Интервю с Johan Längquist (Candlemass)

Candlemass са от онези групи, които постоянно сменят вокалистите си. И въпреки това винаги звучат убийствено.

Днес зад микрофона е гласът от иконичния „Epicus Doomicus Metallicus” – албумът, променил екстремната музика. Johan Längquist става постоянна част от Candlemass през 2018 година и вече има два албума с тях „The Door to Doom” и „Sweet Evil Sun”. Видяха го и българските фенове през 2022-ра на фестивала в Челопеч – „Вълчата пътека”. Johan Längquist даде специално интервю за От другата страна.

Интервюто с Johan Längquist (Candlemass) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 20.11.2023 година.

• От другата страна – Привет, Johan , чуваме се отново, като този път поводът е последният албум на Candlemass „Sweet Evil Sun”. Къде е мястото му в дискографията на групата?

Johan Längquist – Звукът на този албум е някак си повече ориентиран към миналото. И в същото време е продължение на предишния „The Door to Doom”. Не мога точно да го определя, но в него има нещо ново и в същото време е по някакъв начин завръщане към 80-те. Leif Edling е голям фен на звука от онова време. Разбира се, в „Sweet Evil Sun” има много добри парчета според мен. Наистина ги харесвам. За мен те са страхотни. Това е, което мога да кажа.

• От другата страна – А, ако го сравниш с предишния запис на Candlemass?

Johan Längquist – Този път разполагахме с повече време, за да работим по песните. Когато отново станах част от Candlemass, при работата по „The Door to Doom” трябваше да доста да побързаме. Имах едва няколко седмици на разположение, за да запиша всички композиции. Не знам дали си запознат с историята на албума. Когато влязох в студиото, имаше записани вокали от Mats Levén. Т.е. той ги беше направил вече. След което аз записах песните по моя начин. При „Sweet Evil Sun” имахме възможност да работим по композициите заедно от самото им начало. Правихме репетиции, опитвайки всякакви варианти. За „Sweet Evil Sun” имахме много повече време и опитвахме различни неща с вокалите, върху които работихме двамата с Leif. За да постигнем накрая онова, което искахме. Определено по време на записите времето беше ползотворно изразходвано. В почти всяка песен сме използвали различни стилове. Но наистина се опитахме да открием най-добрите вокали за музиката.

• От другата страна – Leif Edling е авторът на музиката на Candlemass. Ролята на останалите каква е?

Johan Längquist – Аз съм широко скроен и както отбелязах, опитвахме много и различни вокали по време на записите. Изпявах различни вокални линии. В някакъв момент Leif ме спираше с думите, че му харесват. Друг път ме караше да опитам нещо друго. Двамата работихме много добре и времето наистина беше добре използвано. В основата си така се получават нещата при нас. Няма точни правила, по които да работим. Всеки от нас е способен да изпробва варианти, които харесва. Но Leif е основният композитор и има ясното виждане как трябва да звучим и да изглежда музиката. Ограничения обаче не съществуват. Ако изпълнявам някаква вокална линия и той я хареса, я използваме. Не работим по някакви специални правила.

• От другата страна – Спомена, че новият албум „Sweet Evil Sun” е нещо като завръщането към корените на Candlemass.

Johan Längquist – Според мен, това е закодирано в звука. Звукът наподобява онези времена. Но по някакъв начин в същото време той е и нов. Тук нещата опират основно до звука и начина по който бяха създадени песните. Все пак Leif Edling композира музиката от самото начало на групата.

• От другата страна – Музиката днес е доста клинична. Звукът не е като през 80-те…

Johan Längquist – Звукът е олдскуул. Leif Edling също. Той не харесва модерния звук, който повечето банди предпочитат. Нямам проблеми с това. Нека го кажа по друг начин. Ние сме жива група и музиката ни трябва да звучи по този начин. Почти всичко, което чуваш в албума, ще го чуеш и на наш концерт. Без допълнителните вокали този път. Клавирите присъстват, когато свирим песните от новия албум. За мен това съвпадение между студио и концерт е много добро. Защото, ако студийният звук е твърде перфектен, на живо е много трудно да бъде постигнат по същия начин. Така ще е налице голяма разлика между живите изпълнения и когато слушаш албума вкъщи. Смятам, че на живо постигаме доста добро съвпадение при изпълняването на песните. Така че, ако харесваш албума, ще харесаш и шоуто.

• От другата страна – Имаш ли любими песни от „Sweet Evil Sun”?

Johan Längquist – „When Death Sighs”. В тази песен има страхотно красив припев. Тази композиция ми е една от фаворитите в албума. Абсолютно. Когато мисля за нея направо настръхвам. Прекрасна композиция.

• От другата страна – „Scandinavian Gods” е също много добра.

Johan Längquist – Така е, но тя е някак си по-традиционна. Между другото Leif Edling имаше доста съмнения за нея. Дори не беше сигурен дали трябва да я включваме в албума, защото не искаше толкова комерсиално парче. За ушите на обикновените слуштели тя не е толкова комерсиална, но за старите фенове, тази композиция е много по-излъскана, поставена до другите.

• От другата страна – На мен ми напомня за „Chapter VI”, който е доста подценяван албум.

