Варненската метъл-машина lieVeil има вече два авторски албума зад гърба си – Instigator (2014) и Automaton (2016) и успя да наложи нов ред в българската тежка музика. През отминаващата година спечелиха второто издание на WOA Metal Battle Bulgaria 2016 и представиха страната на фестивала Wacken Open Air. Днес Томи (китара), Косьо (бас), Сашо (барабани) и Георги (вокал) гостуват на RockTheNight, за да разкажат къде се корени любовта към музиката, за вълнуващата 2016-та; ще се опитаме и да надникнем в тяхната 2017-та.
RockTheNight: Здравейте! Благодаря за отделеното време! Започваме малко назад в миналото – кои са вашите метъл герои, каква е музиката, която слушахте като тийнейджъри и промени ли се тя с годините?
Косьо: Сещам се за първите години, в които почнах да свиря друга музика, освен класическа, бях покосен от Guns’n’Roses и заради Slash си мислех, че ще стана китарист. Слава Богу, не станах. Любими банди тогава ми бяха Motorhead, Metallica, Pimus, по много от Alice in Chains и Soundgarden. От всичките май все още слушам Alice in Chains.
Томи: Първата банда, която чух, беше Deep Purple, но в истински рок идоли за мен се превърнаха Led Zeppelin. Изобщо цялата идея на така нареченото „рифово свирене“ на китара, което Zeppelin създадоха, по-късно се разви от групи като Black Sabath, Aerosmith, Guns’n’Roses, Metallica. Точно този подход към свиренето аз използвам като модел и съм се учил – индиректно, разбира се – точно от тези, най-големите. Тъй като започнах да свиря класическа музика, когато бях съвсем малък, минах през джаз и рок, към днешна дата се старая да бягам от стереотипите на различните стилове и се опитвам да изразявам себе си чрез всичко, което съм научил през годните. Т.е. тези групи винаги ще останат героите от детските ми години, но светът се променя и ние с него, както и нашите музикални вкусове.
Сашо: Първи бяха Iron Maiden, Metallica, WASP, Judas Priest. Имах приятел, чийто по-голям брат ме снабдяваше с касети на тези групи и не спирахме да ги слушаме. Малко по-късно започнах да оформям собствен вкус около групи от рода на Discharge, Napalm Death, Chaos UK, Carcass, Crass. С годините обаче погледнах назад и към музиката на 70те -Purple, Led Zeppelin, Black Sabbath, Police… Никога не съм се ограничавал стилово, слушам и електронна музика и джаз и съм винаги отворен за нещо ново и интересно.
Георги: Моят стожер е Миланд (Миле) Петроза от Kreator. Музиката и посланията им са оказали огромно влияние върху личността, която представлявам днес. Като „по-млад” бях решен да се науча да пея техните песни и започнах да експериментирам с екстремните вокали. С течение на времето влияние са ми оказвали и други вокали, като Дани Филт (Cradle Of Filth), Том Ейнджълрийпър (Sodom) и т.н., но основите бяха положени от Миле!
RtN: Вие представихте България на култовия фестивал WOA 2016. Това си е голямо постижение в метъла, а вие – вирнахте ли носовете?
Косьо: Хахахаа, толкова сме си вирнали носовете, че като вали се давим.
Томи: Да. Не. Вие си изберете.
Сашо: Това няма как да се случи!
Георги: Това постижение не е само наше – ние изпълнихме нашата част създавайки и представяйки музика, която бе приета изключително добре от феновете, но нито lieVeil, нито Dash The Effort, нито групите, които ще бъдат избирани в бъдеще биха могли да стигнат до Wacken без усилията, които Бойко Гюров и екипът му полагат, за да направят това възможно.
RtN: Сега малко по-сериозно: трудно ли ви беше да се доберете до фестивала, а там – усетихте ли реален съпорт от някого?
Косьо: За да стигнем до финала на WOA, трябваше да премерим сили с почти 40 други български банди и това си беше предизвикателство. Колкото до физическото пътуване до Германия, колегите могат повече да кажат. Що се отанся до помощ, Бойко от BGTSC ни помогна доста с ориентацията в обстановката и ни представи на ключови фигури в бизеса в Европа. Франк – наш приятел – ни помогна с оцеляването в суровия климат на северна Германия като ни осигури абсолютен комфорт в палатковия лагер на фестивала. А за организацията и персонала, нямам думи. Такова нещо трябва да се преживее: изключителна точност, коректност и учтивост. Дори ни закараха на летището с барабаниста в 2ч. през нощта.
