат като коне с капаци и скоро се събудят и да чуят какви банди имаме и какви неща правят!
- Какво предстои за бандата след излизането на албума?
Само хубави неща!