Johan Längquist – Познаваме се с Thomas Vikström. Много добър певец и свърши много добра работа в албума. Доста е трудно да влезеш в Candlemass след Messiah Marcolin. Просто така стоят нещата. Аз имах привилегията да запиша първия албум на групата „Epicus Doomicus Metallicus”. И приемам положението. Знаеш как стоят нещата, когато си млад и любимата ти група смени вокалиста. По-често си казваш, че тази банда повече не я харесваш. Познаваш чувството. Мога да посоча много примери от моя опит. Обичам някоя група, обаче, нещата се променят след като сменят певеца. Между другото Bruce Dickinson се справи много добре сам. Същото се отнася и за Dio. След като се махна от Black Sabbath, постигна успех. Това обаче важи за тях и още няколко други. Когато качиш на борда нов глас, е много трудно да си втория или третия, или четвъртия.

• От другата страна – Според мен няма значение кой пее в Candlemass. Групата винаги звучи убийствено.

Johan Längquist – Но и певците са убийствени. Срещал съм се в всички предишни вокалисти на Candlemass. Без Messiah. Но и това ще стане един ден. Всички са страхотни певци. Понякога, обаче, нещата не опират до това, кой е вокалист в групата. Понякога феновете искат тя звучи, както в самото начало – „Там открих Candlemass и искам те да изпълняват всички песни от дебюта”.

• От другата страна – Може би, защото най-важната част е да имаш песен. Би ли направил шоу, на което да участват всички вокалисти на групата?

Johan Längquist – Разбира се, не бих имал нищо против. Веднъж вече почти го бяхме постигнали. Пял съм с Robert Lowe на една сцена. Имахме участия в САЩ и мисля, че повторихме в Гърция. Бяхме заедно. Аз изпълнявах песните от „Epicus Doomicus Metallicus”, а той – останалите. Веднъж съм пял заедно и с Thomas Vikström в Стокхолм. Нямам проблеми с тези неща.

• От другата страна – Трудно ли е за една група с продължителна кариера да запази идентичността си през годините?

Johan Längquist – Не мисля, но мога да говоря единствено за себе си. Никой не може да ме промени чак толкова. За тези години съм се съхранил почти същия. Разбира се, че на 20 всеки претърпява промяна. Участвам в групи от самото начало. Дори си спомням как ме бяха завели в един магазин, за да ми купят сценични дрехи. Искаха от мен да променя цвета на косата си. И мога да ти кажа, че това беше най-отвратителното ми участие в банда. Чувствах се много глупаво. След първия концерт с тази група, си казах, че никога повече няма отново да се подложа на подобно нещо. Ако ме искате, ме получавате такъв, какъвто съм. И в момента съм такъв, какъвто и в началото. Това се отнася и за останалите от групата. Всички сме такива каквито сме и винаги ще бъдем същите.

• От другата страна – А как се запазва качеството на музиката толкова години?

Johan Längquist – Мисля, че по този показател до момента се справяме доста добре. Денят, в който повече няма да можем да постигнем качеството, което смятаме за важно, най-вероятно ще оставим музиката настрана. За момента се чувстваме добре, а и публиката си изкарва страхотно на нашите концерти. Това е важното за мен. Чувствам се привилегирован да правя това на моята възраст. Да летя по света, за да изнасям концерти – това е привилегия. И не се главозамайвам от тези неща.

• От другата страна – В едно от предишните интервюта ми беше споменал, че преди да се присъединиш към Candlemass, си работил по собствена музика. С нея какво стана?

Johan Längquist – Всички в бандата знаят за нея. В момента, обаче, нямам време, за да завърша всички песни, по които работех. Когато намеря свободна седмица, ще им обърна внимание и ще ги запиша. Ще има албум със сигурност. Или два, кой знае. Работя по тях. Казал съм на момчетата от Candlemass, че нищо от моя страна няма да застане на пътя на групата. Просто песни, по които работя, когато намеря време, като страничен проект. Но ще има един или два албума. Дори работя с някого по моята музика. Той е невероятен китарист. И е много навлязъл в метъла на 80-те, и нещата от тогава. Така че материалът е нещо като модерна версия на олдскуул метъла. Музиката е моя, пиша текстовете, но в същото време приемам и идеи от вън, защото съм широко скроен. Ако някой излезе с предложение да опитаме нещо различно, нямам нищо против. Не съм от онези, които постоянно изтъкват, че правят всичко. Нещата при мен не работят така.

• От другата страна – С „Epicus Doomicus Metallicus” Candlemass променят сцената. Доволен ли си от днешното й състояние?

Johan Längquist – Срещаме много банди. Съществуват наистина много добри групи. Когато създадохме този албум, не бях чувал нищо подобно по онова време. Смятам, че Leif Edling беше изпреварил времето си със създаването на „Epicus Doomicus Metallicus”. Тогава никой не вярваше в албума. Отне известно време, преди хората да разберат за какво става въпрос. Разбира се, че е огромна чест да чуя групи, които признават, че съществуват заради нас и заради нас са събрали бандата. По някакъв начин „Epicus Doomicus Metallicus” е удивителен албум. И за мен е чест, че съм бил част от него. Както ти казах, Leif е невероятен композитор. Чуваш го всеки път, когато излезе с нова песен.