Томи: Аз бих искал да благодаря за съпорта на българските фенове, които пътуваха с нас и ни подкрепяха на първа линия пред сцената – там те вееха българския флаг и викаха за нас. Освен това, за малко хора е известно, че с нас пътуваше и 5-ти член на бандата – нашият приятел, съмишленик, фен и фотограф на групата – Тихомир Рачев. Неговата помощ определено си беше безценна! И последно, бих искал да изразя дълбока и всеотдайна благодарност на рейката на буса ни, която не се разпадна напълно на съставните си части и някак успяхме да се доберем до Wacken, че и да се върнем.
Георги: Пътуването до там бе същинско приключение, чието планиране започна месеци по-рано. В крайна сметка плановете ни не успяха да предвидят всички трудности, които срещнахме по пътя. Наложи ни се да отстраняваме повреди в хидравликата на буса „по-нашенски” – с подръчни средства на магистралата в Чехия. Този проблем изискваше периодични спирания за обслужване и наложи промяна на маршрута ни за връщане. Най-успокояващо по време на пътуването бе това, че имахме постоянната подкрепа на нашия приятел Тихомир Рачев – фотографът на групата за това събитие. Когато пристигнахме във фестивалната зона екипът професионалисти ни накара да се почувстваме на правилното място, а в палатковия лагер Бойко, Франк и Антония ни посрещнаха и подкрепиха подобаващо. В общи линии – съпорт отвсякъде!
RtN: С какво според вас може наша банда да бъде забелязана на запад?
Томи: Преди всичко бандата трябва да се държи естествено, да мисли професионално от свиренето, до визията и звука. И да си стиска палци.
Сашо: С измислянето на някой нов стил… Чалга метъл например!!!
Георги: Не знам „с какво”, но знам „след какво”: Много труд, саможертви, постоянство, вяра в музиката, която създава и късмет. Е, в случай, че членовете на бандата имат високи доходи и готовност да ги вложат може и да не им се наложи да разчитат толкова много на късмета. ;)
RtN: Случайно да се подава трети албум от джобовете ви?
Косьо: Имаме материал, който не беше записан във втория ни албум и работим по събирането на още. Моето лично мнение е, че следващият албум ще е повратен за бандата, стилово и концептуално, как би изглеждала за напред и какво искаме да кажем на феновете си – настоящи и бъдещи.
Томи: Намираме се в етап на трупане на идеи и се надявам скоро да започнем да ги сглобяваме като цели песни.
Георги: Нашите албуми не се „подават от джоба”, те са като кинжал в ръкава. ;)
RtN: Ако можете за третия албум да поканите гост-музиканти, кой би бил най-желан?
Косьо: Ако можех да поканя някой гост музикант за следващия албум, бих поканил Бен Уайнман от Dillinger Escape Plan. Те и без това вече се разпадат, хахаха.
Томи: Разбира се, Веселин Маринов.
Сашо: Ларс Улрих… той ще ни изстреля към върха!
Георги: Хммм.
RtN: Подгрявахте Flotsam & Jetsam в Солун, как ви се стори публиката там в сравнение с нашата?
Томи: Мисля, че публиката ни прие добре, с гърците си приличаме доста. Хубаво е да се срещаме с реакцията на публиката в други страни, но когато има българи сред нея – те винаги те карат да се чувстваш специален.
Георги: Сравнително идентична с българската що се касае до интересът им към подгряващите групи при наличието на голям хедлайнер.
RtN: 2017г. наближава, намислилите ли сте нещо интересно за феновете?
Томи: Не бих искал да навлизам в конкретика, защото има много планове, идеи и концепции, но все още нищо не е фиксирано на 100% и е по-добре да ви изненадаме, когато му дойде времето. Просто следете страницата ни във фейсбук за актуална информация. ;)
Георги: Надяваме се, че планираната за 2017 година активност няма да бъде възпрепятствана от съдбата.
RtN: Има ли наша банда, с която ви свързва нещо повече от приятелство, с коя група бихте тръгнали на дълго турне в Европа?
Томи: Като цяло, имаме много кадърни колеги и на някои от тях доста се кефя – аз лично. Например, Cupola са страхотни пичове, BGTSC сега отново ни събират на една сцена – ние сме имали няколко общи гигове – и няма да се учудя, ако продължим да се подкрепяме по различни начини и поводи.
RtN: След успешното ви представяне на WOA, BGTSC ви поканиха да участвате в много интересна концертна колаборация след броени дни – Dark Funeral, Carach Angren и Cupola на една сцена и за капак – вие! Кога и къде ще избухне тази бомба?
Томи: Касапницата ще се случи на 9.12.2016 в софийския клуб Mixtape 5 side A и очакваме да видим всички побъркани метъл глави там \m/
RtN: Благодаря, желая ви все по-големи сцени! Rock On!
За новини около lieVeil следете страницата им във Facebook: https://www.facebook.com/lieVeilband/ и в Youtube: https://www.youtube.com/user/lieVeilbg
